Игрите на дълга

Развлекателната програма "Игри на дълга" премина при бурен успех в забавачницата на жълтите павета, кой знае защо претендираща да е Народно събрание. Дебатите по разрешителното за взимане на дълг до 16 млрд. лв. на международните пазари се превърнаха в

латиносериал с прибежките на три парламентарни групи (АБВ, ДПС и БДЦ) между "против" и "за", както и със сигналното гласуване на Радан Кънев. Сред шегите, закачките и неубедителния опит за побой между "Атака" и Патриотичния фронт малцина бяха трезвите гласове, търсещи трудните отговори на съдбовните въпроси - как се стигна до задлъжняването, къде отиваме и може ли да се избегне затъването в дългова спирала.

Волен Сидеров го нарича "военен дълг" и намеква за предстоящо включване на България във война срещу Русия. Другата опозиционна сила - БСП, го нарочи за "обир на века, който ще плащат и нашите внуци". Звучи добре, но проблемът е, че нито един от противниците на изтегляне на заема не дава решение как да се покрият 12-те млрд лв. плащания по стари борчове в периода 2015-17 г., да се избегнат планираните годишни дефицити и отделянето на пари за подкрепа на разклатената банкова система, затормозеното усвояване на еврофондовете и обезщетяването на дребните вложители в КГБ.

Проблемът с теглещите заема управляващи партии пък е, че никой не анализира истинските причини за задлъжняването, НИТО също прави нещо да го спре.

От пет години насам хазната на отечеството на влогъра Емил Конрад винаги е била на червено.

Това се дължи на "политиката на най-ниските данъци в Европа", започната от кабинета "Станишев", когато корпоративният данък се намали до 10 на сто и за физическите лица бе въведен плосък данък от 10 процента, а пък осигуровките бяха намалени двойно. След разразяването на световната финансова криза икономиката потъна и едва наскоро показа някакви неясни признаци на изплуване. Междувременно менюто на Симеон Дянков от "постни пици" и мерки за "затягане на коланите" го направиха най-мразения политик в страната, та дори му се наложи да се пресели на финансовите върхове на Кремъл.

Правителството на Орешарски обяви край на "дянковщината", смело вдигна дефицита и взе нов дълг от над милиард през 2013 г. Именно обсъжданията на 23 юли останаха в историята като "нощта на белия автобус", когато десетки хиляди протестиращи обградиха парламента. Вечерта полицията се опита да извади депутатите и министрите с бял рейс, който обаче не можа да пробие живата верига на демонстрантите и се прибра безславно в бялата сграда.

Вчера БСП видя шанс да см отмъсти за унижението и повтаряше аргументите на десницата против заема от лятото на 2013 г., свика рехави протести и викна: "Оставка!"

Дори и теоретично да допуснем, че депутатите бяха спрели 16-милиардния кредит, пред угрозата от банкрут премиерът Борисов щеше да бъде принуден да подаде оставка, а страната да отиде на нови избори.

В такъв случай, която и партия или коалиция да дойде на власт, първата й работа ще бъде да внесе в НС проекторешение за подобен милиарден заем. финансовият министър Горанов изнесе, че парите, с които властта разполага в момента, са малко над половин млрд. лв. и денят на празните джобове е близо. Според вицепремиера Калфин, ако някой държи да постигне нулев бюджетен дефицит за 2015 г., ще трябва да съкрати бюджетите на всички министерства с 12%.

Биха се наложили драстични съкращения в системите на здравеопазването и образованието, а вероятно и на пенсиите и социалните плащания, доколкото бюджетът ежегодно субсидира НОИ с 5 млрд лв. Ще се стигне и до спиране на съфинансирането по европейските програми.

В средносрочен план изходите от дълговия капан пред България са само три - рязко вдигане на данъците, орязване на разходите или излизане от валутния борд и съответно пускане на печатницата за пари. Преди обаче да е взето решение за събаряне на иконата на финансовата стабилност - валутния борд, печатането на левчета си остава лична привилегия на Мая Манолова, както духовито се изрази финансовият министър. В крайна сметка вчера в парламента лекомислено бе пропуснат не един шанс за търсене на причините и търсене на решения за задаващата се дългова лавина.

В. ”Стандарт”