По инициатива на Дружеството на
кардиолозите в България и по повод отбелязването на Световния ден на сърцето –
29 септември, една от темите дискутирани в Комисията по
здравеопазването към 43-то НС бе първичната профилактика на дислипидемиите у нас
като
медицински и социален проблем.
Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смъртност в
Европа. Всяка година живота си губят над 4 000 000 европейци, което е средно по
11000 души на ден или по един човек на всеки 8 секунди.
Негативната статистика налага необходимостта от ранно идентифициране
на пациентите с висок сърдечносъдов риск. Рисковите фактори са пушене, диабет,
артериална хипертония, дислипидемия (нарушения в мастната обмяна). Според
специалистите, основният рисков фактор за коронарна болест и причина за
развитие на коронарна атеросклероза е LDL –холестеролът или т.нар. „лош холестерол“.
Покачването на нивата на LDL-холестерола доказано сигнализира за риск от развитие на
сърдечносъдово събитие, а понижаването
му го намалява значително.
Контролирането на нивото на LDL – холестерола е от значение и за
пациентите с фамилна
хиперхолестеролемия (ФХ), при които заради генетични мутации, черният дроб е
неспособен да преработи излишното количество „лош холестерол“. Резултатът е много високи нива на
LDL, които могат да доведат до преждевременни сърдечносъдови заболявания. В
същото време ФХ е най-честото наследствено генетично заболявания, което все още остава недиагностицирано.
Приблизително
3.5–4.5 млн. хора в Европа страдат от него, като 33% от хората с ФХ са с
коронарна болест на сърцето. Изследванията сочат, че рискът от преждевременна
сърдечносъдова болест е около 20 пъти по-висок при нелекувани пациенти с ФХ, а
между 9% и 12% от всички хора прекарали сърдечносъдов инцидент са с генетичното
заболяване. Данните за България сочат, че 73% от пациентите с ФХ са с много
висок сърдечносъдов риск, а останалите 27% са с висок. 65% от пациентите с това
заболяване имат и сърдечносъдова болест.
Няма коментари:
Публикуване на коментар