Имунотерапиите правят революция в лечението на метастатичен рак, в
онкохематологията и в лечението на над десет солидни тумори. Ето защо очакван интерес предизвика Третата годишна конференция IO365 v3 с международно участие, организирана от Българското научно дружество по имуноонкология от 24 до 26 ноември 2023 г. в гр. София. Конференцията се проведе в хибриден вариант - на живо в няколко зали и онлайн, като участие взеха над 160 лекари. През двата дни на Националната конференцията IO365 v3 изявени български медицински онколози, хематолози, имунолози, дерматолози, гастроентеролози, лъчетерапевти и други специалисти представиха и обсъждаха актуални проблеми в имунолечението на рака.
Водещи европейски и американски имуноонколози обмениха опит с българските си колеги.
Званието „Почетен член на Българското научно дружество по имуноонкология“ бе връчено на проф. Лазар Попович от Университета на Нови сад, Република Сърбия, за неговия принос в развитието на имунотерапията на злокачествени заболявания, за приноса му в европейското развитие на онкологията, както и за насърчаването на професионалното издигане на онколозите от Балканите.
„Имунотерапиите подобриха значимо преживяемостта на пациентите с авансирал рак и с 10 различни туморни локализации, както и на онкохематологичните заболявания, като удължиха значимо преживяемостта на пациентите и дори намалиха риска от рецидиви при вече излекувани пациенти. Вече две трети от най-честите солидни тумори се лекуват с имунотерапия. Тя вече се прилага и като поддържаща след операция и значително намалява риска от рецидив на рака. Създаде се и протокол за предоперативно приложение на имунотерапия при един от най-агресивните форми на рак на гърдата, което доведе до по-успешни операции и удължена ремисия“, обясни председателят на Организационния комитет доц. Желязко Арабаджиев. Той подчерта, че България има най-добра лекарствена онкология, но все още изостава в профилактиката и скринингите за онкологични заболявания.
Бе представено първото ръковоство „Компендиум за имунотерапия на солидни тумори“, подготвено от Работна група към Българското научно дружество по имуноонкология, начело с доц. д-р Николай Цонев. „Ръководството по имунотерапия има практическа насоченост - да улеснява българските онколози с най-необходимата информация за чекпойнт инхибиторите, с които разполагаме. Включени са и най-важните изводи от проведените по света клинични проучвания“, заяви доц. Цонев.
Имунологът проф. Доброслав Кюркчиев обясни, че при ракови заболявания имунната система не е слаба, а дисрегулирана, като част от имунните клетки започват да обслужват тумора. „Чрез имунотерапията имунната система се обучава как да се бори с туморните клетки и дори след прекратяването на вливанията имунотерапията продължава да работи. При 15% от туморите можем с месеци и дори година по-рано от появата на симптомите на рака да откриваме паранеопластични антитела. За съжаление те не може да се ползват за диагноза, защото са налични и при ревматологични заболявания. Но откриването им може да насочи клиницистите“, заяви проф. Кюркчиев.
Медицинският онколог д-р Таня Златанова, специалист в лечението на белодробен карцином и секретар на Бъргарското научно дружество по имуноонкология, сподели своите впечатления от проведения през септември в Чикаго, САЩ, конгрес по имуноонкология, промотиращ лидерството на жените в тази област на медицината. Тя подчерта, че тази инициатива няма нищо общо с феминизма, а е начин да се обърне внимание, че все повече стават жените онколози и че те заслужават своето място. На самата конференция се проведе панел на тема „Жените в имуноонкологията“ - съвместна сесия с американското дружество по имуноонкология /SITC/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар