-Песимист или оптимист сте по отношение развитието на ПИМП в града, региона и общо в страната?
-Казано еднозначно – песимист съм. По принцип не се усеща грижата на държавата за нормативно- организационната и всякаква друга подкрепа за първичната помощ като базова дейност на здравеопазването в сега действащата здравноосигурителна система. Изискванията към нас документално, чисто организационно са огромни. В същото време обаче пречките пред първичната помощ са налице и това, което трябва да има тя, за да бъде на нивото, което трябва да е,като подкрепа от държавата го няма. Имам предвид и подкрепа по отношение на материалната база. Имам предвид и дежурните кабинети в големите градове, с които малко или много се облекчиха нещата, но това не решава цялостно проблемите на колегите в страната. Всъщност, ако някъде има малка промяна към облекчаване в дейността на колегите от първичната помощ, това е най-вече в столицата и в другите големи градове, там където и преди си имаше такива структури. По отношение на отдалечените райони, дори има общини, в които няма филиали на спешна помощ, няма кой да се погрижи това дежурство или този начин на работа за колегите там да бъде облекчен. -Смятате ли, че някога трудът ви ще бъде адекватно платен и като перспектива кога евентуално го виждате възможно да се случи?
-По скоро не го виждам изобщо. Не смятам, че това ще се случи скоро. Като перспектива даже и не го виждам..не..
-Мислите ли все пак някога да работите извън обхвата на НЗОК като чисто частно практикуващи?
-Формално ние сме си частници, но на практика –не сме.
-Отчитате ли важността на комуникацията лекар-пациент?
-Разбира се. Ако има място в системата, където тази комуникация е водеща и е на първо място, то това е първичната помощ. В много от случаите ние сме и душеприказчици на нашите пациенти. Много пъти се налага ние да решаваме и социалните им проблеми, които нямат нищо общо със здравното им състояние, по повод на което те са ни посетили в кабинета. Ние в тези 10 години вече и повече така или иначе изградихме трайни връзки с тях, които обуславят този тип работа и тази комуникация.
-Замисляли ли сте се как още по-добре може да управлявате своята практика?
-Теоретично-да. Но на практика това е много трудно, поради безбройните нормативни, включително и противоречащи си изисквания към нас. Ние едновременно сме и търговци по търговския закон, едновременно сме и лечебни заведения по закона за лечебните заведения и по закона за здравното осигуряване. На нас са ни вменени много изисквания и очакванията, но като „търговци” нямаме право да извършваме друга дейност освен тази разписана в ЗЗО. И изобщо ние сме търговци, но само на книга. Управлението на практиките е много трудно осъществимо, говоря чисто икономически, но за сметка на това сме натоварени с куп изисквания и очаквания.
-Според вас каква е перспективата пред ОПЛ в страната?
-Ами нищо розово..да така е.., защото няма я държавната подкрепа, за това, което трябва да изпълнява като функция и ангажименти първичната помощ. Значи много е просто да кажеш вие сте търговци, ето тука си търгувайте, оправяйте се, но когато я няма институционалната подкрепа какво се случва. Ето едновременно с изискването, че трябва да имаме специалност ОМ, няма толкова години вече места за специализация. Когато МЗ не решава проблемите, по отношение на изпълняването наредбата за специализация. И когато в крайна сметка тази специалност, която никак не е лесно да бъде взета, кой каквото ще да говори, не носи никакви предимства за колегите, въпреки, че и това сме предлагали многократно и на здравния министър и на здравната каса и на кого ли още не. Кажете как да имат стимул колегите да я придобиват, как да имат стимул да отделят време и средства за това. И особено в отдалечените места, от където колегите трябва да се откъснат от своите практики и да отидат в университетските центрове, за седмица или две да отидат в университетската база, колкото е дадения модул. Как да стане? Как?
Няма коментари:
Публикуване на коментар