Лакомията на едрия капитал е безгранична и опасна за цялото човечество
Нова година - нов късмет, това народно пожелание този път има по- дълбок смисъл.
Ще бъде ли тази година начало на промените? Ще се оправим ли ние или по-точно светът и България покрай него? Даже Франсис Фукояма, който се беше отчаял и обяви края на историята, тези дни в нова статия се върна назад в разсъжденията си, обърна се към историята, за да търси в нея смисъла на днешния ден и пътя към бъдещето. Защото светът е объркан. Вещаят крах на еврото и Евросъюза, не виждат изход от кризата и в Америка. Дори в новогодишните послания на световните лидери властта се обръща вече към Бога с молба за спасение. Няма президент или министър-председател, който да се хвали - тази година беше добра, догодина нека бъде по-добра. Ангела Меркел казва „пътят към преодоляване на кризата остава дълъг и осеян с трудности", а Обама се надява през новата година „да укрепим средната класа". Даже у нас президентът Георги Първанов се надява догодина „да надвием пошлостта и агресията", които и според мен тази година господстваха в страната.Историята, трудностите, средната класа, агресията и пошлостта... -какво искат да ни кажат световните и нашите първенци?
Хаосът е голям. Стройните схеми за възприемане на света вече не важат. Това става все по-очевидно. Преди десетилетия левицата лансира една забравена идея за мирното съвместно съществуване на двата строя и тя намери за значителен период приложение и в международните отношения. Но рухването на социализма я направи излишна. Вече няколко десетилетия левицата и десницата, които досега обясняваха ясно и разбираемо нещата, вече не поднасят неоспорими истини на хората. Вече десетилетия наред няма нови леви идеи, няма нови леви лидери от национален и световен мащаб.
Тезата, че работническата класа се увеличава, че тя по насилствен начин ще преразпредели богатствата на света, и то справедливо, не се потвърди. Съветският тип социализъм се провали, този стар вид левица вече две десетилетия отстъпва и не може да се реорганизира. Но и тезата на десницата, че спасението е в средната класа, която осигурява благополучие и демокрация, не излезе вярна. Средната класа, опора на класическия капитализъм, е притисната най-много от кризата. Ако през 1974 г. в САЩ 1% от семействата взимаха 9% от БВП, то сега те получават 23.5%. Богатите станаха по-богати, бедните се увеличиха. Както е казано в Библията, „който има, ще му дадем, който няма, ще му вземем". В България тази година 400 хил. малки фирми не са се пререгистрирали, тоест те са фалирали. Моловете и банките по света и у нас изядоха семейния бизнес, малките фабрички -работилнички, кварталните магазинчета, кафенета и ресторантчета са затворени. Семейните ферми с добитък и земя се разпродават. Баща, майка и деца, които работеха в тях, са вече безработни. Като че ли средната класа е новият антипод на едрите капиталисти. Този въпрос още не е подложен на политологичен и социологичен анализ. Защото, ако работническата класа можеше да изгуби само веригите си, то средната класа губи имота, което е не по-малко болезнено за нея.
Средната класа страда, защото държавата се оттегли, пазарът решава всичко. Всяко нещо струва толкова, колкото дават за него, нали си спомняте какво каза един български министър, когато продаде огромно държавно имущество, като се спазари и за цената му, и за това колко ще получи лично той.
Този свят на хищнически капитализъм е в криза. От всички стари истини само една излезе вярна -лакомията на капитала, на едрия капитал е неограничена, безгранична. Чистотата на въздуха и водата, на природата, санитарният контрол над храните, общественият контрол, организацията и издръжката на образованието, здравеопазването, социалните грижи, пенсионното дело и грижите за слабите социални слоеве - от всичко това държавата и обществото се оттеглят. А от това страдат всички - и наемни работници, и средни собственици. Държавата не се грижи за обществото, тя пази интересите само на богатите, на най-богатите. Тази криза го показа по смразяващ начин. Навсякъде се спасиха банките, големите банки. Точно те, които предизвикаха кризата. Взеха се пари от данъкоплатците, от бедните и средните слоеве и се дадоха на най-крупните банки. Това се обяви за социална политика, за борба с кризата. Не се стимулира производството чрез увеличаване на потреблението, а се въведе режим на икономии, като се намалиха или замразиха заплати, пенсии и социални разходи и се увеличиха цените на стоките за народно потребление. Това на българските граждани е излишно да се обяснява, те го чувстват на собствения си гръб.
Социалните вълнения у нас и по света доказват, че кризата засегна преди всичко слабите слоеве. Движението на арабските народи, демонстрациите в Гърция и в други европейски страни, движението „Окупирай Уолстрийт!" в САЩ разкриха пропастта, която капитализмът издълбава в обществото.
Как ще реагират десницата и левицата на това развитие на процесите?
В България симптомите се появиха. Правителството намеква за министерски промени, премиерът Бойко Борисов се заканва на идола на либералната политика - министъра на финансите Симеон Дянков, че ще го махне. Търси се изкупителна жертва. По този път вървят в Гърция и Италия, там смениха премиерите, за да запазят статуквото в обществото. Променят се, за да вървят по същия път. За премиери назначиха бивши висши служители на световните банки, хора на световния капитал.
Какво ще стане у нас? Намеква се за предсрочни парламентарни избори. Те и евентуална смяна на Симеон Дянков се планират като спасение на Бойко Борисов. Те или той. Защото изход от кризата в България и тази година не се очертава. Досега Бойко Борисов заплашваше, че той ще си подаде оставката и ще предизвика избори, сега сменя решението си: ще изхвърли други, а той ще върви на избори.
В такава вътрешна и международна обстановка е шансът на Сергей Станишев.
Той е избран за председател на ПЕС. Ще изработи ли той нова политическа визия за левицата в Европа и България? Ще даде ли нови конструктивни идеи за изход от кризата? Нали всеки политически подем се предшества и съпътства от идеен подем.
Залогът е в това, как ще се намери идея за ново съотношение между пазара и обществото, между пазара и държавата като регулиращ орган на обществото. И ще се предложи ли изход от неолибералния капитализъм, ще се намери ли правилно съотношение между пазар и държава, поносими и за обществото, и за пазара, ще се понесат ли последиците от кризата солидарно и от бедните, и от богатите?
Демокрацията е политически израз на структурата на обществото. Изчезва ли средната класа, намалява ли средната класа, това става във вреда на демокрацията. Сергей Станишев има шанс, ако даде отговор на тези въпроси, да изиграе запомняща се роля и в нашето, и в европейското общество. В тази му мисия той ще намери подкрепата на всички леви сили в България и Европа.
Тази година е решаваща за развитието на световната криза. Или човечеството се организира за изход от нея, или задълбочаването й продължава. Засега взетите мерки са палиативни, те запазват положението, закърпват го, но не дават гаранции за коренна промяна. Глобалната финансова и икономическа криза се превръща и в социална, и в политическа криза, а това значи и в идейна. Затова изходът от нея може би ще започне с търсенето на нови идеи за нови пътища и форми на борба за обществен прогрес. Натискът върху бедните и средните слоеве от икономически се превръща в политически. Бедността става заплаха за демокрацията. Това се чувства осезаемо в България, това се чувства в Европа и в света.
Павел Писарев
В-к "Земя"
Няма коментари:
Публикуване на коментар