Историята е показала, че всяка спонтанна революция преминава
през няколко основни фази: 1) избухване; 2) разгръщане; 3) затихване и
институционализация (възможен откат: реставрация!). Гражданската революция в
България, избухнала на 17 февруари 2013 г., след вчерашните протести се намира
между първата и втората фаза.
Протестиращите стигнаха до него с неподозирана скорост: само
48 часа след Ден Първи падна правителството. Изпадналият в амок едноличен лидер
на ГЕРБ подаде оставка и повлече след себе си целия кабинет и парламентарното
мнозинство. Въпросът за властта - основен за всяка начална революционна
обстановка, беше решен по най-непредвидения начин: бягство на управляващите от
авансцената
Те превключиха на вариант „Кризисен пиар", загърбиха
дори текущите си задължения и разиграха пред очите на публиката бутафорен
спектакъл „Бойко, не си отивай!". Целта е прозрачна: да се подготви
почвата за триумфално завръщане след предсрочните избори на едноличния режим, марка
„Б. Б.".
Така вместо да продължат напред, да притискат Борисов и сие
да изпълнят исканията, написани върху плакатите, протестиращите трябваше да
спрат и да се ориентират в новата обстановка. А тя не беше (и все още не е) в
тяхна полза: абдикирало правителство; парламентарна опозиция, която се страхува
да вземе , властта; президент без опит в кризисния мениджмънт; манипулативно
настроени медии. Образно казано, пътят напред е пуст, няма организирани сили,
които да партнират на революционерите.
Не всяка спирка по пътя на революцията помага за нейния
успех. Доста наблюдатели са на мнение, че нейният потенциал и енергията на
активистите ще се изчерпят за броени дни. Повод за това им дадоха първите
разцепления сред протестиращите
Практически навсякъде - във Варна, София, Благоевград -
водачите и говорителите на масовите бунтове влязоха във вътрешен диспут, а
после и в конфликт по съдбоносния въпрос: как да продължат по-нататък? Магията
на спонтанно роденото единство, демонстрирано в началото, е на път да изчезне.
Самозвани пророци вещаят пълен разрив и неминуем крах. Платени мъдреци апелират
инициативата да се предостави на „знаещите, посветените".
Преструктурирането на гражданските движения обаче беше не
само неизбежно, но и необходимо. От една страна, защото по социален и възрастов
състав неговите активисти и водачи идваха от различни културни светове:
обезверени бедняци и състоятелни люде, младежи и възрастни, космополити и
патриоти...
От друга страна, конюнктурата в различните градове и региони
не е една и съща - в София икономиката и трудовият пазар още не са колабирали,
във Варна гражданството е в плен на местни феодали, във Видинско е демографска
пустиня. Съвсем нормално е приоритетите на местните граждански структури да се
диверсифицират. В едно обаче
походът им срещу властовите елити е монолитен, а крайната
цел - непроменена: смяна на Системата и Възмездие за грабителите.
Това, което е анормално за едно зряло демократично общество,
са опитите да се отклони вниманието и да се пресече устремът на народното
недоволство. Дни наред наблюдаваме как сред редиците на протестиращите бяха
инфилтрирани полицейски провокатори, партийни манипулатори, неофашистки
групички, откровени лумпени. Само че не те, а придобилите опит в протестните
акции след 2009 г. лидери и активисти са лицето на февруарската революция.
Доказателство: натрапниците бяха изолирани, а опитите за погром - пресечени. С
включването на синдикати, военни, лекари, пациенти, експерти (което от вчера е
вече факт) потенциалът за промени ще нарасне значително.
И днешната гражданска революция в България
роди утопии, мечти и смели проекти
Ако не беше така, бунтовете щяха да се изродят в кърваво
отмъщение, каквото в родната ни история се е случвало многократно. Но исканията
на протестиращите еволюираха в един нормален за днешната ситуация в Европа и
света микс от битови, конституционни, хуманни и глобалистки идеи. В тях има
всичко: антимонополни и антиолигархични лозунги, социални призиви за
справедливост и солидарност, политически изявления за нов преход, закани за
търсене на персонална отговорност. Традиционните еснафи и конформисти са
стреснати от този радикализъм и надигат глас срещу „безумието на тълпата"!
Забавят ли се още протестиращите в опитите да прокарат на практика своята
платформа, верноподаниците и кукловодите ще победят гражданите, поискали да
бъдат автономна сила в управлението на държавата.
Изходът е: трезво, с безкористната помощ на независими
експерти, да се подредят приоритетите във времето така, че да се случат без
засечки. Не виждам нито едно от гражданските искания, включително
най-радикалните и плашещите, по които да не се намери разумно решение. Няколко
примера:
·
Плашилото, наречено „Национализация".
Неолибералните идеолози у нас скочиха вкупом върху носителите на тази идея и ги
обвиниха в комунизъм и севернокорейски тоталитаризъм. Всъщност никой не говори
за експроприация от болшевишки тип. Предложението на проф. Боян Дуранкев за
обратно изкупуване от държавата на мажоритарните дялове на естествените/частни
монополи или корпорации, отдали се на спекулативен бизнес, е не само пазарно
аргументирано, но и практически реализирано напоследък - по отношение на
железниците (Нова Зеландия); банките (САЩ, Холандия, Белгия, Испания) и т.н.
·
Плашилото „Смяна на Системата". Онези,
които са се сдобили с парцел в райска България по законен или криминален път,
се опасяват, че ще им отнемат привилегирования статут. Първите нямат основание
да се страхуват, но вторите - да! Само че те са пренебрежимо малцинство. Под
„смяна на Системата" се разбира: „нова конституция или коренна промяна на
настоящата". Промените са в една посока: пряко участие на гражданите в
контролните органи на държавата (както е в скандинавския регион); в съдебните
заседания (подобно на САЩ); граждански избор на прокурори и съдии; двукамарен
парламент (120 депутати плюс 60 сенатори) и прочее иновации, все прогресивни,
несъмнено демократични и международно практикувани. Каква е опасността тогава,
освен за тези, които са се абонирали до живот за властта и нейните благини!
·
Плашилото, наречено „Повишение на доходите".
Тук най-вече скачат пишман бизнесмените и т.нар. соросчета от мрежите на
пазарните фундаменталисти. Ах, щели сме да изгубим стратегическо предимство и
да прогоним стратегическите инвеститори (като че ли някой се е засилил да вложи
парите си в бедна България!). Време е не само синдикатите, но и следващият
парламент да преразгледа политиката на доходите и данъците у нас, която от 23
години никога не е била в тон с европейската, нито с принципите на нормалния
конкурентен пазар.
Вероятно много неща: от вкоренени демократични традиции и
култура на протестните акции до усвоени образци за реакция като колективно
тяло, като българска нация, когато потенциалните рискове се превръщат в реална
опасност, а последната води до катастрофични сривове. Но един проблем излиза на
преден план, когато се вгледаме по-внимателно в платформата и зигзага на
българските протестни движения: не е идентифицирана най-голямата опасност -
кризата
Тя, както и всички беди на посттоталитарна България, беше
причинена от тоталното прегръщане на модела на неолибералната държава, която
изостави гражданите и коронова банкстерите. Онези, които открито стоят на
кормилото на управлението, и другите, които задават маршрута от своите луксозни
свърталища, през това време узурпираха държавната власт, прилежащите към нея
ресурси и контакти. Хора като Дянков и Борисов не са първата и единствената
причина за безжалостното ограбване на българския народ. Стратегията
„Остерити" (т.е. сурово затягане на коланите) ни беше наложена от МВФ и
Световната банка още с модела на прехода и препотвърден от неоконсервативна
Европа на Меркел и Саркози. Така че враговете са „Остерианците", колкото и
непонятно да звучи тази дума за редовите българи и техните граждански водачи.
Как да се преведе на разбираем език тази философия, е
най-голямото предизвикателство пред разгръщащата се февруарска революция. Но не
се ли стигне до нея, лидерите и протестиращите ще останат на първия кръстопът.
И ще ги помете Реставрацията! Продължаващата революция може да е дело на
младото поколение. Такава е моята оптимистична прогноза...
Проф. Кръстьо Петков
В."Преса"
Няма коментари:
Публикуване на коментар