Рубаят

Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят-

връх и долина необятна, на рая-рай, на ада-ад.

Чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода,

ако светът е пръстен-ний сме над златото му скъп ахат.

**********

Ще си заминем с поглед плах–но за света какво е?

И няма път, и няма смях-но за света какво е?

Ний си отидохме-а той е бил и винаги ще бъде.

От нас дори не виждам прах-но за света каквo e?

**********

За да живееш мъдро – закони има много,

но два от тях е нужно да се зачитат строго:

ти по-добре гладувай, но хвърлен хляб не яж,

сам по-добре бъди, но не с глупак, ей богу.

**********

Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам

и затова сега послушай съвета мъдър на Хаям:

отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец,

а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам.

**********

Трезв ли съм – не зная радост, ставам тъжно мълчалив.

А пиян – загубвам разум в тоя винен свят мъглив.

Ала някъде в средата има малък светъл миг,

той за мене е животът и се радвам, че съм жив.

**********

За достойния няма награда. За грях,

че ще страдаш отвъд ли, сега те е страх?

Пò е страшен живот сред глупци недостойни,

пò ужасен от ада е разговор с тях.

**********

Не се страхувай от деня – ветрец ухаен.

Не дълговечна е скръбта в света безкраен.

На своя миг се радвай ти, не се плаши,

че мина този ден, че идва друг – незнаен.

**********

От водна капка на земята родих се мълчалив и плах:

на огъня страстта ми даде живот, изпълнен с плач и смях.

А утре вятърът внезапен ще ме развее из всемира…

Затуй пий вино и се радвай, преди и ти да станеш прах.

**********

С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!

Попиташ ли го, то ще каже “Кой – аз ли, да много съм велик!”

Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши,

то за магаретата умни ще бъде явен еретик

**********

Приятелю, не се терзай за утрешния час!

Бъди щастлив от този миг под слънчевата власт!

Когато си отидем от земята – ще догоним

онез, които са живели векове пред нас.

**********

Да кажем, че си изживял без мъка всички дни – а после?

Че твоят жизнен кръг е бил сред песни и жени – а после?

Добре, и нека си живял щастливо сто години

и с още толкова живот под свода премини – а после?

**********

Върти ни тоя свят – обител, гнети ни в кръг ожесточен,

препълнен от сърдечни рани, от светли радости лишен, .

Блажен е гостът, спрял за кратко във него и поел по пътя,

а недошлият на земята дори е още по-блажен.

**********

Сред свода мълчалив заселени звездите

са извор на съмнения за мъдреците.

Дръж здраво нишката на своя ум! Онез са

безсилни мъдреци пред възлите на дните.

**********
Не притежаваме ний щит за пред смъртта:
към беден и богат е безразлична тя.

За да живееш с радост, живей за радостта,

останалото тук е просто суета.

 **********

На младостта под огнения шатър

аз знанията трупах като злато.

И що накрая тъжен проумях?

Дойдох като вода, заминах като вятър.

 **********

За теб – познал света – урок аз знам,
сред първите бъди мъдрец голям.
С език, уши и поглед да останеш –
прави се пак на сляп, на глух и ням. 

 **********

Египет, Рим, Китай да са ти във краката,

Владей света дори, за тебе пак съдбата

Приготвила е край, какъвто и за мен -

Два метра бял саван, две педи под земята. 

 **********

Светът трае миг, миг ме има и мене.
Колко пъти за миг мога дъх да поема?
Весели се! Живей! Тази тленна обител
Никой няма навеки за свой дом да вземе.  

**********

Как нежно вятърът целува на розата страните,
Как светли са лицето мило, поляните, реките!
Отминалото не обсъждай! Изтляха му следите.
Живей щастливо във момента! Как хубави са дните!

**********

Опитай да не съжаляваш за времето текущо.
Душата си недей мъчи ни с минало, ни със идущо.
Съкровищата свои харчи, дорде си жив,
Защото пак на оня свят ще стъпиш неимущ ти.
**********   

 Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.
**********
Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!”
**********
Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта. 

 **********

 Без ропот приеми съдбата, било в дъжд или в пек,
от болките не се оплаквай – това е най-добрия лек.
И по-богат да станеш, трябва за всичко да благодариш,
изпитано от теб случайно в шума на този звезден ек.

**********

Не притежаваме ний щит за пред смъртта:
към беден и богат е безразлична тя.
За да живееш с радост, живей за радостта,
останалото тук е просто суета.