Истини/Заблуди относно алергията

„Алергията е наследствено заболяване” .

ИСТИНА: Алергията се предава генетично.

Колкото повече членове на едно семейство са алергични, толкова по-висок е риска децата да развият алергия. 

• 15 %, ако нито един от родителите не е алергичен;
• 40 %, ако бащата или майката са алергични;
• 60 %, ако и бащата и майката са алергични; 
• 75 %, ако бащата, майката и още един член от семейството са алергични.

Не се предава самата алергия, а предразположеността към нея. Не е задължително децата да са чувствителни към същите алергени, към които са и техните родители. 

„Алергията не може да бъде диагностицирана при деца под 5-годишна възраст”.

ЗАБЛУДА: Един обстоен медицински преглед, включващ снемане на персонална и семейна анамнеза, извършване на кожни проби и/или биологични тестове, проведен от алерголог ,може да бъде направен и в много по-ранна възраст. Това дава възможност да бъдат взети превантивни мерки, като например избягването на алергена. 

„Алергията може да изчезне спонтанно” .

ИСТИНА и ЗАБЛУДА: Само 10 % от алергиите изчезват спонтанно. Това са случаите на някои хранителни алергии като алергията към краве мляко. Нелекуваната алергия може да се усложни /полиалергия – алергия към повече алергени/ или задълбочи /астма/. 

„Всяка възраст има своята алергия” .

ИСТИНА: Алергията се променя в хода на живота. Тя може да се прояви под различни форми. Хранителната алергия се наблюдава по-често в детската възраст. Проявява се като уртикария или екзема. Развитието на алергичната реакция е различно в зависимост от хранителния продукт: 

• алергия към краве мляко: в 80 % от случаите, проявите изчезват след 18-я месец;
• алергия към фъстъци: среща се в 80 % от случаите, проявите са непрекъснати;
• респираторната алергия /ринит, астма/ се проявява на по-късен етап и продължава и в зряла възраст. Нейното развитие зависи от множество фактори: 

- продължителност и степен на излагане към алергена ;

- взети мерки за избягване на алергена;

- лечение, в частност алергенна десенсибилизация, която може да промени

естествения ход на болестта. 

„Приемах антихистамини, чувствах се по-добре, но когато спрях лечението, симптомите се върнаха”. 

ИСТИНА: Медикаментите като антихистамини и кортикостероиди веднага облекчават симптомите, но не премахват проблема изцяло. Десенсибилизацията е лечение на причината за алергията, което се състои в отново постепенно привикване на организма към съответния алерген, отговорен за алергичната болест.

Идеалното лечение е комбинацията на двата типа терапии. 

„Сенната хрема е алергия”.

ИСТИНА: Това е сезонен алергичен риноконюнктивит като реакция към полените, влизащи в контакт с носа и очите.

Симптомите са:

• бистра носна секреция;
• запушен нос с по-голяма или по-малка тежест;
• кризи на внезапно кихане;
• сърбеж на носа и/ или на небцето;
•  много често конюнктивит под формата на сълзене, зачервяване и изтръпване на очите.
  

„Често астмата е с алергичен произход” .

ИСТИНА: В детска възраст 85% от астмата е с алергичен произход. При възрастните разпространениетона алергичната астма е в по-малка степен.

Взаимовръзки между ринит и астма:

• 40% от нелекуваните алергични ринити прогресират в астма;
• 25% от алергичните пациенти развиват едновременно астма и ринит.
  

„Детето ми е с екзема, най-вероятно ще има и астма” .

ИСТИНА и ЗАБЛУДА: Атопичната екзема и астмата са две отделни прояви на алергията. Само едно детена всеки пет с атопична екзема ще развие астма. Вероятността за развитие на

астма е по-голяма, ако екземата се е появила под 2-годишна възраст. 

„Докторе, имам уртикария, аз съм алергичен” .

ИСТИНА и ЗАБЛУДА: Алергията представлява само една от многото възможни причини за уртикарията.Алергологът ще извърши подходяща диагностика, която да му позволи да каже

дали уртикарията е с алергичен произход. 

„Мисля, че съм алергичен към слънцето” .

ИСТИНА и ЗАБЛУДА: Слънцето, само по себе си, не е алергизиращо. То може да отключи резлични типове обриви, познати под термина „фотодерматози”, които не са с алергичен произход. Слънцето може да провокира химична реакция, която да трансформира една субстанция /крем, медикамент/ и да я превърне в алергизираща. 

„Човек може да бъде алергичен към домашния прах ” .

ИСТИНА и ЗАБЛУДА: Човек е много по-често алергичен към микрокърлежите /акарите/, присъстващи вдомашния прах, или/и към други алергени, които я съставят: косми на животни,

мухъл и др. 

„Когато човек живее в града, той не е алергичен към полените”.

ЗАБЛУДА: Полените присъстват в достатъчно количество в парковете и градините, поради което могат даотключат алергична реакция. Полените са в суспензия във въздуха. В дните със силен вятър тесе транспортират с километри от провинцията към града. 

„Моята дъщеря не може да се раздели с котката, нейната алергия ще се влоши”.

ИСТИНА: Всъщност, нейната алергия има риск да се влоши, ако домашният любимец остане вкъщи.Ако животното вече присъства в къщата, по принципа на логиката, първата мярка, която може да бъде предприета, е то да бъде изведено от дома. Но е трудно връзките да бъдат прекъснати и разделянето с домашния любимец може да бъде причина за семейни конфликти и за влошаване на връзката лекар – пациент.