Центърът е единственият у нас, който работи с деца
Това показва изследване
на Националния център по радиобиология и радиационна защита /НЦРРЗ/. Целта на
проучването беше да се проследи дали облъчването на пациентите при провеждане
на нуклеарни изследвания в отделните звена в страната е в съответствие с
възприетите норми. При него са проследени стойностите при петте
най-често провеждани нуклеарно-медицински изследвания, които са сравнени с
националните референтни диагностични нива. Резултатите показват, че при три от
изследванията /сцинтиграфия на кости, SPECT/CT изследване на кости и белодробна перфузия/ средната аплицитна
активност е далеч под нормата. При 700 Mbq средно за сцинтиграфия или SPECT/CT на кости, в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ тя е 555,
а при белодробната перфузия при 150 Mbq допустима стойност, тя е 111 Mbq. При сцинтиграфията на щитовидна жлеза и динамичната бъбречна
сцинтиграфия данните за лъчевото натоварване са близки до определените
параметри, без да ги надвишават.
Най-много /22,5%/ от
пациентите са избрали да се изследват в Отделението по нуклеарна медицина в
УМБАЛ, „Св. Иван Рилски“, показва проучването на НЦРРЗ. Следват звената в
ОНМ-Варна /12,8%/, УМБАЛ „Александровска“ /12,5%/, Сити Клиник /8,4%/,
СБАЛО-София /7,4%/.
„Хората ни предпочитат,
защото имаме над 40-годишен опит в провеждането на изследванията и апаратът, с
който разполагаме, е с най-високо ниво на оборудване от този тип в България.
Освен това ние единствени преглеждаме деца“, обяснява началникът на Отделението
по нуклеарна медицина д-р Йордан Палашев. Според него работата с малките
пациенти е голямо предизвикателство, което изисква много умения, двойно повече
време, наличие на анестезиолог и подготвени специалисти като цяло. Същевременно
в ценоразписа на НЗОК това изследване струва 77 лв., срещу 385 лв. при
възрастните. „Затова никак не е чудно,
че при нас идват деца от Варна, от Бургас, въпреки че в тези градове болниците
също разполагат с апарати за нуклеарна медицина“, пояснява той.
Най-честите заболявания,
за които се изследват децата, са такива на дихателната и отделителната система (особено при вродени аномалии, към които
методиките са много чувствителни), неврологични /нап. епилепсия/, възпалителни, както и други
заболявания на скелета.
Възрастните най-често се
обръщат към отделението за проследяване на социалнозначими заболявания:
онкологични /особено, когато трябва да се скенира цялото тяло, за да се види
дали няма разсейки/, белодробна патология /например белодробен бромбоемболизъм/,
при неврологични заболявания /болест на Алцхаймер, Паркинсон/, болести на
опорно-двигателния апарат и щитовидната жлеза.
Въпреки че диагностиката
при възрастните е по-високо оценена от здравната каса, тук отново не се прави
разлика между качеството на проведеното изследване. „Благодарение на новите
технологии имаме възможност да правим комбинирано изследване /функционално и
морфологично/, което при нас трае 16 минути. Специална смарт система за
дозиране на лъчевото натоварване избира най-ниската доза, с която може да се
добие диагностичен образ. По този начин намаляваме облъчването, без компромис в
качеството на образа. Въпреки това сумата, която получаваме от касата, е
същата, както при всички останали центрове. Ние караме Бентли, но ни плащат
като за трабанче, обяснява образно д-р Палашев. Според него изходът от тази
ситуация е създаването на референтни центрове към националната здравна каса.
„Иначе сега системата работи по комунистически – на всички по равно, което не е
от полза за пациентите“, убеден е лекарят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар