събота, 9 юни 2018 г.

Пик на морбили е регистриран в Румъния


Ежеседмично се съобщават по 200 нови случая, а заболяването взима много жертви, включително деца, информира АП.
Според специалистите това се дължи на ниските нива на ваксинация в страната.
По време на последната епидемия на морбили в Румъния през 2016 година броят на заболелите е 13 700 души. Жертвите са 55 души, от които само един е бил имунизиран, сочат данните на Националния център за надзор и контрол на заразните болести.
Припомняме, че СЗО препоръчва ваксиналното покритие срещу това заболяване да е мин. 95%. Румъния обаче поддържа едно от най-ниските в Европа – по-малко от 84%, отбелязва агенцията.
Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията предупреди, че броят на случаите на морбили на континента се е утроил през изминалата година, като най-силно засегнати са Румъния, Украйна и Италия.


Главен инспектор Ангел Папалезов: Близо 150 хиляди иманяри разграбват България


Гл. инспектор Ангел Папалезов е началник сектор „Културно-исторически ценности“ при Главна дирекция „Национална полиция“


- Г-н Папалезов, България е сред най-богатите държави в света по културно-историческо наследство. Това предполага и повишена  сигурност по отношение на опазването му. Успява ли държавата ни да се справи с това предизвикателство близо 30 години след прехода?
- Все още има какво да направят държавните институции за опазването на културното наследство. Те са длъжници както на обществото, така и на  самата държава. Но след 2009 г., когато влезе в сила новият закон за културно наследство и новите наказателни състави в наказателния кодекс, има определено повече успехи и по-добра политика и по-добра наказателна практика спрямо престъпното посегателство към археологическото и архитектурното наследство.
Тази положителна промяна на правната среда се постигна благодарение на негативния отзвук, който имаше в обществото, множеството увреждания на археологическото културно наследство, което стана ясно през печатни и телевезионни медии.
Все още има какво да се желае откъм правна уредба като поднормативна база, инструкции и наредби, които допълват закона за културното наследство, но в администрацията на министерството  на културата и на институциите за опазване на културното наследство имат желание да допълнят празнотите.
Българският закон за културното наследство и част от наредбите рециклират голяма част от нормативната уредба на италианското законодателство. Запознавайки се след 2000 година с практиката на Италия и тяхната съдебна практика,  въвеждаме голяма част от тяхното законодателство в нашия закон.
Взели сме практики и от френското законодателство, касаещи изобразителното изкуство.

- По неофициални данни иманярите в България са около 500 хиляди. Има ли МВР данни за броя им?
- Тази бройка около 500 хиляди е спомената в едни обществени обсъждания при приемане на закона за културното наследство през 2008-2009 г. Тогава са цитирани от служители на ГДБОП, може би почиват на някакви данни. По оперативни данни на МВР към момента активно действащи иманяри, които се препитават от тази дейност, са около 20-30 хиляди, които почти ежедневно излизат на терен. Докато инцидентно иманярстващите българи, на които не е основен доход, може да достигне 100-150 хиляди човека, според криминална полиция.
Средно на година се образуват и докладват на прокуратурата около 150-200 досъдебни производства срещу иманяри и дилъри на археологически културни ценности, незаконно придобити. За щастие има сериозен процент в рамките на няколко месеца до година и половина, се стига до съдебни споразумения между лицата –подсъдими и прокуратура. Това се налага от анализа на съдебната практика. Има области в страната, където има по-слаба наказателна практика. Дължи се на две причини – непълноти в познанията на органите на МВР по събиране на доказателства, другата е в практиката на окръжните прокуратури, които ние анализираме с върховна касационна прокуратура, опитваме да отстраняваме с конкретни мерки.
- В публичното пространство има информация, че дори и археолози участват в трафика на КИЦ. Вашият сектор знае ли за това?
- В органите на МВР не е постъпвала конкретна информация за участие на действащи археолози в извършени престъпления. Има един случай само, в който лице, завършило археология, но неработещо по специалността, е задържано с незаконно притежавани археологически културни ценности.
- В Европа три от държавите имат проблеми с древното културно наследство - Италия, Гърция и България. Имаме ли координация между държавите по този въпрос?
- Има добро сътрудничество между България и Италия, по проекти за обмен на добри практики, оперативна информация. Последните 10 години имаме пет или шест случая на взаимни съвместни разследвания със задържани археологически предмети. С Гърция имаме информационен обмен за лица - българи и гръцки граждани, съпричастни към такъв вид престъпления. В този смисъл има задържани гърци в България с незаконни сделки и иманярство, също и българи, които се опитват да извършват иманярски набези и трафик на културни ценности в Гърция.
- Трябва ли в България да се създаде Специализирана дирекция за престъпленията от този род, какъвто пример имаме в Италия?
- Към този момент в България няма такъв вид разговор за създаване на Специализирана дирекция по аналог на звеното на карабинерите в Италия. България е със значително по-слаб административен финансов ресурс от Италия. Може би на по-късен етап, ако се водят разговори с министерството на туризма, а също и с местното самоуправление в области с богато културно наследство, които да имат интерес и заявки за по-голям брой служители, натоварени с този вид разследване.
Държавните институции в лицето на МВР може да помислят за такава самостоятелна зона.
- Какви са най-честите престъпления в тази област и какви са вредите съответно?
- Най-многобройни са незаконните ареологически разкопки и незаконните сделки между иманяри и дилъри, трафик извън пределите на страната. Този вид престъпления са скрити – латентни, в по-голямата си част остават неизвестни както за органите на МВР, така и за музеите. По-голяма част от престъпленията се извършват в земеделски и горски райони, които са слабо населени и трудно достъпни, отдалечени за обход и наблюдение от органите на МВР. 
Информация да тези престъпления се събира по оперативен път и по данни на местни граждани и институции.
Една голяма част от регистрираните престъпления са престъпления срещу собствеността – т. нар. кражби, от частни домове, офиси, религиозни инситутиции – църкви и джамии, на съвременни произведения на изкуството и религиозни предмети, най-вече икони.
За 2017 години има откраднати около 230 картини и над 30 икони. 
- Успява ли България да върне отнетите артефакти, откривани в различни музеи или частни колекции по света?
- За съжаление твърде малко от известните ни незаконно изнесени културни ценности от български трафиканти се връщат, тъй като макар и да сме страна по международните конвенции и по двустранните споразумения с голяма част от страните в Европа и света, все пак е необходимо събирането на неопровержими доказателства за незаконния произход и износ на културни ценности. В последните няколко години са върнати такива незаконно изнесени културни ценности от Италия, Германия, Франция и САЩ.
- Преди години, а и днес, една от водещите теми на познавачите в тази област е изнасянето на ценни артефакти в посока  Германия, Англия, Испания, Холандия. Какви мерки се взимат срещу тези канали?
- Положителното, което може да кажем е, че в Германия е влезнал нов закон за културното наследство от 2016 г., който значително ограничава възможностите за черния пазар на незаконно изнесени културни ценности от страни- донори като България. В ЕС се наблюдава засилена кампания за ограничаване на възможностите на черния пазар и въвеждане на изискване за доказан произход на културните ценности в регистрираните търговски дружества и аукционни къщи. Това се налага с промяна както на националното законодателство на страните, така и с европейски регламенти, контролиращи движението на стоки и услуги.  
За наше съжаление все още страни като страни Холандия и Белгия са по-либерални в законодателството си и по тази причина стават нова дестинация на предметите от страните-донори.

- Колко са осъдените и арестуваните в България заради такива престъпления?
 За миналата година има 116 задържани при незаконни разкопки. Колко от докладваните са с повдигнато обвинение и след това осъдени – няма съвместна статистика с прокуратурата.  
- Монети ли се изнасят най-много или други артефакти?
- Като незаконен трафик най-често са предмети, които са конвентируеми на международния черен пазар – нумизматичен материал, украшения, предмети за дома, въоръжения, в голямата си част това е основен материал, който се придобива от иманярите чрез метало-детекторите.
- Дава ли настоящият закон право в България да съществуват официални Аукциони по примера на други Европейски държави и държавата да откупува от тях артефакти, свързани с нашата история?
- Да, според закона за културното наследство в България към министъра на културата се поддържа регистър на търговци и аукционни къщи, които имат право да търгуват с културни ценности, както на съвременни произведения, така  също и на археология, която има законен произход. Тоест - с археологичен материал от регистрираните частни колекции и нумизматичните колекции на дружествата в България. В България има легална форма за извършване на сделки с археологични предмети, стига тези предмети да са минали процедура по регистрация и идентификация, съгласно закона и
наредбата.

Патриция Кирилова
Снимка на автора

До края на 2018 г. електронната рецепта и електронните регистри ще влязат в сила


Здравният министър Кирил Ананиев подчерта, че при поемането на ръководството на МЗ екипът му е заварил техническо задание, в което всеки модул е работил сам за себе си. Впоследствие то е променено, като по думите му в края на юни се очаква да бъдат обявени обществените поръчки по отделните модули, а възлагането на изпълнението по тях –през септември.
За да няма забавяне заради обжалвания, от МЗ са помолили Комисията за защита на конкуренцията да разглежда с приоритет обществените им поръчки.
Министър Ананиев подчерта още, че цел на МЗ е цялостното въвеждане на електронното здравеопазване да стане факт в средата на 2019 година.


Държавата да поеме специализацията на младите лекари


от дефицитните за страната специалности срещу ангажимента бъдещите лекари да останат за определено време на работа в България. Тази идея ще предложи здравният министър Кирил Ананиев. Това стана ясно от участието му в блиц-контрола по време на заседанието на парламентарната здравна комисия в 43-то НС.
Според него Наредбата, регулираща специализацията на лекари у нас, действително има нужда от промяна.
-След като установим какви са потребностите, ще предложа на МС обучението, квалификацията, преквалификацията и продължаващото обучение да е за сметка на държавния бюджет, заяви той и допълни, че впоследствие младите лекари ще имат ангажимент да останат в страната за определен период от време.
Въпросът тепърва предстои да бъде обсъждан, както с министъра на образованието, така и с този на финансите.
Д-р Бойко Пенков, зам.здравен министър уточни, че предложението на МЗ за ангажимента към страната ни на специализантите след завършването им ще бъде период от 3 години. А болниците, в които лекарите специализират, поемат заплатите на специализантите.
Освен това каза, че това, което обсъжда МЗ е специализацията на най-дефицитните кадри да бъде напълно поета от държавата, тъй като броят на специалностите, в които ситуацията е много тежка съвсем не е малък и по тази причина списъкът им ще бъде разширен. По този начин ще се даде възможност на повече желаещи да се обучават в по-голям брой области, в които има тежък дефицит на специалисти.