Инфекцията с вируса на хепатит С, придобита най-вече в млада възраст, често протича безсимптомно, при повечето пациенти, и остава неразпозната до появата на невъзвратимо заболяване като цироза или рак на черния дроб.
Много от инфектираните лица не знаят рисковите фактори - кръв и кръвни продукти, интравенозно приложение на лекарства, диализа и бъбречна трансплантация, неразрешени лекарства, които поне веднъж в живота около 5.2% от населението на възраст 18-60 г. е приемало и др. Не знаят също така и рисковите групи - лицата получили концентрирани фактори на кръвосъсирването преди 1987 г., преживелите кръвопреливане при тежко раждане напр. или транслпантация на цели органи преди средата на1992 г., пациенти на хемодиализа, лица с пиърсинг или татуировки, при използване на нестерилни инструменти, вкл. за маникюр, хора с известна експозиция на вируса на хепатит С (убождане с игла от спринцовка), като например медицински персонал, лица с HIV инфекция, деца, родени от майки, позитивни за вируса на хепатит С, инфекция в семейството, множество сексуални партньори, настоящи или бивши венозни наркомани, включително хора, които са инжектирали само веднъж преди много години и невенозни наркомани.
Симптомите на острата инфекция с вируса на хепатит С са: жълтеница, отпадналост, субфебрилна температура, главоболие, болка в корема, загуба на апетит, гадене, повръщане и диария.
От остър вирусен хепатит С се излекуват напълно едва 15% от заболелите, а при останалите 85% заболяването хронифицира от умерена до тежка форма.
В света между 140 и 170 милиона души са заразени с вируса на хроничния хепатит С (HCV). От това хронично, прогресиращо чернодробно заболяване ежегодно се заразяват 3-4 млн. души. Голяма част от пациентите с хронична НСV инфекция остават недиагностицирани. Предполага се, че поне 50% от инфектираните в САЩ не знаят, че са HCV-позитивни, а във Франция: 44%, Великобритания: 69%, Северна Испания: 84%, Германия: 90%, Полша: 98% и др..
Най-много са заразените с HCV в бившите съветски републики, а най-малко в скандинавските страни и Англия.
Неспецифичните симптоми на HCV са: умора, недостатъчен сън, тежест или тъпа болка в дясното подребрие, гадене, коремен дискомфорт и увеличени черен дроб и слезка.
10-20% от заболелите развиват цироза, за 10-20 години, а 1-5% от тях (пациентите с HCV-свързана цироза) развиват първичен рак на черния дроб (хепатоцелуларен карцином) годишно.
Честотата на HCV-свързаните усложнения се очаква да се увеличи около 2 пъти през следващите 10 години.
Ранното диагностициране на HCV, при липса на симптоми и промени, зависи от активно провеждане на скрининг, подчерта проф. Людмила Матева, началник клиника по гастроенетерология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски”.
У нас между 200 и 300 са новооткритите случаи годишно. От тях 13% са с остър хепатит С и 87% с HCV. Прогнозните данни сочат леко увеличаване, през следващите три години, на новооткритите случаи– до 240 годишно.
Диагнозата HCV се поставя, след установени лабораторни отклонения - налице повишени „чернодробни“ ензими (АСТ/АЛТ, ГГТ/АФ), най-вече в АЛТ, намален брой на тромбоцитите, промени в „чернодробните“ показатели и направена Ехография на коремни органи с оценка на кръвотока (Доплер).
С последното изследване се откриват огнищни промени (тумори), стеатоза, напреднало заболяване (цироза/портална хипертония) и асцит (вода в корема), но то не може да разграничи нормален черен дроб от увреден от хепатит без или с напреднала фиброза (начална цироза).
Анти- НСV –изследването на антителата е първа стъпка, първа диагноза.
При Анти-НСV (+) резултат се определя генотипа на НСV, прави се оценка на чернодробната болест и нейната тежест и се изключват други причини за чернодробно увреждане, коинфекция с HIV и/или HBV, други сериозни, ограничаващи лечението заболявания. Трябва обаче да се знае, че 35% от анти-HCV(+) имат нормален AЛТ като AЛТ може да бъде периодично нормален в голяма част от инфектираните хора.
Данни от различни проучвания сочат, че 1,1% от кръводарителите в София и средно 1,4-1,5% на 100 000 от популацията от различни региони на страната са носители на Анти-НСV (+) годишно. Най-много са откритите при изследвания в София и Варна. 92% от HCV инфектираните са на възраст между 15 и 59 години и генотип 1, при който лечението е с най-нисък резултат. При 55% от тях заболяването протича леко, а при останалите 45% е от умерено тежко до тежко. Смъртността свързана с хепатит С е около 0,01%, а НСV свързан хепатоцелуларен карцином-0,10%.
Чернодробната биопсия за сега си остава най-точен метод за оценка на тежеста и активността на заболяването и е задължителна при пациенти, подлежащи на антивирусно лечение. Желателно е обаче тя да се прави с локална анестезия, а не с пълна упойка.
В 11 центъра – клиники по гастроентерология (7 в София и още 4 във Варна, Пловдив, Плевен, Стара Загора) се лекуват болни с Анти-НСV (+) активност и/или значима (напреднала) фиброза от цялата страна. Близо 60% от лекуваните са мъже във възрастовата група 18- 40 г. Наблюдава се висок процент на подходящите за лечение с интерферони пациенти – 91.7%, като то е ефективно при 67% от тях. Рецидив се наблюдава едва при 26.3%.
Лечението с пегелиран интерферон алфа и рибаварин бPeg-IFN alfa + RBV при генотип 1, който е най-неблагоприятния, за съжаление по-срещания у нас в 88-90% и най-трудния за лечение, е 48 седмици (1 година), а при генотип 2 – 24 седмици (6 месеца).
Целта на лечението е да се постигне траен вирусологичен отговор. Той се използва като краен показател за успешно лечение на хроничния хепатит С и се определя като недоловими серумни HCV РНК нива 24 седмици след края на лечението. Постигането на траен вирусологичен отговор води до значимо намаление на честотата на HCV-свързаните усложнения и смъртност. Но хората със затлъстяване, захарен диабет, дефицит на витамин Д и др. имат по-лош краен вирусологичен отговор.
Повечето от пациентите с траен вирусологичен отговор на Peg-IFN alfa-базирана терапия остават с негативна HCV RNA над 4 години след лечението.
Започва нова ера в лечението на хроничния хепатит С.
С прибавяне на протеазни инхибитори към стандартната терапия Peg-IFN alfa + RBV се повишава ефективността на лечението и изчистване на вируса т. е.успешно се излекува в - 65 до 81%.
Протеазните инхибитори вече са на пазара в САЩ, Великобритания, Германия, Франция и други страни от Европейския съюз.
У нас в момента 50 пациенти, с много тежка форма на НСV, се лекуват по новия метод, който е последния им шанс за излекуване. Лекарствата за експерименталното лечение са дарени от фармацевтичната компания MSD, тъй като протеазните инхибитори все още не са включени в позитивния лекарствена списък. Надеждите на специалистите са това да стане още през тази година, тъй като тройната терапия повишава ефективността на лечението и изчистването на вируса от организма.
Резултатите от новия вид терапия ще бъдат оповестени през този месец, съобщи проф. Матева. Според нея ако протеазните инхибитори бъдат въведени в Националната програма за лечение на хронични вирусни хепатити, която е действаща от 2002 г., това ще гарантира по-добро лечение и ще намали разходите наполовина коментира.
Годишните разходи за болен през 2008 г. от НСV в България са €12,306. Общите ежегодни разходи за НСV пациентите са €79.5 милиона, а при напреднало заболяване и усложнения - €320 милиона.
Прогнозата е към 2015 г. случаите на хроничен Хепатит С да са около 120 000. За лечението ще са необходими 564 млн. евро., а цената на терапията за чернодробното заболяване при нелекувана НСV инфекция (чернодробна цироза, ХЦК) без усложненията – 1693 млн. евро. Това сочат данните на „Бялата книга“ – проучване, което оценява епидемиологията и разходите за хепатитната инфекция в Централна и Източна Европа.
Според специалистите изследването на чернодробните ензими трябва да бъде включено в годишния профилактичен преглед, пациентите с HCV инфекция у нас да се диагностицират рано по време на ефективна скринингова програма и проведат максимално своевременното и ефективно лечение. Това ще доведе до намаляване на разпространението на инфекцията у нас и обществото ще спести над 1.1 билиона € - цената за лечение на напреднало заболяване и усложнения, твърдят те.
Няма коментари:
Публикуване на коментар