Той бе организиран от сп.
„Мениджър“ и се проведе под патронажа на
Комисията по здравеопазването към 44-то НС.
Водещи теми на форума
бяха новите стратегически приоритети за гарантиране на съвременно и качествено
здравеопазване и ролята на фармацевтичния бизнес за постигането на по-голяма
ефективност и устойчивост на системата. Дискутирани бяха също иновациите, които
ще носят реална стойност в здравеопазването, технологичната революция и
ефектите от нея за сектора.
Д-р Даниела Дариткова,
председател на парламентарната Комисия по здравеопазването, отбеляза, че устойчиво
развитие на здравната система може да се постигне, когато съществува диалог и
консенсус в обществото, бизнеса, неправителствените организации. А по думите и промените
в сектора трябва да се случват еволюционно, а не революционно.
„Инвестициите в здравеопазването
са инвестиции в бъдещето на нацията, това гарантира едно здраво поколение“,
каза тя и припомни, че сега действащата здравна стратегия е до 2020 г. и скоро
ще започне подготовката на новия програмен документ – Национална здравна
стратегия до 2030 г.
Д-р Бойко Пенков, зам. министър
на здравеопазването, каза, че съвременните здравни системи са изправени пред
сериозни предизвикателства, защото чрез устойчивостта на здравната системата трябва
да се гарантират ползи и резултати за
хората.
Той каза още:
-През последните 5 г. се
опитахме да обърнем внимание върху навременно лечение на болестта, хората да са
в ремисия, социално активни. Новата идея е да живеем без болести. Усилията ще
бъдат съсредоточени върху това да бъдат обединени повече ресурси и да бъдат
инвестирани в превенция, здравно образование, профилактика, скрининг и др.,
така че да се удължи продължителността на живот без болести с 16 години.
За засилване на
социалната роля на фармацевтите през следващите 10 години призова председателят
на Български фармацевтичен съюз /БФС/ проф. Асена Стоименова, която подчерта,
че БФС е за устойчивост на системата.
„Не сме за революция, но
разчитаме на еволюция. Ще очакваме в сътрудничество с БЛС и институциите да
видим българският фармацевт в тази по-социална роля. Аптеката се възприема като
търговски обект, но фармацевтичната функция е социална. Страната ни трябва да започне
да мисли в посока на това с помощта на фармацевтите да се анализира как се
приемат лекарствата, рационална ли е лекарствената употреба, как се отразява на
пациентите и др. Където е засилена ролята на фармацевтите, разходите могат да
се намалят с 20-30%. На там трябва да се насочим в следващите 10 години“, поясни
тя.
Д-р Иван Маджаров,
председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз /БЛС/ коментира
ролята на съвременния лекар, който според него се е превърнал в посредник между
иновациите в медицината, индустрията и пациентите. Той бе категоричен,че през
следващите 10 години дейността на БЛС трябва да е насочена към продължаващото
обучение на медиците и допълнителните квалификации.
Адв. Андрей Дамянов, член
на Надзорен съвет на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, обърна
внимание на това, че в съвременно здравеопазването пациентът трябва да е
поставен в центъра. И когато българският гражданин влезе в системата, трябва да
бъде обслужен така, че неговият проблем да бъде решен, доколкото състояние му
позволява. Това трябва да става под контрола на неговия лекар. В „Хоризонт 2030“
трябва да бъдат заложени такива мерки, че доверието между лекар и пациент да
бъде повишено. Първата стъпка към промяна е въвеждането на електронното
здравеопазване, а като втора и трета – статистика и финанси, обясни той.
Според Деян Денев, изпълнителен
директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители
в България /ARPharM/, страната ни е изправена пред сериозно демографско
предизвикателство и през следващите 20-30 години ще загуби 40% от работната си
ръка.
„Затова инвестициите в
здравеопазване са една от най-умните инвестиции, които българското общество
може да направи. Те ще повишат благосъстоянието на всеки български гражданин и
на страната. Модерното, ефективно и добре финансирано здравеопазване ще ни
помогне да живеем по-дълго и в по-добро здраве и така да сме полезни на себе
си, на семейството, на обществото и на страната“, подчерта Денев.
Д-р Маргарита Строкова,
медицински директор на GSK България, акцентира върху това, че фармацевтичната индустрия инвестира
много в иновации, на второ място след IT сектора. „Само в Европа в научно-изследователска дейност са инвестирани
над 4,3 млрд. паунда. Например, за пръв път от 20 г. текат разработвания на нов
клас антибиотик. Бъдещето е в персонализираната терапия“, заяви тя.
„Важно е държавата да си
колаборира с предприемачите и индустрията, които могат да дадат технологични
решения за повишаване на качеството на здравеопазването. Проблемът на повечето
здравни системи е, че много неща се правят на парче“, каза Мира Ганова, изп.
директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в
здравеопазването. Тя подчерта още предимствата на електронното здравеопазване и
дигитализацията на системата.
Проф. Алексей Савов,
началник на Националната генетична лаборатория, акцентира върху приложението на
генетиката в диагностиката на редица заболявания - най-често при редките
заболявания. Чрез генетичен тест може ясно да се открие малигнен процес или
рецидиви в онкологичните заболявания. Генетиката е и пътят към
персонализираната медицина, каза той.
Проф. д-р Милчо Минчев от
Отделението за трансплантация на хемопоетични стволови клетки в Националната специализирана
болница за активно лечение на хематологични заболявания /НСБАЛХЗ/ акцентира
върху ролята на чек пойнт инхибиторите, разработени през 1992 г. и приети вече
за златен стандарт в имунотерапията на рака. От думите му стана ясно, че след
2000 г. те се използват в
онкохематолията и лечението на солидни тумори. Важно е да се проучи генетичната
предразположеност на пациента, влиянието на микробиома и заобикалящата среда. И
най-вече - да се възобновят опитите за индуциране на противотуморен имунитет в
тези пациенти, при които той липсва и да се включи в арсенала на
противотуморната терапия T-CARs.
„Пациентските
програми се насочват не само в посока прием на лекарства, понякога могат да
включват персонално физическо
подпомагане на даден пациент или напомняне за прием на лекарства. Програми в
подкрепа на пациента има в ревматологичните заболявания, гастроентерологията,
дерматология, онкология, пулмонарна хипертония, редки болести и др.“, отбеляза
Дончо Дончев, директор Продажби и мениджър Пациентски програми, SAT Health.
Няма коментари:
Публикуване на коментар