Необходимо ли е разделянето на медицинската експертиза от експертизата за работоспособността?

Извадка от интервюто на Минчо Коралски, председател на Агенцията за хора с увреждания в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

-Необходимо ли е според вас разделянето на медицинската експертиза от експертизата за работоспособността? Как изобщо тези промени ще се отразят на самите хора с увреждания?

-Подобна промяна е задължителна, тъй като това е опитът, който е във всички европейски

страни, и бих казал, е опитът и на България до преди 40-50 години. Тъй като на практика, нетрудоспособността се определя спрямо работата, която върши човек, а пък ясно е, че и в Закона за здравето експертизата на здравето се възлага на медицински институции, докато социалната експертиза би трябвало да се извършва от съвсем други институции. На практика, смесването на тези две неща в лицето на сегашните ТЕЛК-ве води до това, че много често експертизата, която се прави от лекари за здравното състояние, автоматично се превръща в експертиза на нетрудоспособността, което води не само до тежки последици за лицето, но и обърква цялата система, а оттам и ситуацията, тъй като в момента в България се смята, че има прекалено много инвалиди, въпреки че в България инвалидите са два пъти по-малко от средностатистически за Европа. 
-А необходими ли са промени по отношение на методиката хора с увреждания, с тежки заболявания всяка година да се явяват на ТЕЛК? Как могат да се облекчат тези бюрократични препятствия?

-Това е едно от недостатъците на сегашната система и това може да се промени единствено, ако България приеме на въоръжение два класификатора, единият от които е за увреждания, другият от които е за функционалността на Световната здравна организация. И тогава с един инструмент, който е възприет в цяла Европа, да се оценява състоянието на хората, а не да се борави с методики, които позволяват смесването на различни заболявания единствено и само с цел да се докара процент на нетрудоспособност, а същевременно караме хора, които очевидно никога няма да могат да се възстановят или да се подобрят, да се явяват непрекъснато на тези прегледи, като аргументът за това е, че трябва да се следи състоянието на хората, да не би то да се подобрява. Мисля, че тук ролята е на здравната система, а не на ТЕЛК-вете, да преценяват дали здравния статус на човека се е подобрил или влошил. 
-Представители на Националния съвет за интеграция на хора с увреждания настояват да има единна информационна система на трудово-експертните лекарски комисии. Как бихте коментирали подобно предложение?

-Това предложение е вече факт от близо половин година. Проблемът обаче е, че в тази система постъпват само новите решения, които са факт от преди 6 месеца, а огромното число стари ТЕЛК-ви решения не е вкарано в тази система, най-вече поради липса на средства това нещо да се извърши, тъй като това е един огромен труд – качване от папките в електронен носител на наличната в момента информация във всички ТЕЛК-ве. Така че да, информационната система е факт и тя е вързана с регистъра на Агенцията на хора с увреждания.