Луковите глави и европлющялките

Пак ни изплющяха европейските чичковци. Ама този път по-силничко, че да го помним

поне още година. Най-малко толкова ще се проточи агонията със старта на новия програмен период, след като и вторият вариант на Споразумението за партньорство с Брюксел (онзи документ, дето разрешава плащанията до 2020-а) бе оценен с двойка.

Както се казва, като не слушаме и не си учим уроците, ще ни наказват. Същото беше и през 2007-а, когато пак не ни пуснаха оперативните програми. Но уж тогава бяхме неопитни зайци в Европейския съюз, а сега имаме седемгодишен стаж... Точно затова се питаме дали няма нещо друго зад строгостта на западняците? Чак пък толкоз да не ставаме за нищо, някак си не е за вярване.

В коментарите по изпратеното от нашите управници споразумение Еврокомисията ни критикува за една дузина области, сред които здравеопазване , води, отпадъци, качество на въздуха, интеграция на ромите и т.н. Все проблеми, известни отдавна и нерешими за ден или дори година. От Брюксел обаче искат да се справим с всички тези неща, за да ни пуснат парите. Е, как да стане това, като страната ни не разполага с необходимите средства? То, ако можехме сами, за какво ни е Европа? Нали уж еврофондовете трябваше да спомогнат именно за догонване на стандарта на останалите държави членки? Излиза, че е така само на думи и „партньорите ни" май добре си служат с двойния аршин.

Ама и ние като сме „лукови глави", ще си го отнесем. Вместо политиците ни да заявят ясно и категорично, че преди да започне да мисли за екологията и иновациите, България първо трябва да изгради базисна инфраструктура като междуградски пътища, жп линии и канализации, те мънкат и подсмърчат като сополанковци. Сякаш ние не правим вноски в общия бюджет и изобщо нямаме думата в Европа. А всъщност над 900 млн. лв. от данъците ни отиват в Брюксел всяка година. Толкова, че да покрием бюджетния си дефицит за годината и да останат милиони за някои спешни социални дейности.

Както знаем, тези средства носят и допълнителни приходи, най-малкото от лихви. То и затова „корифеят" Симеон Дянков задържаше парите на фирмите, майките и пенсионерите, за да изкара .някой лев отгоре.

Защо тогава да плащаме на Европа, след като и през 2014-а, и през 2015-а едва ли ще получим нещо от новите оперативни програми? Не е ли абсурдно да си плащаме, за да ни лепят периодично брюкселските чиновници шамари?

Ивайло Станчев

В.”Банкер”

Всеки десети се самолекува

защото не вярва на лекарите и на начина, по който функционира здравната система у нас

18,6% или всеки пети признава, че никога не е бил на профилактичен преглед. 49,2% от запитаните заявяват, че не търсят лекарска помощ, тъй като знаят какви медикаменти трябва да пият. А 13,4% не стигат до лекар, защото нямат пари. Всеки трети смята медицинската помощ у нас за некачествена. Най-сериозни са оплакванията на хората, които живеят в югоизточните и централните северни райони на страната. Сред основните бариери за тях е и отдалечеността на лекарите или болниците. А някои пациенти даже и да се сдобият с направление за преглед или изследване често нямат пари за билет за автобуса, за да стигнат до лекаря.

Това показва проучване на института „Отворено общество" сред 1188 българи над 18 г. Пациентите масово се осведомяват за здравните си права от личните си лекари-54% от запитаните, 41% разчитат на телевизията, 25% на близките, а 23,8% залагат на информираност от вестниците.

Ако болен смята, че е лекуван неправилно, най-често той подава жалба до директора на болницата (в 37 на сто от случаите). На второ място търси здравната каса , а последната инстанция, до която стига, е съдът - едва 2,2 на сто от потърпевшите. Причина за това е, че здравноосигурителните правоотношения не са достатъчно ясно уредени с нормативни актове. А от друга страна - доверието на българите в съда и здравните институции е еднакво ниско, отчитат експертите на "Отворено общество".

Касим Дал, заместник-председател на Народна партия „Свобода и достойнство": Октоподът ДПС превзе държавата

Касим Исмаил Дал е роден на 17 октомври 1962 г. в село Николаевка (Варненско). Той е един от основателите на Турското национално-освободително движение в България през 1985 г., за което излежава присъда в затворите на София, Варна, Бобов дол и Стара

Загора (1986-1989-а). След амнистирането му през 1990 г. става един от основателите на Движение за права и свободи (ДПС), а от 1993 г. е негов заместник-председател. През 2010-а Дал подава оставка от този пост, а през януари 2011 г. напуска Централното оперативно бюро на ДПС, като остава член на партията и депутат на ДПС в 41-вото Народно събрание (издигнат от Търговище).

Наричат Касим Дал

„сърцето и паметта на ДПС". Той е бил един от най-верните хора на Ахмед Доган, като приятелството им тръгва от затворническите килии. Дал е отговарял за организационния живот на ДПС, правил е избори, събирал е кадрови справки за назначения, занимавал се е с въпросите на вероизповеданието. Негов ресор са били и връзките с Турция.

Депутат е в 38-ото, 39-ото, 40-то и 41-вото Народно събрание. На 18 февруари

2011 г. Централният съвет на ДПС изключва Касим Дал от партията.

На 1 декември 2012 г. Дал, заедно с напусналия ДПС депутат Корман Исмаилов, основава Народна партия „Свобода и достойнство" (НПСД). Исмаилов е председател на НПСД. Партията е член на Реформаторския блок, в който са още ДБГ, ДСБ, СДС, и БЗНС.

Какво се случва в държавата, г-н Дал?

- Последните събития показват такава наглост и безхаберие, че авторитетът на България рухва.

Силно казано, но бихте ли конкретизирали?

- Нима забравихте кой щеше да е шеф на ДАНС? Това не ви ли стряска? Не ви ли притеснява фактът , че заместник-председателят на ДПС Христо Бисеров, който беше и заместник- председател на парламента, напусна постовете си, а главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че срещу него се води дело за пране на пари една седмица по-късно? Не може информация от партньорска служба първо да отива някъде другаде, а не в компетентните институции.

Да не би да намеквате, че шефът на ДАНС Владимир Писанчев е в топла връзка с прословутия Боянски сарай?

- Ще отговоря така: няма сериозна партньорска служба, която би работила с нас. Нали набедиха трима души в опит за убийството на Делян Пеевски. Арестуваха ги и съдът ги пусна, тъй като няма доказателства за вината им. И в един момент излиза обвинител номер едно и казва „ама, извинявайте". За какво говорим, къде е държавата ни? И едва сега на европейските избори ли разбрахме, че има купуване на гласове?

Вие твърдите, че ДПС купува най-много.

- И съдебните дела показват това. Всички видяхме репортажа на „Нова телевизия" от полското село Ленкница, където до един българските роми са гласували за ДПС. Не знаят кой е лидерът, за какви избори става въпрос, но пускат бюлетините си.

МВР, прокуратурата и съдебната система би трябвало да спрат всичко това. Но нали назначенията там през последните години се правят от един и същ кръг. От октопод, който завладя държавата. Всичко е „иди ми дойди ми". Кога правителството ще подаде оставката си? И за какъв плавен преход се говори след последното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента? Гръмна голяма банка (КТБ). Преди това беше скандалът с „Южен поток".

Възможно ли е проектът „Южен поток" да е причина за разрива между БСП и ДПС?

- Не, не. Там има геополитика. Виновни са управляващите. Защото има пари и някой трябва да ги присвои. Скочиха да направят нещо зад гърба на НАТО и на Европа. Но така не става. Когато влизахме в Европейския съюз и в алианса, ние се отказахме от много неща. Винаги някой ни тика - или трябва да бъдем против руснаци, или против американци, македонци, гърци, турци. Аз не искам да съм против никого. Нека гледаме интереса на нашата държава и да печелим от това, а не да се подлагаме на едните или на другите. Ние не вземаме уроци от историята си. Знаем кой създаде проблема с възродителния процес. Но хората продължават да гласуват за същата партия. Палачът и жертвата се обединиха. И къде е принципът? Не стигаше това, ами и „Атака" подкрепя правителството. Има ли морал?

Време е хора, които наистина мислят за страната ни, да я поемат. Без значение дали са отляво, или отдясно. Тук вече е и отговорността на избирателите. Те трябва да спрат да се продават за по кебапче, за едните там 20-30-50 лв., трябва да помислят за бъдещето. В България няма младежи, липсват грамотни технически кадри, работна ръка. Заради това не можем да привлечем сериозни инвеститори.

Държавата ни е в тежка политическа криза и това е безспорно. Но трябва да бъдат приети важни законопроекти, да имаме правителство, което да води преговори с Европа за следващия програмен период.

- Законите може да ги приема парламентът, но правителството веднага трябва да си подаде оставката. За да спрат далаверите. Защото това се прави в момента или пък се прикриват някакви действия.

Имате ли конкретна информация?

- Нямам, но гледам и анализирам случващото се. И ДПС, и БСП свалиха доверието си от кабинета. Гръмна скандалът с Корпоративна търговска банка (КТБ). Нима случайно се развива всичко това? Нека управляващите да имат доблестта и да кажат какво става.

Но БНБ излезе с ясна позиция.

- Без подкрепата на правителството БНБ нищо не може да каже.

Чакайте, контролът над БНБ се осъществява от парламента.

- Във всяка нормална демократична държава, каквато ние претендираме, че сме, нещата се решават с избори. Защо стигнахме дотук? Какво стана със здравната каса , със здравната реформа, с пенсионната?

Премиерът отговори не разполага с парламентарна подкрепа.

- И искате да кажете, че не са знаели това още като правеха това правителство?! Извинявайте, не съм защитник на ГЕРБ, но но във всяка нормална страна първата политическа сила участва поне в ръководството на парламента.

Защо Ахмед Доган е толкова силен в момента?

- Има една приказка, че не е виновен,който е изял зелника, а който му го е дал. Партиите винаги бягат от отговорност в бастионите на ДПС. И резултатът се вижда. 300 000 гласа, гарантирани за Движението, това може и прави един нагъл политик, който не мисли за обединение. Факт е, че в тези региони се гласува етнически.

Реформаторският блок готви ли се да управлява с ГЕРБ?

- Нека минат изборите, да се представим с ясни послания и заявки за необходимите спешни реформи. Иначе с ГЕРБ имаме големи различия, но поради факта, че сме в дясното европейско семейство, имаме и много общи като философия неща. Как ще се управлява, ще решат българските граждани.

Твърди се, че има връзка между развода на БСП и ДПС и войната „Цветан Василев - Пеевски". Така ли е, според Вас?

- Сигурно е така. Политическите партии се управляват като корпорации, те са взаимно свързани. Примерно, проектът „Бареков". Това са хора, които завладяха цялото пространство и помислиха, че могат да правят каквото си поискат. И когато между тях има конфликт, те са готови заради своя интерес да хвърлят цялата страна в криза. ДПС вече не е партията, която навремето създадохме. Там не остана кауза. Там има един назначен председател - агент Павел (Лютви Местан, Вербуван от Трето главно управление на ДС). В ДПС понастоящем има един шеф на корпорация - Делян Пеевски, който представлява Ахмед Доган. Така че разривът беше неизбежен. Защото от едната страна е политическото влияние, от другата - парите. Те се сблъскаха, това е истината.

Какво се случи с Ахмед Емин - убиха ли го, самоубиха ли го в Боянския сарай? Има различни версии.

- Емин си отиде, председателят на ДПС в София област Кънчо Боков и той. Не се разбра дали при самоубийството му причините са били само здравословни. Много години ще трябва да минат, за да се възстанови авторитетът на България. Такъв резил не е имало никога.

И вие смятате, че днешният резил е предизвикан от ДПС?

- Не е от ДПС. А от кастата, която управлява и тази партия, и държавата. Те нищо общо нямат с обикновените хорица, които отиват и гласуват за Движението. Кастата никога не е защитавала техните интереси. И това трябва вече да им е ясно. Контролираният вот в смесените региони е голям. Защото най-големите работодатели са общините. В една малко община например работят 50 души. В нея с около 1500-2000 гласа се избират кметове. На последните избори всички ходеха със списъци с по 10-20 души, които трябва да ги закарат да гласуват. Това е контролираният вот. В тази община ако има местен бизнесмен, той също е обвързан. Така че нещата са много страшни. Служебният кабинет трябва да спре купуването на гласове. Всички знаят кой ги върши тези неща.

Не е тайна, че от години поддържате контакти с висши политици от Турция. Какви са техните анализи за случващото се у нас?

- Миналата неделя обядвах в Одрин с министъра на здравеопазването и колегата му - на младежта и спорта. Попитаха ме как могат да помогнат на пострадалите от наводнението хора от варненския кв. „Аспарухово". И за политическите процеси у нас са обезпокоени, разбира се. Те винаги са били много добронамерени и желаят България да просперира.

С турския премиер Реджеп Ердоган поддържаме контакти от 1994-а - когато той още беше кмет на Истанбул. Познавам почти всички политици в южната ни съседка, с някои от тях сме семейни приятели. Проблемът е, че там ние имаме близо 500 000 наши съграждани - етнически турци с български паспорти. Тези хора имат правото да гласуват. А ние се държим така, че все едно ги няма. Двете държави могат да създадат такива условия, че много от тези хора, които имат свой бизнес в Турция, да инвестират в България.

Спомням си, че Вие през 2004-а доведохте в Търговище „Шише джам" - една от най-големите турски корпорации.

- Ние го направихме въпреки сегашното ръководство на ДПС. Регистрирана е „Тракия глас България", която си плаща данъците у нас. Инвестицията е за близо 900 млн. долара. В седемте фабрики работят 2500 души и извън тях и свързани с тази инвестиция има близо 5000 работещи. Това направих аз. Но не ме питайте как успях.

Командва ли ДПС съдебната власт, както твърдят някои анализатори?

- Не ДПС, а кликата, която се обособи на върха. Защото не е само Ахмед Доган. Ами БСП да не би да не виждаха какво ще се случва? Като си разделяха нещата, беше добре далаверата, нали? Това ги обединява тези хора. Нищо друго.

Какво е спасението в тази ситуация?

- Най-важното е да спрем с популизма, да казваме истината в лицето на хората. Отлагаме решаването на проблемите във времето и в един момент всичко гръмва, срива се! Вижте банковата система, съдебната, МВР... Няма закон за службите. Е, кой има интерес от това? Задкулисието. Защото използват всичко и всички за политическите си цели.

Изборите наближават. Сега е моментът наглеците да бъдат наказани от българските избиратели.

