Пациенти и лекари: Осигурени са два нови теста за бъбречно здраве, но не за всички нуждаещи се пациенти

Повече от 400 000 пациенти с диабет  II  са лишени от достъп до теста UACR за съвременна диагностика на хронично бъбречно заболяване

 

 

Министерството на здравеопазването /МЗ/ осигури два нови теста /eGFR и UACR/,
които определят състоянието на бъбреците. Това сподели Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания /АПБЗ/ и допълни, че те са от съвременните насоки за диагностика на хронично бъбречно заболяване /ХБЗ/ и могат да осигурят по-точна и по-ранна диагностика на пациентите. Това стана ясно на събитие, по повод Световния ден на бъбречното здраве под надслов „Здрави ли са бъбреците ти?“, на което присъстваха проф. д-р Борис Богов, председател на Българска нефрологична асоциация и доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

Според доц. Киров въвеждането на тестовете е голяма крачка напред в диагностиката на ХБЗ. Но за съжаление UACR не влиза в пакета на всички българи със захарен диабет, а само на тези, които са диспансеризирани при ендокринолог.

По думите му това означава, че повече от 400 000 пациенти с диабет тип II у нас са лишени от възможността да получат, съобразена с актуалните световни критерии, диагностика на ХБЗ. И макар че ХБЗ е много разпространено, то не съществува в правния мир в България /няма МКБ код за него/, което прави невъзможно поставянето на диагноза и назначаването на адекватно лечение, съобщи

той.

Проф. Борис Богов подчерта, че двете изследвания са фундаментални за диагностика на ХБЗ и е важно да бъдат достъпни за всички пациенти от рисковите групи –  тези с диабет и/или с хипертония. При стойности на eGFR<60 ml/min. и/или UACR >30 mg/g е налице хронично бъбречно заболяване, което трябва да се лекува. В противен случай болестта може да прогресира и да се стигне до терминална бъбречна недостатъчност, която изисква диализа за цял живот“, каза. И допълни, че що се отнася до МКБ кодовете за ХБЗ, за щастие МЗ и лично доц. Силви Кирилов се е заел с отстраняването на този проблем.

Присъстващите бяха единодушни, че необходимите промени, за осигуряване на ранна диагностика на ХБЗ, включващи изследвания за бъбречно здраве за всички пациенти от рисковите групи, въвеждане на кодове за ХБЗ и осигуряване на грижа за пациентите с ХБЗ през целия ход на заболяването – от общопрактикуващия лекар в ранните етапи и от нефролог в напредналите етапи на ХБЗ.

Новите тестове еGFR и UACR са двата основни показателя, които оценяват състоянието на бъбречната функция и служат за диагностика на хронично бъбречно заболяване. Тези тестове са препоръчани от международните насоки за диагностика на ХБЗ и са особено важни за пациентите със захарен диабет и артериална хипертония, които са с повишен риск от проблеми с бъбреците.

Очаква се в близките седмици в лабораториите в цялата страна в резултатите на пациентите автоматично да излиза показателя изчислена скорост на гломерулна филтрация /eGFR/. eGFR е най-добрият общ индекс за измерване на бъбречната функция. Той дава по-точна оценка за функцията на бъбреците, отколкото креатинина в кръвта, тъй като взима под внимание и фактори като възраст и пол.  eGFR е чувствителен и може да помогне за откриването на ХБЗ в ранните стадии, когато са налице малки промени в бъбречната функция, които серумният креатинин може да не улови. eGFR <60 ml/min. е сигнал за нарушена бъбречна функция и бележи етап 3а на ХБЗ.

Българските пациенти могат да се възползват и от ново изследване за определяне на съотношението албумин-креатинин в урината /UACR/. Предимство му е високата информативност и се препоръчва като основен скринингов тест за албуминурия. Албуминурията е най-ранният признак на ХБЗ. Повишеният UACR може да бъде знак за ранна бъбречна увреда, дори преди намаляването на eGFR.

ХБЗ води до прогресивна загуба на бъбречната функция и често протича без симптоми в ранните си етапи, което затруднява ранното му диагностициране и води до откриване в напреднал стадий, когато е настъпила хронична бъбречна недостатъчност /ХБН/. При ХБН бъбреците не могат да функционират самостоятелно и пациентите трябва да се подложат на диализа или трансплантация. За съжаление, много пациенти не достигат до диализа поради смърт от сърдечносъдови усложнения, които често са резултат от нарушената бъбречна функция. Около 10% от населението страда от ХБЗ, като заболяването е най-разпространено сред хора с диабет, хипертония, затлъстяване и др. Въпреки разпространението си, ХБЗ остава недооценено и само 1 от 10 души с ХБЗ получава диагноза.