Най-честата причина за безплодие е прекалено дългото отлагане на двойката да има деца

„Инвитро: Къде, кога, защо и колко“ е заглавието на първия епизод в аудиоподкаста БЕСЕДИ ЗА ЗДРАВЕТО, в който епикът на МК „Доверие“ ще споделя съвети на специалисти по важни и актуални здравни въпроси

 

 

Безплодието е един от сериозни проблеми на нашето време, водещ до тежки емоционални и психологически травми и при мъжа и при жената. Информираността и навременната консултация със специалист са сигурните инструменти за превенция и лечение. При методите за лечение на безплодие се обединяват различни техники, сред които вътрематочна инсеминация /IUI/, ин витро оплождане /IVF/, ИКСИ оплождане /ICSI/, трансфер на ембрионите в маточната кухина, замразяване и съхранение на сперматозоиди, яйцеклетки или ембриони. Наричани методи на асистирани репродуктивни технологии, чиято основна функция е да заместят естествените процеси при оплождане. Прилагат се, както при мъжа, така и при жената. Ако в продължение на една година опити, два-три пъти седмично не се стигне до забременяване по естествен път – хубаво е да се потърси консултация със специалист. Хората не трябва да се колебаят или смущават, а да се възползват от съвременната медицина и да сбъднат мечтата си за дете, категорична е д-р Елена Бангеева от Центъра по асистирана репродукция на МК „Доверие“* И сподели:

-В практика често се натъкваме на крайности или прекалено рано се свързват с нас и искат всички изследвания да се направят още преди да са направили достатъчно опити по естествен път или пък са отлагали в продължение на 4-5 години да дойдат на консултация. Тогава, когато за съжаление, невинаги можем лесно да помогнем. Ако след 12 месеца опити при пациенти под 35 години и 6 месеца и при тези над 35 години няма резултат по естествен път, добре е да се посети специалист по асистирана репродукция.

Важно е да се знае, че инвитро оплождането не е срамен метод за зачеване! Това е постижение на съвременната наука, което позволява на мъжете и жените с репродуктивни проблеми или тези в по-напреднала възраст да имат свое поколение.

Основната ни цел при първия разговор е да преминем бариерата в отношенията лекар - пациент. Ние ще сме заедно с двойката по време на този много важен процес, понякога сме и дори на самото раждане, така че на първо място е важно да създадем доверие. Проучваме фамилната анамнеза, тяхната лична анамнеза, дали имат деца от други партньори. Това също е много важно. Питаме също, дали са изкарали някакви инфекциозни заболявания, които може да са повлияли на плодовитостта и при двамата партньори.

Назначаваме ултразвуков преглед за жената и изследване на хормони. На мъжете се прави спермограма и микробиологично изследване на еякулата. Ако има някакви отклонения, мъжът се насочва към конкретния специалист уролог, андролог. След като уточним каква е причината за невъзможното забременяване, правим програма за действие и започваме.

А в зависимост от резултатите се прилага индивидуален подход към самата двойка. Ако има отклонение при половите хормони при жената, избираме ендокринологично лечение. Ако има проблем при мъжа, с колегите андролози - уролози правим план, съобразен със степента на увреждане на сперматогенезата. Можем да направим инсиминация или да се премине директно към инвитро ИКСИ /Разновидност на инвитро оплождането, интра-цитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката – ICSI/. Ако и от двете страни намираме чудесни изследвания, без патологични изменения, можем да говорим за т.нар. идиопатичен стерилитет. Това е когато и при мъжа, и при жената всичко е наред, но бременност не се случва в продължение на 2-3 и повече години.

Най-често разпространените причини за безплодие при жените това са хормонални смущения, увреждане/запушване на тръбите след прекарана инфекция, ендометриоза, високо ниво антисперматозоидни антитела /когато средата във влагалището на жената е “враждебна” към сперматозидите/ и изчерпан яйчников резерв. При мъжете проблемът може да се крие в качеството, броя и скоростта на движение на сперматозоидите. То се влошава вследствие на генетични особености, прекарани инфекции, нездравословен начин на живот.

Но най-честата причина е прекалено дългото отлагане на двойката да има деца. Ние, хората, така сме устроени, че след 35-годишна възраст клетките ни започват да стареят и да губят качествата си за оплождане и развитие на здрав ембрион. Всички искаме да сме финансово стабилни, да развием кариера и да се чувстваме по-спокойни и независими. Не си даваме сметка, че този фокус всъщност намалява шансовете ни с годините за спонтанно забременяване и безпроблемно износване на бебето. Затова и моят апел е да не се чака прекалено дълго време, а да се потърси консултация - не е срамно, не е страшно, не е и скъпо.

Първото бебе винаги е много вълнуващо. Аз съм и акушер-гинеколог и като всеки един от колегите си спомням първото раждане. Помня, разбира се и първото бебе инвитро. Първите трепети при положителния резултат, после първите трепети при първата ехографска снимка - да се види, че всичко е наред, че е там, където трябва, че се развива сърдечна дейност. Слава Богу, бързо стана - късметът на начинаещия. Следващата година ще е в първи клас. Пожелавам му да е добър ученик!

В практиката ми предизвикателните случаи са много и те най-често са при пациентки над 42-45 години. Ние даваме всичко от себе си, за да използваме наличния материал, но при изчерпан яйчников резерв няма много какво да се направи, освен да се използва дарителска  яйцеклетка. Имаме програма и чакаме все повече жени, които имат деца и желаят да помогнат и на други да сбъднат мечтите си. 

-----------------------------------------

 *Д-р Елена Бангеева е специализирала „Ендоскопска гинекологична хирургия“ през 2014 г. и придобива международни сертификати в Белгия и Франция. Професионалният ѝ път минава през в отделенията "Бременност в риск" и "Родилно" в ПСАГБАЛ "Света София" ЕАД, МЦ "Афродита", САГБАЛ „д-р Щерев“, където работи в областта на "Асистираните репродуктивни технологии“. Носител е магистърска степен по специалност “Здравен мениджмънт и обществено здраве". Член е на „Европейската асоциация по мениджмънт и обществено здраве“, както и на Европейската  асоциация по репродуктивна медицина.