Изкуственият интелект и дигиталните технологии откриват възможности за по-бърза диагностика, навременно лечение и персонализирано възстановяване
Чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, началник на Клиниката по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и модератор на форума акцентира, че при инсулт се разполага с ограничено време, в което може да се помогнем на засегнатата мозъчна тъкан да се възстанови. Затова ранното разпознаване на симптомите и бързата реакция са решаващи.
„Изкуственият интелект може да подпомогне лекарските решения, образната диагностика и организацията на пътя на пациента, но тези възможности трябва да стъпват върху надеждни данни и внимателно проверени инструменти. Същевременно трябва да насочим усилията си и към времето преди инсулта, когато можем да разпознаем повишения риск и да предприемем мерки за профилактика“, каза той.
В тази посока е разработеният от екипа на ръководената от проф. Габровски клиника калкулатор, чиято цел е да бъде съобразен с българската популация,
Моделът използва 12 показателя, без да изисква специализирано образно изследване: възраст, пол, систолично кръвно налягане, лечение за хипертония, диабет, тютюнопушене, общ холестерол, предсърдно мъждене, затлъстяване с индекс на телесна маса /ИТМ/ ≥ 30, фамилна анамнеза за инсулт, физическа активност и тежка употреба на алкохол. Общият резултат от 0 до 32 точки се преобразува в предварителна оценка на 5-годишния риск в пет категории: нисък /под 5%/, нисък до умерен /от 5% до под 10%/, умерен до висок /от 10% до под 20%/, висок /от 20% до 30%/ и много висок /над 30%/.
Калкулаторът е предназначен за първична профилактика при хора без предходен исхемичен инсулт или преходна исхемична атака. Оценката служи за ориентир при обсъждането на профилактиката с лекар, не представлява диагноза или основание за назначаване на лечение и не замества медицинската консултация.
Доц. Николай Велинов, началник на Отделение „Неврохирургия за възрастни“ и ръководител на ендоваскуларния център в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, представи възможностите на изкуствения интелект за съкращаване на времето до лечение при инсулт. По представените данни от постъпването в болница до началото на лечението минават средно 311 минути /над 5 часа/, като преминаването през насочващ център допълнително забавя процеса. За преодоляване на тези забавяния се планира въвеждането на софтуер, базиран на изкуствен интелект /ИИ/, който да свърже 6 високотехнологични центъра – УМБАЛ „Света Анна“, УМБАЛСМ „Пирогов“ и УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София, УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен и УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна – със 17 областни болници. Програмата ще систематизира резултатите от изследванията и ще предлага следващи стъпки, като окончателните решения ще взема мултидисциплинарен екип. В лечебни заведения, които вече използват софтуера, времето до лечение се съкращава с 52 минути.
По данни на НЗОК за периода януари-юли 2026 г. у нас са отчетени 26 758 случая на инсулт, или приблизително 126 дневно - един на всеки 11 минути. От тях 25 495 са исхемични и 1 263 са хеморагични инсулти. Данните се отнасят до отчетени случаи, а не до уникални пациенти.
Сред акцентите бяха необходимостта от непрекъсната и координирана грижа, възможностите на дигитална мрежа, свързваща специализираните звена за лечение на инсулт, транспорта и дистанционните консултации с невролог, за преодоляване на регионалните различия в достъпа, персонализираната рехабилитация чрез виртуална реалност, роботика и дистанционно проследяване у дома и др.
Икономическите и социалните последици от инсулта бяха във фокуса на експозето на Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.
От думите му стана ясно, че всеки четвърти приет в болница с инсулт е в трудоспособна възраст, а последиците от инсулт са най-честата причина, по която ТЕЛК определя трайна неработоспособност. Разходите не приключват с изписването от болница, те продължават и в семейството, а впоследствие и на пазара на труда.
Инсултът струва на България близо половин милиард евро годишно, а НЗОК плаща едва 15 цента от всяко евро. Останалото поемат семействата с 40 милиона часа грижа у дома и със 78% от доплащането за лекарствата. Девет от десет евро от тази цена се приписват на рискови фактори, на които може да бъде повлияно.
В кръглата маса участваха също представители на съсловни, професионални и бизнес организации, медицински специалисти, експерти и медии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар