Правителството пише кухи планове, колкото да отбие номера
Мислили ли сте какво ще се случи с вас след 10 години? Вярно е, че ние, българите, живеем ден за ден, но всеки един от нас поне за момент си е представял бъдещето. Особено в началото на поредната нова година. Децата ни ще пораснат и ще тръгнат на училище, студентите ще завършат и ще си търсят удовлетворяваща и платена работа, много хора ще се пенсионират и очакват достойни старини. Някои виждат бъдещето си в чужбина, други са готови да останат тук с цената на всичко. Дори Бойко Борисов е мислил за бъдещето. Публично е обяснявал как след едно десетилетие се вижда 60-годишен пенсионер след изкаран втори пореден премиерски мандат: „Заслужавам да си почина, ако ми остане време в края на живота." Министър-председателят е натъртвал многократно какво ще завещае на народа - магистралите, спортната зала, пречиствателните станции. Но не е обяснявал как си представя след десетилетие хората, които ще пътуват по тези магистрали, ще карат ли електромобили, ще могат ли да си плащат сметките за вода от пречиствателните станции, как ще се лекуват, какви заплати ще получават и ще могат ли да си купуват билети за концерти в спортната зала. Да сме честни: хоризонт няма! Преди два месеца Емил Кошлуков беше попитал премиера в едно интервю: „Но има ли хоризонт пред хората? Примерно знаем, че от 2013 или от 2014 г. ще можем да очакваме растеж, по-големи приходи. Какви са плановете?" Отговорът на Борисов беше: „Няма хоризонт. Няма хоризонт. В края на краищата аз винаги съм бил честен с народа и за това поне до този момент, за което благодаря, той ме подкрепя." Честно е наистина да го кажеш, а гражданите сами да решават живее ли им се в държава без хоризонт. Впрочем, страната ни вече трябваше да има Национална програма за развитие „България 2020", която да показва целите на държавното управление, които трябва да бъдат постигнати след десетилетие. Идеята е страната ни да си има дългосрочна стратегия по подобие на документа „Европа 2020" на Европейската комисия, представен през март 2010 г. Брюкселският план предвижда след десетилетие да има 20 млн. по-малко европейци, живеещи под линията на бедност, намаляване с една пета на парниковите емисии, повишаване на заетостта от 69% на 75%... Три месеца след излизането на „Европа 2020"- през юни 2010 г., правителството създаде специален Съвет за развитие под личното председателство на Бойко Борисов, който да напише програма „България 2020". Този орган прие Концепция за програмиране на развитието на Република България, която формулира и целите на изпълнителната власт - „управление, ориентирано към постигане на значими за обществото резултати". Документът разписва отговорности на всички министри да подават информация за „България 2020", а ведомствени групи да изготвят сценарии за развитието на всеки сектор през следващото десетилетие. финалът на всички тези усилия трябваше да е през декември 2011 г., когато Министерският съвет да приеме готовата национална програма за развитие. Това обаче не се случи. Юруш на SWOT-анализите Засега Съветът за развитие е събрал и публикувал само SWOT- анализи на повечето сектори от изпълнителната власт. Този жанр изисква да се очертаят силните страни, слабостите, възможностите и опасностите на всеки ресор. В образованието например правилно са изтъкнали опасностите от липсата на квалифицирани кадри в определени професии, .липса на приток от млади преподаватели" и ниското заплащане на учените. Социалното министерство е посочило тенденцията, че знанията и уменията на работната сили не съответстват на изискванията на пазара на труда. В сферата на младежта като заплаха е формулирано емигрирането на множество млади хора, но в графата „възможности" са написани цели като „неутрализиране на гражданското безразличие", „стабилизиране на социума и неговите институции", „подпомагане на процеса на реемиграция". Всъщност българите вероятно искат да знаят далеч по-прости неща: как си представя правителството нивото на безработица през 2020 г., ще могат ли децата ни да усвоят в училище „меките" умения на 21-и век: да мислят критично, а не да зубрят. Това е важно, за да може ние, простосмъртните, да решим да изчакаме ли нещата у нас да се оправят, или да търсим по-добра работа в чужбина, да пратим ли децата си в Софийския университет, или да ги пуснем да се изучат по Европата, за да усвоят професиите на бъдещето. Всъщност ние дори не знаем дали през 2020 г. ще можем да се осигуряваме в частни здравни каси като пълна алтернатива на държавната. Дали ще имаме високоскоростни влакове или от София до Мадрид ще стигаме два пъти по-бързо, отколкото до Варна. Докато при националните приоритети няма хоризонт, правителството не страда от липса на най-разнообразни стратегически документи. Приема ги дори на килограм. Повечето от тях се пишат заради международни ангажименти. А авторите им - явно скучаещи държавни чиновници, в повечето случаи не се замислят сериозно какво поднасят на правителството за одобрение. Безсмислени документи Преди два месеца например се роди стратегия за равнопоставеността между половете, според която мъжете трябваше да бъдат стимулирани да помагат в къщната работа, за да могат жените да получат по-добър шанс за професионално развитие. Понеже документът не посочваше механизмите, с които мъжете ще бъдат подтикнати да се включат в „женската" работа, в интернет форумите се получиха много покани от рода „Да дойде Бойко Борисов да ми измие чиниите!". Появи се и стратегия за интеграция на ромите, която предвижда да им се намери работа, да бъдат изведени от гетата и вкарани в училищата. Все приказки, които слушаме вече 20 години без резултат. Та работа няма и за българите! А тези, на които не им се работи, са от всички етноси. Черешката на тортата бе програмата за дейности през 2011 г., свързани със Съвета на Европа. Тя бе приета през декември м.г., когато плановият период бе почти изтекъл. От програмата научихме, че в състезанието „Пътен полицай на годината", което вече се бе провело, ще участват катаджии от Балканите. Надпреварата обаче, която бе в Смолян, привлече само родни блюстители на реда. Изпълнителната власт всъщност има план в една-единствена сфера до 2020 г. Да, познахте! Става дума за магистралите - след десетилетие би трябвало да имаме 7 магистрали, 7 скоростни пътя, два нови моста над Дунав и тунел под Шипка. Приоритетите бяха представени в началото на 2011 г. от строителния министър Росен Плевнелиев. Вероятно стратегическото му мислене е натежало в решението на премиера той да е успешният кандидат-президент на ГЕРБ. Друг министър с дългосрочна стратегия още не се е появил. През 2008 г., като столичен кмет, Бойко Борисов бе заявил, че ако реши да си почине, ще стане министър-председател, защото премиерстването е най-лесното нещо в България. Ако човек оглави правителството на държава, която няма хоризонт, вероятно ще му е лесно. Народът живее ден за ден и не се интересува какво ще стане утре. А правителството я кара от мандат за мандат. Така 2020 г. ще дойде неусетно. Но дали тогава ще живеем по-добре?
Иван Димов
В-к "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар