У
нас е 20 на сто. Повечето държави облагат с по-ниска ставка храни и лекарства ,
ние само нощувките в хотелите. Близо 1 млрд. лв. влизат в хазната средно за
година от ДДС. С косвения
данък се облагат стоки, услуги и сделки. Той е един
от най-бързите инструменти за управление на данъчните приходи и за влияние
върху потреблението.Тъй като данъкът е не-кумулативен и се начислява еднократно
върху крайната цена на стоката или услугата, той се прилага заедно с т.нар.
приспадане по цялата верига -от производството до крайното потребление. Всяко
данъчно задължено лице изчислява данъка върху цената на продадените стоки или
услуги и го приспада, а последният от веригата получава обратно ДДС от
държавата чрез т.нар. данъчен кредит. От три години у нас действа и механизъм
на обратното начисляване на ДДС - от получателя на доставката, който бе въведен
като средство за намаляване на данъчните измами.Проверка на „24 часа"
показа, че над 136 държави в света са въвели косвения налог Всички данни за
размерите му и за изключенията от него са актуални към 1 януари 2015 г., тъй
като през всяка данъчна година в повечето държави има промени. Сред големите
изключения, които не използват ДДС на национално ниво, е САЩ, където има
подобни инструменти в някои отделни щати. Три са най-важните параметри в
прилагането на този данък, посочват експерти. Първият е размерът на общата или
т.нар. стандартна ставка. Две европейски директиви, които всички държави в
общността, включително и България, трябва да спазват, предвиждат като
задължително правилообщата ставка за облагане да е най-малко 15% От държавите в
ЕС, в които има ДДС, общата ставка е най-висока в Унгария - 27%, Хърватия и
Швеция - 25%, Румъния - 24%. Най-ниска е в Люксембург -17%, и Малта - 18%. В
България тя е 20%. (Виж таблицата.) Второто правило, действащо в ЕС, позволява
на всяка държава да въведе една до две намалени ставки, които обаче трябва да
са не по-малки от 5 % за съответните стоки и/ или услуги. Т.е. разрешената
ножица между стандартната ставка и по-леката е до 10%. Данните показват, че от
27-те държави в ЕС засега единствено Дания не се е възползвала от правото си да
въведе различно облагане. В България диференцираната ставка е само една - 7% за
хотелиерски услуги при организирани пътувания.Анализът на информацията сочи
още, че почти всички европейски държави са избрали да въведат по-леко облагане
за храни, лекарства , медицински услуги По-ниски са ставките в повечето
европейски и други държави и при облагането на достъпа до спортни и културни
мероприятия, на хотели, на книги и на вестници.Има и екзотични примери като
Люксембург, където са избрали да облагат по-ниско виното, моторите и горивата
за отопление.Освен облагаеми с ДДС стоки и услуги съществуват и т.нар.
освободени сделки. Те пък са два вида - със и без право на приспадане на
данъчен кредит. В този режим всяка държава включва различни стоки или услуги,
които са преценени като приоритет за нейната икономика в съответния период от време.
В някои има законова възможност и за пълно освобождаване от данъка според
големината на фирмата. Без ДДС във Франция например работят малки фирми с
приходи до 76 хил. евро за стоки и до 27 хил. евро за услуги В други държави,
като Малта например, предприятията, чиято дейност се състои предимно от
доставки на стоки, трябва да се регистрират по ДДС при оборот 37 хил. евро.
Фирмите от сферата на услугите пък трябва да имат 24 300 евро. За всички
остана-ли случаи прагът е 14 600 евро.Историята на промените в режимите на ДДС
досега показва две тенденции. Първата е, че въвеждането на диференцирани ставки
обикновено е съпроводено с увеличаване на стандартната.Причината обикновено е
заради спад на приходите от по-ниското облагане, което се компенсира с
повишаване на общото.Великобритания през 80-те години има една от най-високите
ставки -25%, и забранява диференцираните. През 1982 г. кабинетът предприема
драстично намаление на облагането до 8%. Една година след това връща отново
диференцираните ставки, но заради интересите на фиска вдига основната от 8 на
15%.Втората закономерност е, че размерите и на основното и на облекченото
облагане с ДДС се променят много по-често в сравнение с останалите налози.
Своеобразен рекордьор по промени е Ирландия. Тя го въвежда на 1 ноември 1972 г.
Използват се три скали - основна, увеличена и намалена. Първоначално основната
ставка е 16,37%. Има две намалени - 5,26 и 1%, и една увеличена - от 30,26%. За
33 години там е имало 29 корекции, като последната е от 1 януари 2004 г.
България въведе ДДС на 1 април 1994г. със ставка от 18%. Две години по-късно -
от 1 юли 1996 г..ДДС бе увеличен до 22%, а от 1 януари 1999 г. ставката падна
до 20 %, колкото е и сега. Тя се налага върху всички облагаеми доставки, върху
вноса на стоки и за облагаемите вътрешнообщностни придобивания. Намалена
данъчна ставка - 7%, има за настаняването, предоставено от хотелиер, и то
когато то е част от организирано пътуване.Износът е освободен от ДДС, а данъкът
се начислява при вноса. С нулева данъчна ставка в България са: доставки на
стоки до трети страни, международен транспорт на пътници, доставка на природен
газ и електрическа енергия Без данък са и доставки, свързана с международния
стоков трафик, такива по обработка на стоки, както и доставка на злато за
централни банки. Извън полето на ДДС са оставени вътрешнообщностите доставки на
нови превозни средства, на акцизни стоки, както и такива по силата на
международни договори, спогодби, споразумения, конвенции, по които България е
страна. Няма ДДС и при доставките на стоки и услуги, по които получатели са
въоръжените сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия
договор, или доставките на стоки и услуги, по които получатели са институциите
на Европейския съюз. Дискусията за разширяване на обхвата на намаленото
облагане и у нас се води отдавна. Най- честият аргумент, изтъкван от
българските власти „против" са повишените разходи за администриране и
увеличаване на загубите от източване на ДДС, когато има диференцирано облагане.
Като допълнителен аргумент се изтъква и това, че всяка сфера има своите
аргументи точно тя да се ползва от по-лекия режим. Гласовете „за"
въвеждане на различни ставки най-често са два. Първият - че с тях данъкът се
превръща в работещ инструмент и социална политика чрез понижаване на цените,
напр. на храни и лекарства . Вторият - че може да се използва средство за
локално съживяване на потреблението, което да доведе до икономическо оживление.
Румяна Денчева
В. „24 часа”
Няма коментари:
Публикуване на коментар