Ръководството на БЛС, организатор на събитието, намери символиката в това, че трябва да се изчисти името на българския лекар.
На форума присъства д-р Нели Нешева-управител на НЗОК, доц. Златица Петрова – изпълнителен директор на изпълнителната агенция „Медицински одит (ИАМО), представители на прокуратурата, зам. омбудсманът на страната, депутати от Комисията по здравеопазване към 41-то НС, БАПЗГ, членове на пациентските организации, както и бившите председатели на лекарски съюз д-р Андрей Кехайов и д-р Димитър Игнатов.
Темите, които бяха дискутирани засегнаха въпросите -кой трябва да е стоящият арбитър между пациент – лекар, докъде може да стигне предизвикваното недоверие към лекарския труд от медии, държавни институции и неправителствени организации, лоши специалисти ли работят в областта на здравеопазването или добри лекари се трудят в лошо изградена система и как да се излезе от сферата на констатациите към решаването на проблемите.
Зам. главният прокурор Галина Тонева от Върховната касационна прокуратура предложи в Наказателния кодекс да се включи понятието „оправдан медицински риск", както има „оправдан стопански риск", като БЛС дефинира медицинските му аспекти, за да се избегне ненужно образуване на дела и ненужното поставяне на лекаря в неприятната роля на подсъдим.
По думите на прокурорът Росен Димов не може лекарите да са приравнени с всички други професии и да носят същата отговорност, като ловджиите например. Затова трябва да се „пипнат” и двата текста на 123 –ти и 134 -член от НК.
Терминът „оправдан медицински риск" трябва да заеме своето място в Наказателния кодекс, за да има ясно разграничаване кога в резултат на лекарска грешка, допусната с виновно поведение, е налице престъпно поведение и кога това е въпрос на рисковете на лекарската професия и не стои виновно поведение зад тези действия, за да се изчисти създаденото в последно време напрежение в обществото относно лекарските грешки и да бъдат регламентирани от гледна точка на законодателството и от гледна точна на наказателното право, допълни говорителят на Главната прокуратура Стилияна Кожухарова.
Според някои експерти обаче терминът „оправдан медицински риск” е доста „еластичен” и затова те смятат, че трябва да се върви към по-прагматичен подход.
Прокурор Тонева предложи още и „завишаване наказателната отговорност на лица, посегнали на медицински екипи".
Тя съобщи, че върховната касационна прокуратура и ИАМО са пред подписване на меморандум за съвместни действия, който ще формулира целите, задачите и обединените усилия на двете институции за решаването на проблемите с лекарските грешки. Текст, който ще защитава медицинските служители от насилие, ще залегне в меморандума, който предстои да бъде преподписан и от лекарския съюз, след 52-я им извънреден събор, който ще се състои на 15, 16 и 17 април в с. Равда.
От ИАМО предложиха пък да се дефинират точно понятията лекарска и медицинска грешка от лекарската съсловна организация.
„БЛС не може да си заравя главата в земята”, по закон ни е вменено да работим за подобряване качеството на здравеопазването, допълни и д-р Райчинов. Готвят се сериозни промени в Етичния кодекс на БЛС, свързани най-вече с формулиране на понятието „лекарска” или „медицинска грешка”. Няма как лекарска грешка да се удостовери освен от друг лекар-от никои друг, каза той.
Консенсус бе постигнат и по двете предложенията на прокуратурата, а именно:
1. Сигналите и жалбите, постъпващи в прокуратурата по случаи на лекарска небрежност и лекарска грешка, да се изпращат към ИАМО.
Така на агенцията се възлагат предварителните проверки и решенията да дава становище дали те са основателни или не.
Ръководството на БЛС се обедини около идеята за създаване на лекарски професионално-експертни комисии - една на централно ниво с 27-29 членове, колкото са специалностите, в които има голяма потенциална опасност от грешка, която може да е към БЛС, ИАМО, но най-добре да е съвместна, и регионални с не повече от 9-11 члена. Комисиите ще се сезират/самосезират и след сигнали не само на пациенти, но и от други лекари, болни колеги и др. Въз основа своевременното, бързо, професионално заключенията на лекарите-експерти в тези комисии, излъчени от научните медицински дружества, утвърдени от медицинския одит и лекарския съюз, ще се възбужда или не досъдебно производство по НПК или ще се търсят други пътища за решаване на проблема.
Председателят на БЛС Д-р Цветан Райчинов призна, че са имали доста негативно отношение по отношение създаването на ИАМО. Той обаче похвали агенцията, че вече се е доказала с работата си като институция, че са обективни и експертно отразяват нещата такива, каквито са. Д-р Райчинов декларира, че лекари и инспектори могат да работят заедно.
От прокуратурата подкрепиха идеята, но отбелязаха, че за да съществува в правния мир, тази централна експертна лекарска комисия трябва да бъде нормативно уредена т. е. да бъде институционализирана, за да може да работи адекватно. Докато това се случи, ще работим с ИАМО, която ще бъде включена,чрез специален терминал, в нашата информационна система , отбелязаха отбелязаха представителите на съдебната власт.
2. да бъдат обновени списъците с експертите от различните сфери на медицината, които да участват не само в съдебно-медицински експертизи, но и във всички дела, в които е необходимо медицинско заключение.
На лекарите бе горещо препоръчано да бъдат внимателно огледани имената на всички експерти, особено на тези, които ще участват по делата, касаещи медицинските грешки и да проявят повече обективизъм при техния избор.
Презентацията си проф. Миланов започна с думите, че днешната среща има за цел да постави жалоните на сътрудничеството. Всяка една от институциите трябва да поеме своя ангажимент, за да може да кажем след време в България този проблем е решен, продължи той и обясни, че през последните една-две години се е изградила правната система и Наказателния кодекс по отношение на лекарите, но в тази ужким добре подредена правова система изведнъж се появи тежък остракизъм между лекари и общество. Ние сме за правото, а не за вълчето виене и жаждата за кръв, акцентира проф.Миланов.
Той представи специална класификация за медицинските грешки, която ги разделя на институционална, включваща системна и лична грешка; медицинска /добросъвестно заблуждение/; недопустими и недобросъвестни грешки, извършени в условията на действие или бездействие и административни нарушения, които според проф. Миланов трябва да се извадят от класификацията на лекарските грешки. Видовете лекарски грешки са погрешна или липса на диагноза, грешен ход на лечението, грешна медикация, а причините за допускането на тези медицински грешки, според него са системни поради усложнена технология, липса на системи за обмен на информация, липса на координация и т.н. Личните лекарски грешки, включват държавен и медиен натиск, стрес, умора, работа на повече от две места. Според проф. Миланов нагласата за премълчаване на грешките трябва да бъде преодоляна, защото гилдията се нуждае от информация.
В заключение посочи становището на американския медицински институт - „Проблемът с лекарските грешки не е в лошите хора работещи в здравеопазването, а че добрите хора работят с лоши системи, при лоши условия” и призова, който спомене старото да му изтекат очите.
Да се създаде длъжността "лекарски информатор" във всяка болница, клиника и дори в спешните центрове, който да събира, обработва и съхранява информацията за лекарските грешки и небрежност на медицински лица, както и да поддържа база данни с най-често повтарящите се грешки, предложи проф. Миланов.
Този служител ще изготвя доклад, в края на годината, за констатираните грешки, и данните от него ще влизат в национален регистър. За целта ще се направят необходимите промени в НРД.
Проф.Миланов предложи още и създаване на национално регистрираща и оповестяваща система за грешки.
Проф.Миланов предложи още и създаване на национално регистрираща и оповестяваща система за грешки.
Според прокуратурата създаването на такава национална база данни, в която да се вписват лекарските грешки и да се предоставят и на правната система, би била полезна и за медицинските специалисти, за да се запознават с допусканите слабости и да се предотврати повторение на идентични грешки в практиката им.
Ще бъде създадена и класификация на грешките. Когато е индивидуална, трябва да бъде ясно формулирана, а съответният лекар да си понесе последствията.
Според БЛС подобна класификация на грешките здравната система би могла да бъде въведена до 3-4 години.
Промените в Етичния кодекс на БЛС, които предстоят да бъдат направени на предстоящия събор предвиждат и законова промяна в НПК.
Изготвена е и работна група, с представители от ИАМО, БЛС и прокуратурата,
с много точни разписани цели, график и т.н., която се очаква в скоро време да започне работа и да изработи жалоните в трите сфери – законодателна, изпълнителна власт и съсловни организации.
която се очаква в скоро време да започне работа. В хода на дискусията бе направено и предложението да се създаде гаранционен фонд, който, при определени обстоятелства, да изплаща обезщетения на пациенти, пострадали от лекарски грешки.
Изводът наложил се от дискусията бе, че проблем има и след като той оповестен, дефиниран, с очертани са законови рамки трябва да се премине към приемане на законодателни промени, за да се преодолее накърненото доверие между лекари и общество. Трябва да се мине през този катарзис, през самооценката и външната оценка, за да вървят лекарите в правилната посока. А БЛС и ИАМО са именно хората, които могат да поведат „хорото” от гледна точка на дефиниране на понятията лекарска и медицинска грешка, да им направят анализ, регистър като превенция за недопускането им повече,
бяха единодушни участвалите в кръглата маса.
------------------------
Проф. Милан Миланов, председател на Етичната комисия към БЛС:
-От съюза предлагаме да се създаде фигурата на лекарски информатор. Това е човекът, който събира в лечебното заведение информация относно неблагополучията в развитието на леченията на пациентите. Той предоставя тази информация на своите колеги в другите лечебни заведения за сведение и едва когато се наберат достатъчно брой случаи, всички представят един отчет, въз основа на който се предлага промяна в правилата, по които работят лекарите. Лекарите се страхуват да опишат своя грешка, понеже сами ще си сложат въжето. Този момент може да се избегне само през правото. Ако правната система у нас разполага със закони, правилници, начини на поведение, българските лекари ще бъдем безкрайно облекчени. В момента сме под пресата на обществото, което не винаги разбира нашите цели и нашето мнение. В момента при разследването на лекарските грешки играе правото на силата от страна на МВР, а не на закона. За контрола на лекарските грешки предлагаме и да се създадат лекарски професионални експертни комисии. Много е важно да се каже тук за лекарската колегиалност. През последните десет години аз съм вещо лице, експерт и се нагледах на такива експертизи, които буквално са за съд. И като председател на етичната комисия си задавам въпросът: кого защитавам? Кого да защитаваме? Хора, които правят 2 експертизи за 2 месеца, ги променят така, че изведнъж единият се оказва убиец, а другият - не. И обратното т. е.тези хора, които са правили тези експертизи, на базата на които се развива досъдебно и съдебно производство, са просто престъпници. Те обаче не са наказуеми от закона и от нас, лекарския съюз, защото това не е лекарска грешка, а престъпление, с което трябва да се занимава прокуратурата. Не искайте от мен да спомена сега пет имена, които са широко известни в България, но не стават за експерти все пак това са мои колеги. Ние имаме подкрепа от Главната прокуратура лекарските експертни комисии и хората, които стават експерти и вещи лица по досъдебни и съдебни производства, да бъдат утвърждавани от лекарския съюз.
Медицината и авиацията си приличат. Лекарската грешка е черната кутия в медицината. При инцидент и на двете места има черни кутии. Разликата обаче е в това, че в авиацията при катастрофа се отваря черната кутия и се разбира откъде идва проблемът. В медицината в България обаче черната кутия не се отваря и никой не разбира каква е причината за нея т. е. всичко остава зад класифицираната информация. Сега въпросът е в това готови ли сме да отворим кутията на Пандора или не, за да решим проблема в полза на пациента.
В България има системна грешка по отношение на педиатричната помощ, заяви Не може да загинат шест деца по един и същи начин от различни заболявания.
