Средства от акцизи да се използват за подобряване на
материалната база на болниците, нови технологии и лекарства
Отношението на българите
към здравната система е традиционно негативно, но все пак има регистрирана позитивна
динамика за срок по-малко от една година. Това сочат данните от национално
представително социологическо проучване „Нагласи на българите към здравната
система“. То е проведено сред 1005
респонденти през август 2020 г. от агенция „Тренд“ по поръчка на инициативата
„Задно за повече здраве“, в която участват Български лекарски съюз /БЛС/,
Български фармацевтичен съюз /БФС/ и Асоциацията на научноизследователските
фармацевтични производители в България /ARPharM/. През октомври миналата година
бе проведено аналогично социологическо проучване, данните от което бяха
представени на Първата национална конференция „Заедно за повече здраве“.
Според новото изследване,
63% от българите смятат, че здравната ни система се развива в негативна посока,
а при предишното проучване от преди по-малко от година този процент е бил близо
70 на сто.
„Независимо, че и двете национално представителни допитвания сочат, че
оценката на общественото мнение за здравната система в България е традиционно
силно негативна, все пак има регистрирана позитивна динамика“, констатира Димитър
Ганев от социологическа агенция „Тренд“. Според него, до голяма степен това се
дължи на кризата около COVID-19, която показа по-скоро устойчивост на здравната
ни система при сблъсъка с епидемията. Мнозинството от българите – 52% са на
мнение, че българското здравеопазване се е справило с проблемите около COVID-19.
Според 26% от запитаните системата ни не се е справила, а 22% не могат да
преценят това.
„Кризата около COVID-19 фактически фокусира вниманието на всички
българи към здравната система и как тя реагира на предизвикателството, като
заключението е по-скоро позитивно и увеличава доверието в здравната ни система“,
коментира Димитър Ганев. Според проучването близо 40% от хората имат повече
доверие в системата след епидемията, а за 32% това е причина за спад в
доверието им. За 48% от българите здравеопазването ни не е подготвено за
подобен род предизвикателство, а 73% са на мнение, че се нуждае категорично от
допълнително финансиране, за да се справи.
Хората виждат основните
проблеми на системата най-вече във високото доплащане за медицински услуги /52%/
и липсата на медицински кадри /42%/. След това се нареждат проблемите с лошото
състояние на болниците /39%/ и високото доплащане за лекарства /37%/. Според 47%
от българите тези негативи се дължат най-вече на лошия контрол в системата,
както и на недостатъчното финансиране, което посочват 23% от запитаните през
август т.г.. Подобни са отговорите през
октомври м.г. – 45% са определили лошия контрол от страна на институциите и 29%
липсата на необходимите за това средства.
Решенията за
подобряването на качеството на здравните услуги у нас, българите виждат
най-вече в по-високото финансиране на здравеопазването -12%, както и в
увеличението на заплатите на медицинския персонал -11%. Голяма част от
анкетираните - 89 на сто заявяват, че според тях, здравеопазването трябва да се
разглежда като инвестиция, а не като разход. Огромното мнозинство от гражданите
са на мнение, че трябва да се отделят повече средства за здравеопазването, като
това са посочили 86% от хората и през двете вълни на изследването.
Според 95% от запитаните
през август т.г. и октомври м.г. здравната ни система трябва да осигури и
по-добър и навременен достъп до лекарства. 25% от участниците в проучването
т.г. преценяват, че имат добър достъп до съвременни лекарства, но за 54 на сто
от хората това не е така. Подобна е преценката им и за възможността за
използване на съвременни терапии. За 20% от анкетираните българите имат достъп
до тях, а за 60 на сто те все още не са достъпни за пациентите у нас.
Парите отделени за
здравеопазване трябва да се изразходват най-вече за подобряване на материалната
база на болниците /41%/, за нови технологии/апаратура /39%/, за заплащане на
повече лекарства от държавата /39%/ и за по-високи заплати на лекари и
медицински сестри /29%/, според анкетираните.
Откъде да дойдат тези
пари обаче? Категорично мнение е, че държавата трябва да вземе тези средства от
приходите от акцизи за цигари и алкохол смятат 74 на сто, а не от повишаване на
осигурителната тежест, което са посочили 10% или от въвеждане на допълнително
здравно осигуряване, което определят само 18% от интервюираните.
С цялото проучване можете
да се запознаете ТУК.
Няма коментари:
Публикуване на коментар