В света съществуват четири инструмента за регулация на
публичните разходи за лекарства и ние ще ги използваме. Първият са отстъпките
за реимбурсираните медикаменти. В готвените от нас промени в Закона за
здравното осигуряване е записано, че всеки нов медикамент може да влезе в
реимбурсация само след предварителна договорка за отстъпка. Вторият инструмент
са различните отстъпки на дистрибутора, на производителя или на аптеката за лекарствата,
които са 100% реимбурсирани, да остават в публичния фонд, в НЗОК. С този
допълнителен ресурс могат да се плащат нови медикаменти. Това нещо частично сме
регламентирали в Наредба №10 преди половин месец. Третият инструмент е директно
връщане на пари от индустрията към публичния фонд или споделяне на риска. Това,
което предлагаме и ще стане вероятно закон след две седмици, е националното
договаряне да завърши с национално споразумение. То ще даде макрорамката,
приемлива и за бизнеса, и за публичния фонд. Публичният фонд ще отделя в
следващите три години допълнително за лекарства само точно определен процент
според финансовата прогноза на управлението. За да има споразумение по тази
макрорамка между всички играчи на пазара, което да стане законен акт, под него
трябва да са подписите и на двете основни асоциации на фармацевтичната
индустрия. Но ако разходите нараснат извън тази рамка заради маркетингова
политика на фармацевтичната индустрия, преразходът ще се връща от индустрията
обратно в Здравната каса. Това е схема, която работи в по-голямата част от
европейските държави. Така ще престане историята дали Касата ще излъже
индустрията, или индустрията ще излъже Касата. Ще престане и практиката
лекарите да са служители на процент към фармацевтичните фирми…
Ако не стигнете до споразумение с фармацевтичната индустрия
по макрорамката - в такъв случай държавата ще си запази правото да предприеме
други стъпки, които няма да са съгласувани с индустрията, а ще бъдат според
интересите на здравноосигурените граждани. Ако няма пакт за стабилност, който
да ни охранява макрорамката на бюджета, Касата ще налага между 2,5 и 15%
отстъпки при договарянето. Това вече ще е сатрапия, но ще го направим. Все пак
смятам, че е в интерес и на индустрията да подпишем пакт за стабилност…
Четвъртият инструмент за намаляване на разходите и достъп на
повече пациенти до лекарства е прогенеричната политика. У нас обаче самата
генерична индустрия допусна за генерика да се говори като за второ качество
медикаменти. А това е невярно и от медицинска, и от финансова гледна точка. Друг
механизъм за намаляване разходите за лекарства специално в болничната помощ е
електронната платформа за търгове. Всяко лечебно заведение ще бъде задължено да
купува лекарства само чрез електронен търг с основен критерий най-ниска цена.
Ако това не е прогенерична политика, нека някой ми каже, че не съм си пил
хапчетата - генеричните. Разбира се, добре е да има и генерици, и оригинални
лекарства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар