Жителите на Карнобат и Сунгурларе внасят 4 млн. лв. здравни осигуровки, едва 630 000 се връщат в местната болница

„Разполагаме с изчисления на база брутно възнаграждение, които сочат, че от близо 4 млн. лева, които работещите от общините Карнобат и Сунгурларе внасят годишно за здравно осигуряване, само 630 000 лв. отиват в болницата”, заяви пред Zdrave.net кметът на Карнобат Георги Димитров. В местната Спешна помощ лекар няма, фелдшерите продължават да чакат окончателно уреждане на статута си, а рискови ситуации възникват буквално всеки ден и всяка нощ.
------

Те живеят и се трудят далеч от градската суматоха, в китните села и малки градчета на Югоизтока – там, където склоновете на планината се снишават и плавно отпускат снага преди да легнат в скутите на равнинния чернозем. Тези хора са привързани към земята, която им дава поминък и отглеждат децата си с любов, но не крият, че животът им е труден и несигурен. И една от причините да бъдат притеснени е, че не могат да разчитат на нормално болнично обслужване, защото тяхната болница оцелява, както и повечето други от този тип. Днес две големи общини в Бургаска област – Карнобат и Сунгурларе, с население от близо 40 000 жители, разчитат на стационарна медицинска помощ в здравно заведение, което десетилетия наред е изпълнявало нормално своите функции. Така е било обаче до началото на „реформата” преди година, когато първо затворили врати родилното и хирургичното отделение на общинската болница в Карнобат, останалите пък продължили да работят с намален капацитет. След което част от хората – тези, които могат да си позволят, започнали да пътуват и да търсят помощ в Бургас и близките областни градове - Ямбол, Сливен и Стара Загора, други пък предпочитали направо да отидат до София. А останалите?
„Естествено е да бъдем съпричастни към тревогата и опасенията на хората, които разчитат на помощ от своята болница”, посочва кметът на Карнобат Георги Димитров и уверява, че общината не престава да търси варианти и алтернативи, с които да подпомогне лечебното заведение. „Питам се обаче доколко това е справедливо спрямо нашите граждани”, продължава той и бърза да уточни, че по този начин се влагат средства, които реално са дошли от местните данъци и такси, внесени от същите тези хора за целите на благоустрояването и образованието. „Освен това, разполагаме с изчисления на база брутно възнаграждение, които сочат, че от близо 4 млн. лева, които работещите от двете общини внасят годишно за здравно осигуряване, само 630 000 лв. отиват в болницата”, уточнява кметът и на един дъх очертава проблемите –
лекар в „Спешна помощ” няма,
фелдшерите продължават да чакат признаване на ясен статут, за да практикуват спокойно, а рискови ситуации възникват буквално всеки ден и всяка нощ. „Разстоянието от някои села до общинския център е 40-50 км., а оттам до областния град – още толкова. Можете да си представите с какъв риск е съпроводено транспортирането на един болен с инсулт да речем, който трябва да бъде откаран до заведение със сключен договор за клинична пътека”, дава типичен пример от всекидневието кметът и в същия дух допълва картината с въпрос: „Имаме жени, които идват и търсят помощ в последния момент, когато раждането е започнало. Какво трябва да направят лекарите в нашата болница – да помогнат, защото са полагали клетва, или да „пренасочат” жената към болница с клинична пътека?” Г-н Димитров не отрича, че всеки има право на избор, не отрича и че има потребност от високотехнологични дейности в болници от друго ниво. Не всичко обаче трябва да се подчинява на тази презумпция, смята още той, защото здравеопазването трябва да бъде  организирано така, че да не лишава нито един българин от конституционно гарантираното му право на достъпна медицинска помощ.  
„При нас имаше граждански протести и тогава ясно се чу, че
хората си искат болницата.
Продължихме да я подпомагаме, като отделяме средства за закупуване на съвременна апаратура. С други думи, независимо от кризата и сега правим сериозни капиталови разходи, без да сме наясно с нейното бъдеще. Дали обаче това може да продължава до безкрай?”, разсъждава кметът и казаното от него само идва да потвърди тежката истина – държавата ни по най-лесния начин е абдикирала от задълженията си и ловко прехвърля топката с проблемите на медицинското обслужване в полето на общините. Как и докога ще продължи да се случва това, днес никой не може да каже – или по-скоро не иска да го направи, като че ли. Колкото и да не ни се иска да признаем обаче, факт е, че вече хиляди български граждани реално нямат достъп до болнична помощ и лечението им става все по-проблематично, защото е свързано с дълги пътувания, различни административни пречки и често пъти непосилни лични разходи. А докато политиците си играят на празни приказки и все отлагат намирането на решение, животът продължава и все по-често научаваме за късно пристигнала линейка, за новородено, изплакало в коридора на спешното приемно или за инфарктно болен, който така и не успял да стигне до високотехнологичната болница, плод на елитарното мислене на  кабинетните авторитети. И всичко това се е случило, защото здравните заведения на много места са били закрити или принудени да ограничат дейността си, без реално да е било необходимо. По-тревожното е, че експериментите на принципа „проба-грешка” в тази област продължават с пълна сила и никой не си задава въпроса до какви последици ще се стигне още преди края на годината.