-----------------------
Д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС:
-Трябва да има ясно формулирано понятие за лекарска грешка, а как точно ще се нарича тя не е толкова важно. Тази класификация на лекарските грешки се налага, понеже съществуват огромен брой определения в най-различни източници. Когато грешката е индивидуална, тя трябва да бъде ясно формулирана и съответният лекар да понесе своята отговорност за това, което е направил. Към момента не се води статистика на лекарските грешки и затова не мога да кажа колко са. Няма точни сведения, затова казвам, че ние сме първата страна в Европа, която ще подготви такива данни. По данните, които излизат при разговорите с прокуратурата от 136 дела, едва в 5 от случаите има доказана вина. Затова е наложително залагането на текст в Наказателния кодекс за оправдан медицински риск. Оказва се, че процентът на лекарските грешки в България е доста по-нисък от този в европейските страни и в САЩ. Избрахме именно празникът на българските лекари – 7 април, за да повдигнем този въпрос, защото се надяваме с нашата инициатива този проблем ще бъде решен и всички лекари да могат да работят по-спокойно. Това е един подарък към всички тях за празника. Не може непрекъснато за всеки, който нещо е недоволен, да се хвърля вината върху хора, които работят съвестно и качествено. Молбата ми към всички пациенти е, когато са получили адекватна помощ от своя лекар, нека да го споменат с добро, защото това е нашата най-голяма награда. Призовавам всички да имат воля, търпение и желание да направят медицината такава, каквато трябва да бъде.
Многопластови са причините за зачестилите грешки с деца. От една страна, са личните пропуски на педиатрите, а от друга пропуски в цялата система - недостатъчният брой на тези кадри, лошото заплащане на труда им, недофинансиране на медицинските дейности. Но категорично заявявам, че огромната част от българските лекари работят съвестно, прецизно и точно и не може да се хвърля вина върху техните имена. България има едни от най-добрите лекари.
----------------------
Д-р Мина Попова, от ИАМО, представи позицията на агенцията въз основа на извършени от тях проучвания. Последните данни от Евробарометър за 2009-2010 година сочат, че над 25% от анкетираните са били обект на сериозен инцидент при получаване на здравни услуги. А 4 млн. души са били обект на вътрешно болнични инфекции. 72% определят качеството на медицинските услуги като лошо. В България проучването показва, че 66 % от анкетираните се страхуват от допускане на лекарска грешка при тяхното лечение, 92% считат, че нивото на оказваната медицинска помощ е ниско.
------------------------Според нея от ИАМО могат да се заемат с изясняване на терминологията, изработване на национална концепция и с обучение по рисков мениджмънт. И завърши като цитира Сър Лиам Доналд - Да се греши е човешко, да го скриеш е непростимо, а да не се поучиш от грешките си е неоправдано.
Около 7000 пациенти годишно стават жертва на лекарски грешки и некачествено лечение у нас. Това показват данните от изследване на Световната банка, проведено по поръчка на НЗОК. Според друго проучване 66% от българите се страхуват от допускане на медицински грешки по време на болничното им лечение. Доверие в стоматологията имат 37% от анкетираните.
Доверие в лекарите имат едва 35% от запитаните, а в другия медицински персонал – 33 %. Около 18 % от анкетираните смятат, че са пострадали от неправилно поставена диагноза, 5 %, че са претърпели неправилно оперативно лечение.
Според доклад за страните от Европейския съюз при 7.5 – 16.7% от хоспитализациите на пациентите се стига до инциденти. При всеки трети от тези случаи се стига до смърт. Един на всеки 20 хоспитализирани пациенти страда от инфекции, свързани с медицинско обслужване.
-----------------
Съдебната практика може да е важен фактор за осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване, но в момента такива дела трудно стигат до съд, а ако стигнат, се разглеждат бавно, сочи анализ на Българския хелзинкски комитет. Изследване сред близо 1200 души показало, че съдебната система не се търси като начин за защита на здравните права.
Според 42.9% от анкетираните делата са бавни и скъпи, а според 40.8% съдебната система е също толкова корумпирана, колкото и здравната. Повече от половината граждани са обявили, че им се е наложило да доплащат при лечение - основно за изследвания и лекарства.
Според Евробарометър за 2009-2010 година, над 25% от анкетираните са били обект на сериозен инцидент при получаване на здравни услуги. Според тези данни 4 млн. души са били обект на вътрешноболнични инфекции, а 72% определят качеството на медицинските услуги като лош.
-------------------------
Здравният министър д-р Стефан Константинов:
Мисля, че откакто съм министър, дадохме много ясен сигнал как работи министерството. Ако всички се включат в този процес, нещата ще бъдат много по-ясни”, заяви пред БНР здравният министър д-р Стефан Константинов, който предпочете да открие очна клиника пред това да вземе участие в кръглата маса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар