Българското училище обучава малък елитарен кръг от деца и широка посредствена маса

Учениците не се справят с овладяването на българския език, математиката и информационните технологии. По данни от международните изследвания 42% от учениците у нас имат проблем с родната реч. За сравнение: в Европейския съюз този процент е 19,6. Други 47,1 на сто от нашите деца са в графа „неграмотни" по математика (за ЕС процентът е 22,2). А едва 36 на сто имат добри познания по информационни технологии (в ЕС - 64%).

Младите хора у нас излизат най-късно на пазара на труда - на 22 години, докато в Европа тази възраст е 20. Самонаетите (от 25 до 29 г.) са 5,7 на сто, докато в Румъния -11,4, а в ЕС средният процент е 8,7%.

Работната сила у-нас е 12,4 % с начално образование, 60,5% със средно, а 27,1% с висше.

Образователните институции у нас са неконкурентоспособни. А науката ни е в критичния минимум на преживяването си.

Това са част от основните изводи за състоянието на просветата и науката у нас, които бяха обсъдени на първия Съвет по образование и наука към президента Росен Плевнелиев. 
И след като в продължение на три часа изслуша министри, политици, синдикалисти, бизнесмени и представители на неправителствени организации президентът

 заключи, че каквото сега се реши да се промени в системата, ще има ефект след 10 г. И даде пример, че ако сме знаели преди години да инвестираме повече в „свободни агнета, които да отглеждаме по ливадите в планините", сега сме щели да ги продадем на Катар.