В.”Банкер”

Гласят България за старчески дом на ЕС

Между 3 и 5 милиона възрастни европейци се очаква да бъдат приети в българските спа и рехабилитационни центрове през следващите 10 години.

Това заяви д-р Димитър Благов от „Клъстер за медицински туризъм“ на специализирана конференция в столицата. Очаква се България да стане приемник на стари хора от Европейския съюз, тъй като социалните фондове на Стария континент издъхват. "Идвайки тези хора, ние ще ангажираме местното население да работи.

Парите, които ще получаваме по линия на обгрижването на тези хора, няма да бъдат малко, защото те няма да са съобразени със стандартите на България", коментира експертът. Освен това денталният туризъм у нас придобива сериозна популярност през последните години, обясни пред БНР Весела Цолова, директор на програма "България ви очаква".

"Денталният туризъм е вече изключително популярен за България, тъй като нашите зъболекари са на много високо ниво, да не говорим за конкурентните цени, които имат тези услуги", категорична е тя. По думите й както чужденците, така и българите в чужбина могат да се възползват от качествено лечение у нас.

Развитието на медицинския туризъм трябва да става с държавни регулации, тъй като без участието на законодателя това би останало само мечта, допълни тя. Според нея София има потенциал да се превърне в здравна столица на Европа. Тя подчерта, че у нас хората нямат много добра култура на застраховането, макар застрахователните компании да покриват много по-високи суми от здравната каса при различни инциденти.

В.”Новинар”

Двуличните евростандарти

България няма място в еврозоната, без значение дали изпълнява критериите от Маастрихт или не. Това е краткото послание на т. нар. Доклад за конвергенция на Европейската централна банка, който бе публикуван в началото на юни 2014-а. В него се признава, че България изпълнява всички изисквания на договора от Маастрихт за

влизане в еврозоната. Например у нас инфлацията е минус 0.8%, много под минимума от 1.7% според маастрихтските критерии. Бюджетният ни дефицит е 1.5% от БВП при заложена граница за влизане в еврозоната от 3 процента. Средното равнище на дългосрочния лихвен процент по българските държавни облигации е 3.5% при максимално допустим 6.2 процента. Дългът на държавата ни е 23% от БВП при заложен максимум от 60 процента. И въпреки всичко, според ЕЦБ, а и според Европейската комисия, България не е готова за членство в еврозоната. Изтъкват се редица фактори.

На първо място, не изпълняваме изискването за участие в двегодишния Валутен механизъм за въвеждане на еврото, известен като ERM II. Според неговите правила две години поред страната трябва да поддържа курс на националната си валута спрямо европейската, който да не се отклонява с повече от 25% от стойността, с която държавата е влязла в механизма. Е, ние вече 17 години поддържаме курс на лева спрямо еврото, който е фиксиран и точно поради това не дава каквито и да е отклонения. Само че не сме приети в ERM II, заради което въпросните близо две десетилетия не се броят. А не сме приети, защото, за да влезеш в този механизъм, трябва да те поканят сегашните държави членки на еврозоната. Не че това е записано в правилата за въвеждане на еврото, но де факто е така. Ако не те искат сред държавите, въвели европейската валута, дори да си отличник по изискванията на Маастрихт, ще стоиш отвън и ще подсмърчаш.

За да държи досадни навлеци като България извън еврозоната,

Е1ЛБ е измислила още много условности

В договорите от Маастрихт например не пише, че изискванията за инфлация, бюджетен дефицит, съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт и средното равнище на дългосрочния лихвен процент по българските държавни облигации трябва да се оценяват в рамките на някакъв дълъг период от време. Само че ЕЦБ си е измислила критерии за устойчивост, като си е присвоила правото да оценява устойчивото изпълнение на критериите от Маастрихт, разглеждайки ги ретроспективно за десет години назад. На тази база се правят прогнози за бъдещото им изпълнение. По тези измислени правила България е хваната в издънка, която е подчертана дебело в

Конвергентния доклад. Там се набляга на факта, че през 2008-а инфлацията е достигнала 20% и че предвид ниските й стойности през 2013-а (когато сме имали дефлация) в следващите години се очаква тя да расте. И тъй като възможностите на България да води самостоятелна парична политика са ограничени, върху ръста на инфлацията трудно може да се влияе. Обръща се внимание на факта, че въпреки ниските бюджетни дефицити има антициклични нараствания, които са довели до отваряне на процедура по свръхдефицит срещу България (при управлението на Дянков) през 2010-а, която е била прекратена през 2012-а. С тревога се отбелязва обаче, че правителството отново е увеличило дефицита през 2013-а, нищо че дори и при това положение той е два пъти по-нисък от границата от 3% от БВП.

За да се застрахова допълнително срещу напъните на страни като нашата да влязат в еврозоната, ЕЦБ е въвела и т. нар. икономически дисбаланси

Там се оценяват външни инвестиции, дефицит по текущата сметка, нетна инвестиционна позиция, номинални разходи за труд на единица продукция, равнище на безработица и какви ли още не показатели, които не са включени в нито един договор, засягащ приемането в еврозоната. Да не говорим, че някои от тези показатели не са коригирани от близо две десетилетия. А когато държави като Италия и Испания са влизали в еврозоната, никой не ги е проверявал по тях. Тези държави дори не са изпълнявали маастрихтските критерии, а какво да говорим за въпросните дисбаланси. Само че, когато става дума за България, те се следят под лупа. И се навират под носа ни като изключително важни за влизането в европейския валутен съюз. В доклада за конвергенция се изтъква също така необходимостта от реформи на пазара на труда, в образованието, в съдебната система и къде ли още не. Защо ли? Жестоката реалност е, че когато става дума за международна политика и вземането на такива важни решения, като приемането на една държава в еврозоната, всякакви критерии за принципност, прозрачност и последователност отиват в коша за боклук. На тяхно място започват да действат двойните стандарти задкулисните преговори и решенията в полза на лидерите на Европейския съюз - Германия и франция. За тях не е толкова важно дали критериите от Маастрихт се изпълняват. Много по-важно е дали приеманата държава е безрезервно вярна на двете велики евросили. Затова никой не гледа сериозно на перспективата България да стане част от еврозоната.

На първо място, държавата не гарантира неприкосновеността на интересите на чуждестранните капитали у нас. Освен това Брюксел и Франкфурт смятат, че съдилищата у нас толерират длъжниците в делата по несъстоятелност на търговските дружества и събирането на проблемните вземания.

Най-важното обаче е, че на България все още се гледа като на държава, която не е скъсала обвързаността си с Русия. Както казват някои хора в БНБ, никой няма да допусне да вземаме решения за съдбата на еврото и на паричната политика на ЕЦБ, ако има и капчица съмнение, че сме под руско влияние. При тези реалности може би е редно да се запитаме струва ли си да се напъваме да влезем в еврозоната през следващите пет-десет години. Участието в нея има някои важни предимства. Първото е директният достъп на българските банки до евтиното рефинансиране от ЕЦБ, което ще повлияе на цената на кредитите у нас. Второ, по-голямата сигурност, която има една държава членка на еврозоната както във външнополитическо, така и във финансово-икономическо отношение. Както стана ясно с Гърция и Кипър, нито една страна, прилагаща еврото, няма да бъде оставена да фалира.

Освен това членството в еврозоната дава достъп до различни защитни финансови механизми при евентуално разразяване на криза в банковия сектор. Но всичко това си има цена

При влизането в еврозоната започват плащания на нови вноски именно за фондовете, гарантиращи банковата стабилност. Според много финансисти през следващите няколко години всички държави от валутния съюз ще трябва да унифицират ставките по преките си данъци и те няма да са 10%, както у нас, а доста повече. И накрая, но не на последно място, при влизане в еврозоната надзорът върху българските банки ще премине под пълен европейски контрол. Това, последното, дефинитивно е посочено в преамбюла на Доклада за конвергенция. На пръв поглед последното изискване също е примамливо за България. Та нали и без това всички важни надзорни изисквания у нас и в момента се прилагат съгласно европейската директива и регламент за капиталова адекватност. Въпросът е в това, че оценката на рисковете по различните видове активи все още си остава приоритет на БНБ. Влезем ли в еврозоната и това суверенно право ще бъде силно ограничено, защото и по този въпрос решаващата дума вече ще има надзорът към ЕЦБ. Сигурно някои хора ще кажат, че това е добре. Но истината е, че все още никой не е виждал как действа този надзор в извънредни ситуации. Каква е гаранцията, че той ще е ефективен, след като стари надзорни структури като тези на Великобритания, Германия, Франция, Холандия и Белгия не успяха да регулират рисковете в банковите системи на собствените си държави и се наложи да спасяват големи частни кредитни институции с държавна помощ.

Практиката показа, че поне в това отношение надзорът на БНБ е много по-ефективен. Надзорните политики, прилагани у нас - като оценка на активите и като признаване на различните нива на капитал - базов, от първи ред и собствен, са по-консервативни и в по-голяма степен гарантират стабилността на системата.

БНБ е показала, че е склонна да предприема сериозни ограничения срещу апетитите на банките да поемат риск, за разлика от повечето европейски надзори, които по никакъв начин не препятстваха, а дори облекчиха рисковите операции на своите банки.

И след щетите, нанесени от кризата в еврозоната, все още не се решават да предприемат някои важни превантивни мерки, гарантиращи стабилността на кредитните институции като например пълното и дефинитивно разделяне на търговското от инвестиционното банкиране.

В надзорната архитектура на еврозоната са приети принципи като например вътрешно рейтинговите подходи при оценка на риска, които са същинска бомба със закъснител. Очаква се тя да се взриви още при следващата криза и да има унищожителен ефект. Но всички тези въпроси заслужават отделен коментар.

Що се отнася до еврозоната, добре е за България тя да бъде дългосрочна цел, с която да бъдат мотивирани както провеждането на важни за страната реформи в пенсионното осигуряване, здравеопазването , образованието и съдебната система, така и при поддържането на строга бюджетна дисциплина и блокирането на всякакви политически напъни за развързване на държавните разходи.

Петър Илиев

В.”Банкер”

Пружината е пред скъсване

Мръсна, кирлива пот цапа белите якички. Вони на отдавна загнил морал, на животинско боричкане за власт и пари и за диво политическо оцеляване. Авторитетът на институциите - близък до нулата, на политиците - на минус, коментира Евгени Петров. Държавата на практика рухва. В 2014-та година в Европейския съюз някакви хора по гангстерски се заплашват с убийства, разиграват грозни сцени в центъра на Европа - в достолепна Виена, като най-обикновени мутри от времената на Георги Илиев, Косьо Самоковеца, Клюна, Доктора Маджо, Маргините, братя Галеви и кой ли още не... Показни обиски, масови разпити, безсмислени арести, закани за убийства, купуване на гласове, източване на фирми... Банки заплашени от фалитт, правителства пред оставка, политици се замерят с обвинения над трупове на жертви от бедствието. Някакви мутанти,

наричащи себе си политическа класа нечленоразделно мучат несвързани обяснения или малодушно мълчат, защото каквото и да кажат, все ще е резил. Къде е прокуратурата, защо се гуши безмълвна, къде е МВР и какво прави вместо него австрийската полиция? Защо известен банкер се обръща за закрила към нея, а не към нашите органи? Не е ли скандалът между един влиятелен политик и един банкер,който по собствените му думи дава 10 % от БВП на България заплаха за националната сигурност? Не рухва ли имиджът на държавата, не трябва ли тези дни да договаряме облигационен заем, не започва ли точно днес роуд-шоуто на финансовия министър в европейските банки? Къде е ДАНС - какви структурни компании в офшорки, какви необезпечени кредити, какви свързани фирми? Как така не се знае чий е „Булгартабак"? Как така държавата организирано и внезапно ще тегли парите си от една банка? Как така прокуратурата ще насажда паника чрез непремерени действия? Къде са лидерите? Къде е Станишев, за който Пеевски е претърпял катарзис? Къде са Местан, Цонев, Костадинов, за които Пеевски е достоен за евродепутат. Нали е ваш народен представител, издигнат по волята на Всевишния в два избирателни района, обяснете поведението му. Къде е Доган, най-влиятелният човек в държавата? Къде най-после е президентът? Ситуацията в държавата плаче за обръщение. Същевременно идеята за оставка и предсрочни избори позатихва на фона на трагедията във Варна и Добрич, докато надзорът на Здравната каса иска актуализация на бюджета с над 300 милиона. Иначе болниците спират. Но всичко потъва в гигантски скандали със заплахи за убийство. Във високомерната си самозабрава, тотално откъснали се от действителността, шепа ояли се и задавени с власт и доволство дерибеи пренавиха пружината на общественото търпение до скъсване. Дори да няма улични протести за голяма част от хората те вече са по-скоро минало, на което трябва да се търси отговорност, отколкото бъдеще, на което може да се разчита. Но цялото безумно и предателско поведение на шепа политици не може да бъде плод на техни самостоятелни действия, те са твърде малодушни и слаби за това. Целият проблем е, че имат избор. Ако ние, като държава, безусловно и честно се държахме като лоялен член на ЕС, това нямаше да се случи, защото никой нямаше да се опитва да пробие през нас. Определянето на България като троянски кон на Русия очевидно не са били празни приказки. Една верига е толкова здрава, колкото е здраво най-слабото й звено. А това звено очевидно сме ние. И офертите от изток са тези, които изкушават и позволяват това поведение. А затова трябва да се вземе властта в държавата на всяка цена. Как иначе, освен със „задграничен гръб" може да се обясни гигантската Костинбродска афера, която никой в нормални условия не би си позволил и която обърна и подмени волята на хората? Как да се обясни денонощният черен ПР с най-тежки обвинения срещу политическия противник, стигащи до откровени лъжи и манипулации? Как да се обясни арогантното явление „България без цензура" с неизчерпаемите финансови възможности на нейния лидер, хилядите наблюдатели и най-скъпата предизборна кампания, която упорито никой не проверява? Как така партията на президента на европейските социалисти може да си постави за политическа цел не развитието на държавата и добруването на обществото, а „Да спрем ГЕРБ от властта на всяка цена"? Кой допусна по определение на самите политици да сме свидетели на най-масовото купуване на гласове и на най-спокойната реакция на правоохрантелните органи? Анализът на мащабите на скандала показват, че не е възможно и допустимо цялата законодателна, изпълнителна и съдебна власт в лицето на прокуратурата да е въвлечена в борбата между две личности, дори, ако от нейния изход зависят позициите на две партии. Освен ако няма нещо друго. Залогът очевидно е ако не пълно преориентиране на България към друг тип съюз (Евразийския) то поне незаобиколим контрол на Русия върху енергийните и финансови активи на страната и превръщането ни в нейно предмостие към ЕС в геостратегически план. Факт, който анализаторите в Брюксел знаят много добре. Те спряха фондовете и ни заплашиха със санкции именно, защото знаят, че пружината е пренатегната докрай и рано или късно ще се скъса. Изглежда това време дойде.

vevesti.bg

Кой пациент е спешен по света и у нас и защо това е така?

Д-р Кателиева, председател на  Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ: По света съществуват различни модели на разделение на пациента, потърсил спешна помощ – двустепенен: спешен и неспешен; тристепенен: спешен,

неотложен и неспешен; четиристепенен: животозастрашаващ, спешен, неотложен и неспешен; петстепенен: критичен, спешен, неотложен, неспешен и неоснователен. Разделението на пациентите се прави чрез протоколи за триаж на доболничната и болничната помощ. Протоколите се изработват от експерти по спешна медицина и са утвърдени от МЗ на съответните държави. Триажът се изразява в категоризацията на грижата за пациенти/жертви при бедствие, според болестта/нараняванията им, тежестта на оплакванията им, степента им на спешност, прогноза и наличие на ресурси. Целта на триажа е да се идентифицират пациентите, нуждаещи се от незабавна ресусцитация и да се категоризират останалите потърсили помощ според нуждата им от обгрижване, диагностика и лечение. Триажът цели ранното разпознаване на сериозно болния пациент, бързо започване на лечението му, за да се намали заболеваемостта и смъртността. Ранното и навременно лечение в спешността не само спасява живот, но намалява и продължителността на интензивните грижи и времето на пролежаване в болница, както и намалява разходите за лечение на пациента. В доболничната помощ триажирането позволява по-бърза и навременна намеса, изпращане на компетентния и оборудван екип и скъсяване на времето от настъпване на патологията до хоспитализацията. Триажът може да се извършва от доброволци, парамедици и медицински специалисти, по предварително изработени и утвърдени протоколи, като триажирането от медици е доказано по-прецизен. Първоначалния триаж е от 2 до 5 минути, като по-информативен и по-времеемък е комплексният триаж. При триажа съществуват две опасности: надценяване степента на спешност, което се случва до 50% от случаите и предимно се среща в педиатричната спешност, и подценяване на спешността, което обикновено е в под 5% от случаите. Според приложението му триажът бива спешен /доболничен при приемане на медицински повиквания на спешните телефони и болничен при постъпване на пациенти в СПО/, военновременен и триаж при масови природни бедствия. В света съществуват няколко модела на триажиране: австралийски; английски /манчестърски/ модел, който се прилага във всички европейски системи на спешна помощ без нашата; канадски модел и американски модел. У нас, според медицинския стандарт по спешна медицина, „Спешен е всеки пациент, който счита себе си за такъв и е уведомил за това центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), който със специализиран, случаен или собствен транспорт или "на крака" е влязъл през входа на спешното приемно отделение (СПО)“. Този уникален за световната практика и безумен стандарт по спешна медицина превърна СПО в безплатни селски амбулатории, а мобилните екипи на спешна помощ в безплатни поликлиники на колела. Не може да се говори за триаж в доболничната спешност, защото спешните медицински повиквания се приемат без правила от оператори без медицинско образование на тел.112 и от медици на спешния медицински телефон. Липсва и триаж в болничната спешност, поради липса на единни правила. Липсват единни правила за триажиране по простата причина, че има нормативно и съзнателно сливане на потока спешни и неспешни пациенти. Последствията са хаос в системата, водещ до недостиг на екипи и закъснения на оказаната помощ за спешните пациенти и ескалация на агресията спрямо спешните екипи. През последните 15 години спешните медици в цял свят триажираха пациента потърсил спешна помощ на 2, 3, 4, 5 категории и измислиха австралийския, канадския, английския и американския модел на триажиране на спешните оплаквания в спешната болнична и доболнична помощ. В същото това време експертната мисъл и няколко поколения здравни министри у нас, приеха медицински стандарт, с който размиха границите между спешен и неспешен пациент. Така бе унищожена една действаща спешна помощ и бе превърната в средство за спасяване на здравеопазването ни, или по-точно в средство за удължаване на агонията му. Имат ли воля МЗ и експертите по спешна медицина да създадат истинска модерна спешна помощ у нас? Кой от посочените модели ще изберем в България, или ще създадем собствен български вариант? Решението трябва да се вземе съвместно от МЗ , Научното дружество по спешна медицина и работещите в спешната болнична и доболнична помощ. За да достигнем световните стандарти за спешна помощ е необходимо нормативно регламентиране на триажирането на спешния пациент, обучение на персонала, създаване на протоколи за триажиране на спешни повиквания на спешните телефони и триажиране на спешните пациенти, потърсили лечение в СПО.

www.zdrave.net

Предизвестеният дефицит в НЗОК

Вече 25 г. продължава „преходът” в България, а държавното управление продължава да се характеризира с някои безсмъртни и пословични фрази, като например „пари нема, действайте”. В случая става въпрос за държавната здравноосигурителна система, където още през 2013 г. средствата не достигат, а с приемането на бюджета за 2014 г. стана кристално ясно, че финансовата дупка през тази година ще е още по-голяма. В началото на ноември 2013 г., дефицитът на Националната здравноосигурителна каса

(НЗОК) за миналата година се оценяваше на между 105 и 150 млн. лв. и управляващите решиха той да бъде покрит от бюджета за 2014 г. Ако приемем, че извършените здравни услуги и закупените здравни медикаменти и изделия през 2014 г. са горе-долу на нивата си от предходната година, покриването на общия дефицит за 2013 и 2014 г. през тази година означава увеличение на бюджета на касата с между 210 и 300 млн. лв. Дефицитът през 2013 г. означава, че предоставените медицински продукти и услуги не са били финансово обезпечени. За да е възможно безпроблемното разплащане на всички медицински стоки и услуги, които ще бъдат предоставени през 2014 г. и които приемаме, че ще бъдат около нивата си от предходната година, бюджетът на НЗОК за 2014 г. трябва да се увеличи с дефицита от 2013 г. Към това се прибавя и миналогодишният дефицит, който трябва да бъде финансиран от тазгодишния бюджет и необходимите допълнителни средства се увеличават от 105-150 млн. лв. на 210-300 млн. лв. Този дефицит е концентриран в болничната помощ и би следвало разходите за нея да се увеличат с 200-300 млн. лв., но в бюджета за 2014 г. са предвидени с 201 млн. лв. по-малко средства за болнична помощ. Затова и още миналата година беше пределно ясно, че през 2014 г. ще се отвори дупка в бюджета на НЗОК в размер на 400-500 млн. лв. С други думи няма новина в апокалиптичните сценарии за фалит на системата, които се тиражират последния месец – той беше предизвестен. По-интересният въпрос се отнася до подписаният Национален рамков договор за 2014 г. със следните оценки: „Успяхме да стабилизираме системата финансово” – министърът на здравеопазването ; „За да се преборим с изкривяванията в системата е нужна политическа воля, която няма да липсва” – директорът на НЗОК; „И най-лошият договор е по-добре от липсата на договор” – председателят на Българския лекарски съюз. Крайният резултат от рамковия договор се изразява в по-високи разходи, включително за недофинансираната болнична помощ, и намаляване на част от приходите от таксата за преглед на пенсионер, която е понижена от 2,90 лв. на 1 лв. С други думи при нарастващ недостиг на средства в здравната система се договарят по-високи цени за някои услуги и по-ниски приходи, което може да доведе до някаква комбинация от намаляване на достъпа до услуги, заплащането им директно от пациентите и нови загуби и дългове за болниците. Това не е нито стабилизиране, нито воля, нито нещо добро, а представлява единствено триумфът на едни лобита над други. Публичното здравеопазване е поредната система, доминирана от държавата, за която управляващите продължават да смятат, че може да съществува и да работи на добра воля и без пари. Така например, държавният бюджет покрива здравните вноски на редица социални групи, но тези вноски и съответно постъпващите средства в бюджета на НЗОК са значително по-ниски в сравнение с тези на работещите. Т.е. социалната функция на държавата частично се изпълнява от работещите хора, които плащат здравни осигуровки. Иначе казано, работещите субсидират лечението на неработещите чрез държавния бюджет и чрез собствените си здравни осигуровки. Друга социална функция, която държавата прехвърля на осигурените лица, е лечението на редки заболявания, включително онкологични. Тази практика започва през 2011 г., когато НЗОК прави трансфер от 340 млн. лв. към бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ ) за това лечение. На следващата година НЗОК прехвърля само 100 млн. лв. към бюджета на МЗ , но част от дейностите, които дотогава са финансирани от министерството, се прехвърлят към касата, която ги обезпечава с 240 млн. лв. В средата на 2012 г. Конституционният съд обяви трансферите от НЗОК към МЗ за противоконституционни. Няма никаква информация дали прехвърляните средства от МЗ към касата, са достатъчни, но в Закона за бюджета на НЗОК за тази година ясно се казва, че прехвърлянето на подобни дейности създава допълнителни разходи за персонал. Дали те са включени в сметката за трансфера? За капак на всичко това са множеството схеми за източване на финансовия ресурс на НЗОК, които са публична тайна и с които нито едно правителство не желае да се заеме. Провалът на държавните политики и липсата на реформи в здравната система ясно личи от честите смени на министрите на здравеопазването – в периода юли 2009 – юни 2014 г. тези министри са шест на брой. С подобни действия системата се е запътила към бавна и агонизираща смърт, каквато, между другото, грози и редица други сфери, доминирани от държавата. Още колко години трябва да минат, докато всички се убедят, че тази, а и други системи, имат нужда от генерална промяна, а не просто от козметични разкрасяване? Чудесата от геройство си имат предел и рано или късно всички ще трябва да заплатим тяхната цена. /Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика/

www.darikfinance.bg