Иновативните лекарствени терапии – инвестиция в по-добро лечение

По време на семинара за журналисти на тема: "Значението на клиничните изпитвания за пациентите, медицинските специалисти и здравните власти", Деян Денев, изпълнителен директор на АРФАРМ, подчерта, че фармацевтичната индустрия прави огромни инвестиции в нови лекарства и носи икономически ползи. Инвестициите в клиничните изпитвания подобряват достъпа до здравни грижи, повишават квалификацията на медицинските специалисти и засилват икономиката, а съвременните лекарства спасяват и удължават живота на пациентите. Те спират или забавят развитието на заболяването, намаляват страничните ефекти, подобряват качеството на живот и предотвратяват ненужните хоспитализации и други скъпи медицински интервенции. Новите лекарства все повече атакуват не само симптомите, но и причините за заболявания, причиняващи тежки увреждания. Иновативните лекарствени терапии променят лечението на едни от най-тежките заболявания. Така напр. ХИВ/СПИН от остро, фатално заболяване се превърна в хронично, контролирано състояние, а смъртността намалява повече от 80%. При онко заболяванията леталния изход е намален с 20%, а при мозъчната склероза и ревматоидния артрит се забавя прогресията на заболяването.

Очакваните иновации, които ще дадат по-добри възможности за лечението на пациентите в бъдеще, са свързани с комбинираните терапии, CAR-T клетъчните терапии, клетъчната и генната терапия. 

Имуно терапията е „замислена“ да възстановява, стимулира или променя антитуморния отговор, използвайки собствената имунна система на пациента. Целта е потискане или забавяне на туморния растеж. Генната терапия пък е проектирана да „модифицира“ малигнените клетки като на молекулярно ниво заменя „липсващия“ или „лош“ ген с такъв от здрава клетка.  
С други думи иновациите правят болестите контролирани и лечими. Те носят здравни ползи и увеличават икономическата и социалната активност на пациентите, а лечението става достъпно за пациентите само ако здравните системи разпознават иновацията и я реимбурсират, защото отказ от увеличение на плащанията за лекарства лишава пациентите от достъп до нея.
Публичните разходи за здравеопазване като процент от БВП ще нарастват. Основната причина е застаряващото население и нарастващата продължителност на живот.

За да се посрещнат предизвикателствата на здравните системи са необходими адекватни бюджети, предвиждащи контролираното и устойчивото им нарастване.

Приносът на фарма индустрията за периода 2015/2018 г. е 2 млрд. лв. отстъпките към НЗОК дават възможност за по-широк достъп до лечение при забавен ръст на разходите, намаляват доплащането от пациента. А инвестиции в клинични изпитвания подобряват достъпа до здравни грижи , повишават квалификацията на медицинските специалисти и засилват икономиката в страната. Отстъпките към НЗОК за 2018 г. са 160 млн. лв. За 2019 г.се очаква да няма нарастване на разходите т. е. фарма индустрията да  ги поеме. Но това ще доведе до не навлизане  на нови терапии. Затрудненият достъп до иновации ще направи клиничните изпитания по атрактивни за пациентите, но ще намали атрактивността на страната ни като дестинация за тях.
Догодина е твърде възможно пациентите да останат без нови лекарства заради забавяне на договарянето на отстъпки с НЗОК. Не е даден ход на 14 медикамента, които са препоръчани за включване в списъка за реимбурсиране от НЗОК, а други 16 са в процедура за оценка.
Да припомним, че лечението с иновативни лекарства става достъпно за пациентите само, ако здравните власти решат да поемат част или напълно стойността им. България обаче въвежда новите терапии средно за 956 дни, като по този показател се нарежда на 18-то място сред страните в ЕС.