Организатор на събитието е Фондация "Хъб Фор Хелт“ – организация с нестопанска цел, чиято мисия е осигуряването на равен достъп до съвременни грижи за пациентите и насърчаването на превантивното здравеопазване.
Резултатите от проучването показват още, че 66% от българите провеждат годишната си здравна профилактика при личния лекар, 9% – в здравно заведение чрез допълнително здравно осигуряване по линия на работодателя, а други 4% предпочитат избрано от тях здравно заведение, като заплащат за това със собствени средства. 31% от респондентите дори не знаят какво включва здравната профилактика.
Иван Евтстатиев от Фондация „Хъб Фор Хелт“ съобщи, че по данни на НЗОК здравно-осигурените лица, които са преминали през годишна здравна профилакитка през 2022г., наброяват едва 2 344 883 души. Това се равнява на по-малко от половината население в страната. Ет защо от фондацията си поставят като цел и мисия да обърнат тази статистика.
Аркади Шарков, специалист по икономика на здравеопазването и съветник на здравния министър, представи кратък здравно-икономически анализ на тема „Икономически аспекти на навременната профилактика“, според който се задава нова, невидима пандемия от хронични, незаразни заболявания. По данни на Европейско здравно интервю от 2019г. 29.7% от българите споделят, че имат високо кръвно налягане, 6.9% - диабет, 4.7% - бъбречни проблеми.
По думите му разходите за извънболнична медицинска помощ в България все още не са достигнали оптималните за ЕС нива и допълни, че у нас разходите за болнична помощ са 37.40% от общите здравни разходи, а тези за извънболнична помощ едва 12.27%. За сравнение в Германия разходите за болнична помощ са 24.44%, а извънболнична помощ - 20.54%. Разпределението на средства в извънболничната медицинска помощ следва да се съсредоточи върху броя извършени дейности и прегледи, както и проследени пациенти. За всеки инвестиран лев в българското здравеопазване, възвръщаемостта е над 6 лв. в преки и косвени икономически и социални ползи.“
Извънболничната помощ и профилактиката са във фокуса на бюджета за здраве през 2023г. Финансовата рамка залага над 7,2 млрд. лв., което е с над 900 млн. лв. повече от предходната 2022г., а средствата за извънболничната помощ са увеличени с 24%. МЗ е заложило различни политики за развитието на профилактиката.
-Обсъждаме реализирането на мащабна информационна кампания, която да мотивира гражданите над 18 г., както и родителите на малки деца да провеждат годишни профилактични прегледи. Подготвяме Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване за иницииране на дейностите по програмата за управление – регулиране на профилактика и превенция с цел намаляване на смъртността от социално значими заболявания и повишаване на продължителността на живота в България, контрол върху разходите на НЗОК, поставяне на ясни правила относно доплащане от пациентите. Работим по реализирането на профилактичен календар, който да въведе ясни срокове и периодичност на прегледи и изследвания на рисковите групи пациенти, коментира доц. д-р Михаил Околийски, заместник-министър на здравеопазването.
Д-р Иван Маджаров, председател на БЛС бе категоричен, че големият ръст на пари за болнична помощ се нуждае от анализ – каква част от тях отиват за съвременно лечение и каква част от тях са платени за дейности, които могат да се лекуват в извънболничната помощ. Оказва се, че раздутият бюджет на болничната помощ в малката си част е отишъл за заплащане на истинска и съвременна високотехнологична помощ. Увеличаването на пари за извънболнична помощ трябва да бъде последвано от насочване към определени цели – изискване за проследяване, за точно определен брой профилактични прегледи, а не механично.
В тази връзка д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС и ОПЛ,
допълни, че голям процент от българите не знаят какво включват профилактични
прегледи. А практиката му показва, че когато успее да убеди пациентите си да
направят профилактичен преглед, те са учудени колко голям е пакетът от
изследвания,
които им се полагат. Той призова пациентите активно да се включат
и сами да търсят своя личен лекар не само за профилактичните прегледи, а при
всеки здравословен проблем.
Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България /ARPharM/,представи гледната точка на Асоциацията по темата.
Той подчерта, че от асоциация осъзнават нуждата профилактиката и превенцията в България да се подсилят. Освен общата профилактика трябва да се обърне внимание и на необходимостта от скрининговите програми, при които активно се търсят определени заболявания.
Той изрази съжаление, че целенасоченият скрининг в страната е на много ниско ниво.
-Факт е, че ако инвестираме повече в профилактика, превенция и скрининг в краткосрочен план ще е необходимо да се увеличи бюджетът за здравеопазване, защото ще се откриват много нови пациенти. В дългосрочен план обаче това ще има много по-голяма полза и ще стигнем до най-важната цел, а именно – да сме по-здрави, каза той.
По време на събитието беше анонсирана и кампания, инициирана от Фондация „Хъб Фор Хелт“ в партньорство с Rakuten Viber, под надслов „Здравето си ти“, както и безплатната версия на дигитално решение, насочено към общопрактикуващите лекари и техните пациенти – DocUp. Решението е базирано на Viber и е свободно достъпно за всеки, желаещ да се възползва от него. В рамките на DocUp се създава индивидуален профил на всеки лекар, където е поместена най-важната информация за неговата практика, свързана с адрес, телефон, график, както и отговори на често задавани въпроси. В тази категория човек може да види какви прегледи и изследвания му се полагат спрямо пол, възраст и други показатели на ежегодна база. Има и вграден информационен канал, в който регулярно се публикуват полезна информация и здравни съвети от общ характер с фокус върху важността на профилактиката и грижата за здравето.
„94% от смартфоните в България имат инсталиран Viber. Опитът ни покрай пандемията от Covid-19, както и световните тендеции в развитието на инфо ботовете, показат, че Viber има потенциала да бъде много повече от комуникационна платформа и да бъде в услуга на различни социално-значими каузи“, сподели Николай Гевечанов, Ръководител Бизнес развитие, ЦИЕ в Rakuten Viber.
58% от участниците в социологическото проучване споделят, че според тях дигиталните решения биха могли да спомогнат за по-качествена комуникация със здравните специалисти, а 64% вярват, че тази комуникация може да стане и по-бърза.
Данните сочат още, че 39% от хората търсят личния си лекар по телефона за записване на час за преглед. Ето защо DocUp предлага на лекарите възможност за вграждане на график и записване на час директно през Viber.
„Надяваме се чрез DocUp да успеем да скъсим дистанцията между лекарите и техните
пациенти, като от една страна облекчим административната тежест за
лекарите, а от друга страна предоставим възможност на техните пациенти да
получат информация бързо и лесно и дори да си запишат час за преглед в рамките
на няколко секунди“, каза Иван Евстатиев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар