неделя, 18 декември 2011 г.

С по-малко от 295 лева живее всеки пети българин


Евростат измери 295 лв. линия на бедността у нас
Близо 8% са работещите бедни, над 43% от домакинствата се лишават от месо

Близо 2.556 млн. българи (над 33%) през 2009 г. са имали затруднения при погасяване на заеми и плащане на текущите разходи за ток, вода и отопление. Над 4.7 млн. българи не са можели са си позволят една седмица почивка извън дома. Над 4,9 млн. българи (65% от населението) не могат да посрещнат неочаквани финансови разходи - неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др. Близо 3.3 млн. души (над 43%) не могат да си позволят месо, пиле или риба два поредни ден. Около 883 630 души нямат автоматична пералня машина, 169 хил. нямат цветен телевизор, 234 084 души не са притежавали никакъв телефон, а 1/3 от населението твърди, че ограничава отоплението на жилището си поради недостиг на средства. Данните са за 2009 г. от най-новото проучване на Евростат и са разпространени от Националния статистически институт.
Според последните данни на Евростат прагът на бедността у нас към 2009 г. е 295 лв. средномесечно на лице. През периода 2005-2009 г. размерът на линията на бедност в абсолютно изражение нараства повече от 2 пъти (от 135 лв. през 2005 г. на 295 лв. през 2009 г.). Така че под прага на бедност преди 2 години са живели 1564.8 хил. души - 20.7% от населението в страната.

Ако се извади приносът на пенсии, добавки и социални помощи обаче, бедните се увеличават до 41% от населението. Така страната ни се нарежда сред държавите с най-висок процент бедно население заедно с Латвия (21.3%), Румъния (21.1%), Гърция (20.1%), Литва (20.2%) и Испания (20.7%). Образованието също е сред решаващите фактори за бедност, припомнят специалистите. Данните сочат, че 2/3 от работещите с начално и по-ниско образование са бедни, а сред работещите с основно образование делът на бедните е 26%. Разликата между дела на работещите бедни с висше образование и работещите бедни без образование е значителна - близо 30 пъти (2.2% срещу 61.5%).
През 2009 г. най-висок размер на линията на бедност има град София - 437 лева, с равнище на бедност 15.9%, а с най-нисък размер на линията на бедност е област Разград - 184 лева, където равнището на бедност е 19.8%.Област Благоевград има най-нисък относителен дял на бедните - 10.2% при размер на линията на бедност 282 лв., а с най-висок е област Видин - 29.3% при размер на линията на бедност 246 лв. Освен столицата още седем области имат по-висок размер на линия на бедност от средната за страната - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, София-област, Перник. В същото време ниското равнище на бедност за областите Кюстендил, Благоевград и Смолян се дължи предимно на социалните трансфери.
Процентът на бедните у нас рязко се е увеличил 2006 г. (22%) в сравнение с 2005 г. (18.4%), след което започва да намалява и през 2009 г. е 20.7. Най-застрашени от бедност са хората, които не участват в пазара на труда, коментират специалистите. Става въпрос за безработни, пенсионери и други неработещите по различни причини. Но през последните години все по-често се говори за работещите бедни - хора, които работят и имат доход над прага на бедност, но са от бедни домакинства. Работещите на пълно работно време бедни през 2005 г. са били 4.6%, но през 2009 г. са станали 6.4%. А процентът на работещите на непълно работно време бедни се е увеличил над 2 пъти за тази период - от 14.7 на 30.3.
Оценките на бедността в зависимост от размера на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни  домакинства, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Най-силно влияние за намаляване на риска от бедност оказват социалните трансфери (пенсии, обезщетения, социални и семейни помощи и добавки). За периода 2005 - 2009 г. равнището на бедност (след социалните трансфери) проявява известна тенденция на колебание, се посочва в проучването. Пенсиите си остават съществен елемент за намаляване риска от бедност. Данните показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност се повишава от 3- до 6-процентни пункта през годините на изследвания период. Съответно при изключването на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност рязко нараства с около 20-процентни пункта за разглежданите години. Тази ситуация показва, че един от основните инструменти на държавата за редуциране на бедността е размерът на пенсиите, включващи се в разполагаемия доход на значителна част от българските домакинства. 2009 г. почти половината от населението (49.2%), или 3718.7 хил. лица, се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност.

Къде са най-бедни жените и мъжете
Най-малко бедни мъже има в Смолянско - 8.5%, а най-малко бедни жени - в Благоевградско - 10.4%. Над 1/3 от жените във Видинско са бедни, а най-много бедни мъже има в Сливенска област - 27.8%. Област Видин се характеризира и с най-голямата разлика в равнището на бедност между мъжете и жените - 8.8-процентни пункта. В областите Добрич, Ловеч, Шумен, Разград и Сливен бедните мъже са повече от бедните жени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар