Прозявката е заразителна

Човек се прозява над 240 хил. пъти в живота си

Въпросът защо се прозяват хората е задаван още от времето на Хипократ(V век пр.н.е.). Според него прозяването маха лошия въздух от дробовете и ускорява кръвта в мозъка. Невропатолози от Нюйоркския медицински център твърдят, че прозявката премахва умората, психическото натоварване и стреса, защото при нея максимално се разширяват дихателните пътища, мускулите се отпускат, белите дробове се насищат с кислород, след което се получава нещо като кратка, но пълна релаксация. Прозявката възстановява кислородният баланс в организма и се изхвърлят насъбраните количества от въглероден диоксид, което способства освен за доброто функциониране на слъзните жлези - причината след прозявка да ви се насълзяват очите, така също и за ускоряване притокът на кръв в мозъка и подобрява неговата функция, твърдят още те.

Казано по друг начин прозяването отпуска мускулите на слепоочията, челюстите, главата, лицето, шията, раменете и дори корема, подобрява настроението и повишава общия тонус. При него обаче най-много се напрягат челюстните мускули, които оказват пряко въздействие на зрението. Прозяването обаче е полезно най-вече за тези, които страдат от бруксизъм т.е. скърцат със зъби, когато спят. Ето защо те ежедневно трябва многократно да се прозяват, правейки дълбоки вдишвания и шумни издишвания, за да премахнат мускулното напрежение в челюстта. Някои учени обаче смятат, че прозявката идва, когато е намалена работоспособността на нервните клетки – при физическа умора, преяждане, преди или след сън. Смята се, че усещането за скука действа на организма като сънотворно.

Американски учени от университета в Бинхемптън доказват, че сред основните причини за прозявката е „прегряването на мозъка”, който достигайки определена критична температура започва да работи по-зле. Именно прозявката, която представлява дълбоко вдишване и бързо издишване, осигурява прохладен въздух, който охлажда кръвта и чрез нея мозъка. Проучването им обхваща 160 души, а резултатите показват, че хората се прозяват два пъти по-често през зимата, когато телесната температура е по-висока от въздуха. Когато навън времето е топло, прозявките носят по-малки ползи, защото въздухът, който вдишаме, е топъл като тялото. Освен това те допускат, че прозявката може да насочва и към заболявания, които са свързани с нарушена терморегулация на мозъка. Затова ако сте се наспали добре, а честото и безпричинно се прозявате това може да е сигнал за мигрена, епилепсия или за множествена склероза.. Ето защо в тези случаи консултацията с лекар-специалист – невролог е повече от задължителна.

Проведени експерименти доказват също така, че прозявката е заразителна и от нея могат да "прихванат" 55-60% от околните, като най-склонни към този вид подражание са съпреживяващите хора. Някои от тях дори са способни да се прозеят само от вида на снимка с прозяващ се човек. При здравите хора прозяването в 75% е сутрин, 50% в края на деня и 30% след нахранване. Всеки човек се прозява поне по 240 хил. пъти в живота си.

След мащабно проучване, сред 109 доброволци от всички краища на света, италиански учените доказват пък, че най-заразителни са прозявките на членовете от семейството. Следват тези на приятелите и познатите. Резултатите показват още, че между непознати „заразяването“ ставало по-бавно, отколкото при хора, които се познават.

Според шотландския проф. Джим Андерсон и много други учени прозяването не е просто имитация, а важна поведенческа реакция. Прозявайки се в компания, индивидът сигнализира, че е приобщен към нея.

Специалистите твърдят, че в ситуации, свързани със силно емоционална напрежение или опасност, самопроизволно се включва защитният механизъм: - инстинктивно замиране и затаено дишан, при което отново се включва другият механизъм – прозяването.

-------

Прозяването, е наследен в хода на еволюцията древен рефлекс, и е разпространено и сред животните, но само при гръбначните като се започне от рибите и се свърши с кучетата и котките. 

То е част от заплашителното поведение на лъвовете. Понякога то ги подканва да си играят. Друг път - да се ухажват или успокояват своите врагове. Африканските тесноносни маймуни докато се прозяват, обръщат очи нагоре, бавно отварят уста и закриват зъбите си. Така намаляват напрежението при останалите маймуни.