Ако свободата е на върха на цигарата, съвсем сме изпушили
Митинг на пушачите е събитие, с което в разговор на маса бих се забавлявал, но в сериозна статия във вестник бих се забавлявал още повече. Разбирам ресторантьори и хотелиери, които твърдят, че при забрана на тютюнопушенето ще им паднат оборотите. При тях е ясна и предвидима ситуация - работата им е да правят пари и всичко, което помага на правенето на пари, е плюс: биха защитавали не само пушачи, а и хора на викодин, стига да печелят от това. Проблемът е във фронтмените на тютюна, които по изумителен начин комбинират понятия като лична свобода, бунтарство и прочее красиви категории с неща като пушенето. Говорим, разбира се, за Андрей Слабаков, чиито импулс за обществена намеса изригна до комични висоти благодарение на нас - честно е да си го признаем - хората в медиите. Ще издам как стоят нещата със Слабаков. Понеже журналистиката винаги търси и двете страни, идва в момента, в който трябва да се намери и контра на непушенето: момент, който най-често и най-точно звучи така: "Абе, дай да звъннем на Слабаков". Човекът подрежда едни забавни думички и - ако мозъкът ти е спрял да работи - е много възможно да го наречеш "пич", "веселяк", "голям образ". Можем да тестваме мозъка ви веднага спрямо реакцията. Ето ви едно негово изречение: "Аз не държа да се срещам с непушачи, защото ми се виждат психически крайно нестабилни и със сексуални проблеми. Нека си стоят в
залата за непушачи, където лъха смрад на ангели и безсмъртие." Ако вие сте емоционално опиянени от това изречение, има силна вероятност умът ви да е замъглен и неспособен да отсее смисленото. Ако обаче чувствате неразбиране пред странно напипаната връзка между сексуалност и пушене, между отказа от пушене и отъждествяването му с полиран откъм прегрешения и страхлив живот, значи всичко е наред: разумът ви е запазил така необходимата си прецизност. Поздравления! Вие за пореден път не се вързахте на Андрей Слабаков. Благодарим ви, че участвахте в теста и предлагаме да се включите в матурите.
Най-забавното е, че тарторите на пушенето почти винаги го обвързват с някаква демонстрация на свобода. Аз съм свободен човек, мога да пуша, колкото си искам, и никой няма право да ми се меси. Да изключим очевидни заключения като това, че докато пушачите изживяват свободата си, я издишват в лицето на непушачите под формата на канцерогенни и - хайде, то всичко е канцерогенно - но поне най-малкото, от приличие и обективност, признайте: смърдящи гадно вещества. Цигарите смърдят и ако всичко друго относно тях е относително, смрадта им е несъмнена. Несъмнено е и следното: щом схващаш забраната за пушене на обществени места като посегателство срещу свободата си, значи нещо не е наред в разбирането на свободата.
Свободата е като Господ - не споменавайте напразно името є. Митингуващите за тютюн в заведенията обаче горделиво, комично бунтарски, с онзи празен маниер, в който можеш да познаеш липсата на реална истина, говорят за свобода и личен избор, сякаш това е битката на живота им. Свободата да пушиш навсякъде.
Свободата да пикаеш в басейна Умряла работа. Хабенето на енергия там, където не трябва, и укротяването й, когато трябва да избухне, е най-типичният български номер. Харесвам го художествено - има меланхолична поезия в цялата тази неадекватност. Но сега не се занимаваме с поезията, а със скучнотията на обществено полезното. То е, което трябва да надделее. Затова приберете лозунгите, преглътнете егото и манифеста на пороците. Положението с пушенето е ужасяващо банално - нищо романтично и свободолюбиво няма тук. Ако свободата е на върха на цигарата, значи сме изпушили повече от онзи, когото перифразираме.
Райко Байчев
В-к "Стандарт"
Няма коментари:
Публикуване на коментар