ГЕРБ е на път да направи пробив в най-новата парламентарна история, като стане първата управляваща партия, чиято група в Народното събрание се запазва непокътната през целия мандат.
За разлика от цепенето, роенето, люспенето и мравучкането - все симптоми на болестта, от която страдаха години наред мнозинствата, ПГ на ГЕРБ е на път да покаже, че за нея “бронебойни патрони няма открити”. И не само че единството й по никакъв начин не е заплашено, но тя от месец на месец парадоксално набъбва.
Едно от първите неща, които партията на Бойко Борисов направи в 41-вото Народно събрание, бе официално да забрани възможността на депутатите да прескачат от една парламентарна група в друга. При положение че през 2009 г. Бойко Борисов вкара 117 депутати и не му достигаха четирима, за да има обикновено мнозинство, тази застраховка имаше своята логика.
Две години и половина по-късно депутатите от ГЕРБ продължават да се държат като крепостни и не правят никакви резки движения. Защо? Във всеки случай не защото сред тях няма недоволни. Има - едни се чувстват недооценени, други пренебрегнати, трети излъгани в очакванията си, ядосани след контактите си с министрите (тези са най-много) и т.н.
Всички те обаче си “натискат парцалите”, а недоволството им, поне засега, е само “кулоарно”. Причините са няколко: Първата и най-банална е респектът към лидера Бойко Борисов - факт е, че и след две години и половина в парламента с лупа да търсиш, няма да намериш нито един сред 117-те му избраници, който да го разкритикува. Открито. В голяма степен това важи и за заместника му в партията Цветан Цветанов. От една страна, депутатите са наясно със здравословния принцип, че не се спори с вътрешен министър - без значение кой е той. В конкретния случай обаче не е и без значение фактът, че 70-80 от избраниците от ГЕРБ минават за хора на Цветанов. И най-малкото е невъзпитано да хапят ръката, която ги храни.
Отличен пример за правилно поведение в това отношение е на депутата от Горна Оряховица Христо Христов. Вероятно само като грижа към избирателите си може да се определи постъпката на Христов, който като областен шеф на ГЕРБ във Велико Търново лично парафира проекти на областнатадирекция на пътната агенция в града. Едва след като СДС нададе вой, че това е политическо вмешателство в държавните органи, каквото от 20 години не е имало, от ръководството на ГЕРБ обявиха, че ще разгледат поведението му. От септември до ден-днешен го разглеждат. А междувременно тези дни стана ясно, че трите фирми от сдружението, в което е месокомбинатът на Христо Христов “Родопа - 96”, единствено в Европа ще произвежда “Горнооряховски суджук”. Някой, да не си помисли, че депутатското битие на Христов по някакъв начин е повлияло за по-бързото одобрение на продукта от министерството на земеделието? За сметка на десетки други производители.
Като оставим настрана личния бизнес, който винаги е бил могъщ мотив да си кротуваш в парламента, може би най-важната причина за целостта на парламентарната група на ГЕРБ е, че подобни движения “навън” вече са абсолютно безсмислени.
Две години и половина след старта на 41-вото Народно събрание групата на ГЕРБ от 117 души вече наброява 135. Чист формализъм е, че тези 18 души не са членове на ПГ. Какъв е смисълът тогава ортодоксални ГЕРБ-ери да плашат с напускане, при положение че независимите им колеги напират. И както стана ясно, една част от тях е повече от добре “нахранена” – получават по около 20 000 лева месечно от субсидията на партията, която са напуснали. Така че с лека перифраза поговорката “И вълкът сит, и агнето цяло” би звучала - и ГЕРБ цяла, и независимите сити.
Може пък да има и нещо положително в този алъш-вериш с депутати.Ако целта на ГЕРБ е да създаде стабилно мнозинство, което да прокара най-важните и закъснели реформи във финансите, здравеопазването,съдебната система, ще преглътнем горчивия вкус от пазарлъците. И дори може да повярваме, че когато ГЕРБ търси мнозинства с цената на всичко, може би наистина не мисли за предсрочни избори. Което насред криза ще е убийствено.
Емилия Караабова
В-к "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар