Сърдечната недостатъчност засяга 64 мил. души в света - 55% от младите българи не разпознават симптомите

Социологическо проучване показва информираността на българите за сърдечната недостатъчност

 

Близо 64 милиона души в света са диагностицирани със сърдечна недостатъчност, което я определя като глобална пандемия и причина № 1 за хоспитализация на хора на възраст над 65 години. Миокардният инфаркт е едно от състоянията, които допринасят за развитието на сърдечна недостатъчност.

В столицата се проведе виртуален семинар за журналисти на тема „Сърдечна недостатъчност“, който е част от информационната кампания за превенция и лечение на сърдечносъдови заболявания „Сърцето помни“. Онлайн събитието се реализира от Дружеството на кардиолозите в България /ДКБ/ и АстраЗенека.  

По време на събитието бе представена информация за симптомите, рисковите фактори за сърдечната недостатъчност /СН/ и съвременните възможности за диагностика и лечение. Представени бяха още и резултатите от национално представително социологическо проучване за заболяването, което бе проведено в средата на април т.г. сред 1000 души от страната.

Доц. Мария Токмакова, председател на УС на ДКБ, обясни, че СН е състояние, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, така че да задоволи метаболитните и кислородни потребности на организма. Причина за това е структурно и/или функционално нарушение, което води до намален сърдечен дебит и/или повишени налягания в сърдечните кухини при физически усилия или в покой. Тя посочи и някои от най-разпространените симптоми и признаци на заболяването като задух, отоци по краката и умора, както и  изразени шийни вени, хрипове в белия дроб и периферни отоци.

Доц. Токмакова обобщи, че за развитието на СН допринасят заболявания като исхемична болест на сърцето, диабет, затлъстяване, миокарден инфаркт, тежко белодробно заболяване, сънна апнея и др. А пациентите с тези здравословни проблеми са с повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност.

По думите и за диагностицирането и се използват различни възможности като най-утвърденият е ехокардиографията, коятоможе да покаже потенциалните причини за заболяването, като преживян миокарден инфаркт или клапна сърдечна болест и е основен метод за проследяване на болни със СН.

Проф. Пламен Гацов, председател на работната група по СН на ДКБ, съобщи, че близо 64 милиона души в света са диагностицирани със сърдечна недостатъчност, което я определя като глобална пандемия и причина № 1 за хоспитализация на хора на възраст над 65 години. Статистиката показва, че до 5 години от поставянето на диагнозата близо половината пациенти ще починат вследствие на заболяването.

Той поясни, че у нас близо 170 000 души страдат от СН, а 90 000 са хоспитализациите заради нея. Тревожен факт е и повторният прием в рамките на година за 17% от тази пациенти. Според него СН е съпроводена и с много други съпътстващи заболявания. Така например, тя се установява при над 40% от пациентите с хронично бъбречно заболяване /ХБЗ/, а захарен диабет тип 2 имат между 20 и 40% от хоспитализираните поради сърдечна недостатъчност.

„Данните сочат, че сърдечната недостатъчност е животозастрашаваща колкото най-честите видове рак при мъжете /на простата и пикочния мехур/ и при жените /на млечната жлеза/. Независимо от това през последното десетилетие се наблюдава макар и слабо понижение на смъртността вследствие на това сърдечно усложнение“, каза той.

Йоана Ангелова от социологическа агенция „Естат“ представи данни от проведеното през април т.г. национално представителното проучване, според което 21% от всички пълнолетни българи имат личен или косвен опит с диагнозата СН. Пренебрежимо малко /2%/ са хората, които споделят, че никога не са чували за сърдечна недостатъчност, а българите на възраст до 29 години най-често не знаят нищо по темата, следвани от живеещите в малки градове и села.

Симптомите на СН, като недостиг на въздух, лесна умора и/или подути глезени, се разпознават като характерни за заболяването от 61% от всички пълнолетни в страната. Същевременно, резултатите по възрастови групи показват съществено непознаване на симптоматиката сред най-младите – едва 45% от тях вярват, че описанието отговаря на диагнозата СН, а не на белодробно заболяване /42%/.

42% от запитаните смятат, че сърдечната недостатъчност влошава качеството на живот в по-голяма степен отколкото диабета /24%/, повишеното кръвно налягане /17%/ и артрита /6%/. Заплахите, които сърдечната недостатъчност носи, са най-добре осъзнати от хората на възраст до 29 години, както и от живеещите в столицата.

Голяма част от българите /81%/ биха се обърнали директно към кардиолог, ако им трябва информация по отношение на СН. 11,3% биха попитали личния си лекар, а 6,4% ще потърсят в интернет.

Според респондентите сърдечната недостатъчност засяга много повече хора, отколкото други широко разпространени заболявания, като рак, инфаркт или диабет – близо половината /47%/ от всички анкетирани са убедени в това.

Повече от половината българи демонстрират оптимизъм спрямо заболяването – за 53% от тях СН все пак дава шанс за по-дълъг живот, в сравнение с онкологичните заболявания.

***

Информационната кампания за риска от сърдечносъдови заболявания „Сърцето помни“ стартира през февруари т.г.. Нейни организатори са - ДКБ и Българското дружество по интервенционална кардиология /БДИК/. Кампанията  е насочена към пациентите, преживели миокарден инфаркт, и техните семейства. Според официалната статистика, той е причина за леталния край на 4 700 българи годишно.

Целта й е да се повиши информираността на обществото за тези заболявания и мерките, които трябва да се вземат, за да се намали риска от сърдечно-съдово заболяване..

Медийни партньори на кампанията са БНР и столичният Метрополитен.