Жителите на областите Разград, Силистра, Перник и Кърджали през миналата година са разчитали на най-малък брой лекари като показателят за осигуреност на медици в Разград е 25.6 на 10 000 души от населението, Силистра - 26.3, Перник - 26.5 и Кърджали - 26.6. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ).
Осигуреността с лекари за страната миналата година е 38.8 на 10 000 души от населението. Осигуреността с лекари по дентална медицина е 9.1 на 10 000 души от населението.
В края на 2011 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 28 411 лекари. За сравнение, през 2010 г. са 27 997. Увеличението е с 414 души, а на зъболекарите с 300.
Лекарите по дентална медицина са 6 655. Един зъболекар е обслужвал 1101 души, което е с 80 по-малко от предходната година.
Показателят за осигуреност с лекари по области варира от 25.6 до 50.2 на 10 000 души от населението. Най-висока е осигуреността на населението с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници.
Стойности над този за страната има показателят за областите Плевен (50.2), София (столица) (45.1), Варна (45.0), Пловдив (43.8), Ловеч (43.7), Стара Загора (42.9) и София (39.0). Макар и незначително, за година се е увеличил и броят на акушерките, фелдшерите, клиничните и рентгеновите лаборанти. С над 230 се е увеличил броят на зъботехниците. Медицинските сестри обаче са намалели със 177, сочат данните на НСИ.
Най-голям е бил делът на общопрактикуващите лекари - 4697, което е 16,5% от всички лекари в страната. Това означава, че 6,4 доктори се падат на 10 000 души от населението. За 13 области показателят е по-висок от този за страната. Най-висока е осигуреността с общопрактикуващи лекари в област Плевен (8,2 на 10 000 души), Видин и Добрич (по 7.3 на 10 000 души) и Стара Загора (7.1 на 10 000 души).
а най-ниска - в областите Търговище (4.9 на 10 000 души от населението), Кърджали и Разград (по 4,4 на 10 000 души).
Болниците в страната към края на 2011 г. са 315 с общо 44 811 легла. Многопрофилните болници са 167 с 31 546 легла в тях, а специализираните - 148 с 13 265 легла. В сравнение с 2010 г. болничните легла са намалели с 2,2%. Така осигуреността на българите с болнични легла е 647 на 100 000 души от населението.
В болниците работят 15 264 лекари и 82 зъболекари, сочи още изследването на НСИ. Там са заети и 28 840 медицински специалисти по здравни грижи. В заведенията за извънболнична помощ пък на основен трудов договор са наети 10 589 доктори и 6239 стоматолози. 2538 лекари и 334 зъболекари работят в други лечебни и здравни заведения.
В края на 2011 г. в страната работят 344 заведения за болнична помощ с 47 391 легла в тях. От тях болниците са 315 с 44 811 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 1 770 с 924 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 150 с 4 546 легла.
Многопрофилните болници са 167 с 31 546 легла в тях, а специализираните - 148 с 13 265 легла. В сравнение с 2010 г. легловият фонд на болниците намалява с 2.2 на сто изцяло за сметка на намаления брой на леглата в многопрофилните болници.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2011 г. е 647 на 100 000 души от населението.
По данни на Евростат в сравнение с останалите страни, показателят за България е сравнително висок. Осигуреността с болнични легла (легла в болници и центрове със стационар) в ЕС през 2009 г. е 550.9 на 100 000 души от населението. В сравнение с останалите страни членки, за които Евростат предоставя данни, показателят за България е по-висок от този на 17 страни. По-висока от тази в България е осигуреността с болнични легла на 100 000 души от съответното население в Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Литва, Полша и Румъния.
Няма коментари:
Публикуване на коментар