Все повече млади хора - с диагноза рак на дебелото черво

Броят на българските пациенти с диагноза рак на дебелото черво се увеличава постепенно, налице е трайна тенденция той да се диагностицира при все повече млади хора. Специалистите, които взеха участие в дискусията по повод Световния ден за борба с колоректалния карцином, се обединиха около значимостта на превенцията, правилната последователност от действия и мултидисциплинарния подход като решаващи фактори за ефективно лечение.
„Благодарение на съвременните методи на лечение, общата 5-годишна преживяемост с тази диагноза се е увеличила и вече е 80% дори  за пациенти с напреднала форма на заболяването.“, информира проф. Асен Дудов, национален консултант по медицинска онкология и началник на Клиника по Медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център. Участниците в дискусията бяха единодушни, че от проявата на първите симптоми до поставянето на диагнозата се губи около година, която е решаваща за успеха на лечението.

„Въпреки че генетиката вече е много напреднала, все още няма сигурни маркери, които да прогнозират дали даден пациент ще се разболее от рак на дебелото черво или не“, обясни националният консултант по Медицинска генетика проф. Алексей Савов и ръководител на Националната генетична лаборатория. Той уточни, че генетичните тестове, които се правят в лабораторията, са много важни при пациенти с вече установено заболяване. Чрез тях се определя точно към каква терапия би бил чувствителен конкретният тумор, а това повишава ефективността на лечението.

Широко използваният в практиката тест за кръв във фекалиите, не дава точен отговор дали даден пациент е с рак на дебелото черво или не, тъй като изследването може да бъде положително и при много други заболявания. Пациентите не бива да прибягват сами и до изследване на туморни маркери, които също са несигурен източник.

Единственият метод, който може на 100% да даде отговор дали един пациент страда от рак на дебелото черво, е колоноскопията, обясни доц. д-р Стоян Ханджиев, началник на Клиниката по гастроентерология към Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център. Затова е много важно общопрактикуващите лекари навреме да насочват своите пациенти към това изследване. Самите пациенти също могат да изискват да им се направи колоноскопия при наличие на анемия, промяна в навика за изхождане по голяма нужда, продължителни болки в стомаха или необяснима загуба на тегло. Доц. Ханджиев даде пример, че от 20 изследвани пациенти в неговата клиника за 1 седмица, двама са се оказали с КРК.

Позитронно-емисионната томография (PET/СТ) пък дава ценна информация за стадия, в който се намира заболяването и има важна роля и при проследяване на самото лечение.

Медицинкият онколог, д-р Светлана Ганчева акцентира, че най-съвременната тенденция в лечението на рака на дебелото черво е т.нар. прицелна терапия. Тя се определя след провеждането на генетични тестове и е приложима най-вече при пациенти с метастазирал карцином (такъв, който има разсейки в други органи).

Основна роля в лечението на рака на ректума има лъчетерапията, обясни д-р Николай Недев, началник на Отделение по лъчелечение и радиохирургия в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център. Има случаи, в които е добре тя да бъде проведена още преди оперативното лечение, защото по този начин ограничава бъдещи разсейки и в други органи.
„Най-големият проблем в България е разкарването на пациента при различни специалисти докато не стане късно“, подчерта Иван Димитров, председател на Федерация Български пациентски форум.

Като част от кампанията НДК бе осветен в синьо (синьото е избрано за международен цвят на рака на дебелото черво), в знак на съпричастност с хората, които се борят със заболяването. На 10 и 11 март се проведе „син уикенд“. Инициативата бе пред метростанция „Сердика“, където студенти-медици раздаваха листовки за болестта и информираха гражданите за рисковите фактори, които могат да доведат до развитие на колоректален карцином.