В средата на март т.г., НЗОК обяви Списък на населени места – центрове на практики с неблагоприятни условия и възнаграждение за работа в тях за 2012 г. Това са месечни суми, които НЗОК заплаща на практики за първична извънболнична медицинска помощ, разположени в малки населени места, в труднодостъпни региони, отдалечени от болнично лечебно заведение или филиал за спешна медицинска помощ и др.
В резултат на това, в централния офис на НСОПЛБ се получиха сигнали от общопрактикуващи лекари, които работят в такива неблагоприятни практики в много области на страната, за драстично намаляване на средствата в размер на над 40 %, както и за изразени регионални дисбаланси в рамките на една област.
Получихме също и информация, че има населени места от списъка с неблагоприятни условия, в които макар и да няма регистрирана практика, е назначен персонал към практиката-център, който за удобство на хората работи в даденото населено място. В този вариант, въпреки осигурения максимално удобен достъп до медицинска помощ, НЗОК/РЗОК не финансира тази дейност.Анализът на определените като неблагоприятни практики и разпределението на средствата за тях, който направи екипът на НСОПЛБ, сочи:
1. В някои области - Търговище, Кюстендил, Силистра, Благоевград и др., средствата за неблагоприятните практики масово са намалени с почти 40 %, а в други – като област Разград - има 14 населени места, които са включени в списъка като неблагоприятни, но РЗОК не ги финансира с аргумента, че според методиката не са ”център” на практика, което е в противоречие на Постановление № 366/27.12.2012 г.
2. Критериите на НЗОК за определяне на практиките като неблагоприятни не са променяни, както и методиката за разпределение на средствата.
3. Въпреки посоченото в т. 2, в списъка са се появили нови практики, обявени като неблагоприятни, има и други, които са били такива, но сега са отпаднали и не фигурират в списъка.
4. Като цяло, малък е броят на новооткритите, така и на закритите неблагоприятни практики за Първична извънболнична медицинска помощ в страната.
5. Населените места, които досега са били определени като неблагоприятни практики, очевидно не са променили локализацията си (отстояние в километри от населено място с наличие на болнично лечебно заведение, център или филиал за спешна медицинска помощ, тип пътна мрежа, ландшафт).
6. Трябва да се отчете и фактът, че броят на хората в тези населени места, особено на тези с непрекъснати здравноосигурителни права, намалява всяка година, което свива все повече средствата за издръжка на практиките на общопрактикуващите лекари, които работят там.
7. Тенденцията за увеличаване на наемите за кабинетите, консумативите, горивата, електроенергията и др., допълнително влошава създадената ситуация.
8. Сумата, определена в бюджета за ПИМП на НЗОК за тези неблагоприятни практики е същата като през 2010 г. - 5 млн. лева.
Принципно позицията да бъдат включени и нови, определени като неблагоприятни практики е правилна, макар че остава отворен въпросът защо не са били определени като такива през изтеклата 2011 г., след като критериите за оценка не са променяни.Абсолютно неприемливо е в условията на тежка икономическа криза да се създават условия за ограничаване на достъпа на населението от т.нар. „трудни райони“ до лекар, чрез влошаване на финансовото осигуряване на практиките на общопрактикуващите лекари там. Необяснима е и липсата на реакция от страна на общинските власти по този въпрос, като израз на грижа и отговорност за населението в техните райони, където създалата се ситуация поставя в несигурно положение осигуряването на медицинска помощ от общопрактикуващите лекари (при тези условия може да се стигне и до закриване на практики). Управителният съвет на НСОПЛБ не приема за достатъчен отговора на НЗОК, даден преди време на подобно наше запитване, че „описаната ситуация е резултат от прилагането на критериите за определяне на неблагоприятните практики и методиката на заплащане“, защото няма аргументация за извършените действия, която да е в полза на пациентите и лекарите, а напротив – поставя ги в условия на висок риск.
Във връзка с проблема изпратихме официална позиция на НСОПЛБ до институциите в сферата на здравеопазването – МЗ, НЗОК, Здравна комисия в Народно събрание и др., като настояваме Ръководството на НЗОК и Надзорния съвет, в който има представители и на пациентските организации, да преразгледат определянето на неблагоприятните практики и разпределянето на средствата, като съхранят досегашните нива на финансиране, за да се гарантира сигурността на българските граждани, които живеят в тези „трудни райони“ при достъпа им до системата на здравеопазване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар