Какво представляват миомите на матката?

Миомата е един от най-често срещаните доброкачествени тумори, при жените в репродуктивна възраст, между 30 и 50 г., и е сред водещите причини за премахване на матката. В голям процент от случаите една миома никога не е „сама”. В началните стадии миомата не предизвиква никакви оплаквания.

По време на репродуктивната възраст на жената, под благоприятното хормонално въздействие миомите нарастват, като някои от тях могат да достигнат впечатляващи размери. Растежът на

миомния възел или миомните възли променя формата на матката. Нарастването и разположението на миомните възли са основни причини за поява на клинична симптоматика на миомната болест.

След менопаузата, поради силния спад на хормоните от яйчниците, миомите спират своя растеж - заболяването се стопира.

Видове миоми според разположението им:

-Интрамурални –в стената на матката;

-Субсерозни – локализирани по външната стена на матката, към коремната кухина. В някои случаи те могат да са свързани с матката само на „краче”.

-Субмукозни – разположени по вътрешната стена на матката и са издадени към нейната кухина. Те постепенно нарушават цялостта на маточната лигавица и по този начин формата и големината на маточната кухина. Те също могат да бъдат на „краче”.

Симптоми:

В повечето случаи миомите се откриват случайно при ултразвуково изследване, дори и при жени, които не са имали никакви оплаквания.

Възможни са следните симптоми:

-Обилна и болезнена менструация;

-Кървене извън менструалния цикъл;

-Дискомфорт в малкия таз

-Болка, теглене, натиск в долната част на корема;

-Често уриниране;

-Затруднена дефекация;

-Болка при полов контакт;

-Безплодие;

-Усложнения при бременност – аборт, преждевременно раждане.

Поставяне на дигнозата:

Диагнозата миома на матката и миомна болест се поставя само от лекар специалист АГ. За поставянето на диагнозата значение имат оплакванията на пациентката, резултатите от прегледа, образните и лабораторните методи на изследване.

 Лечение:

Възможностите за лечение се определят от:

-Големината и разположениeто на миомата/ите;

-Скоростта на нарастване;

-Вид, сила и честота на оплакванията;

-Настъпилите усложнения;

-Качеството на живот на пациентката;

-Желанието на пациентката за времето и вида на лечението.

Методите на лечение е необходимо да бъдат внимателно подбирани, така че да бъдат минимално инвазивни и максимално ефикасни за пациентката. При наличие на възможност и условия, е добре да се избере органосъхраняващо лечение.

Медикаментозно лечение:

-Има за цел повлияване на симптомите – намаляване на кръвозагубата, потискане на болката и намаляване на размерите на миомата/ите. Този метод е минимално инвазивен и максимално ефикасен, особено при пациентки, желаещи да отложат оперативната интервенция или такива, желаещи органосъхраняваща операция, включително и с цел запазване на репродуктивните възможности на жената.

Емболизация на артериите на матката:

При този метод на лечение изкуствено се запушват кръвоносните съдове, които захранват миомата. В резултат на това миомите се свиват за няколко седмици или месеци. Като   възможно усложнение след интервенцията е увреждане на яйчниците с невъзможност за забременяване и преждевременна менопауза. Този метод няма широка популярност в България и почти не се практикува.

Миомектомия:

Оперативна интервенция за прицелно отстраняване на миомния/ите възли, като матката се запазва. Предимството е запазване на детеродните функции, ако пациентката желае да има деца. Възможността за избор на този метод се определя от положението, големината и броя на миомните възли, както и от настъпилите усложнения. Адекватната медикаментозна предоперативна подготовка съществено подобрява възможностите за прилагане на миомектомия.

Хистеректомия

Оперативна интервенция за отстраняване на матката. Този метод на лечение е крайна алтернатива за всички пациентки, когато останалите терапевтични опции са изчерпани. Операцията оставя голяма физическа и психическа травма при всички пациентки и необратимо води до загуба възможността забременяване.