14,5% от българите в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства

У нас медицинска помощ се търси най-често след преживяна паническа атака

Д-р Захари Зарков, началник на отдел „Психично здраве" в Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) съобщи на семинар посветен на изворите и измеренията на психиатричната стигма, че:

-Разстройствата в международната класификация за болестите са 10 групи – деменции, шизофрении, разстройство на настроението, на съня, на храненето, умствена изостаналост, разстройство на психологическото развитие (вкл. аутизъм) и др.

У нас близо 15% от хората са преживяли някакво психично разстройство в някакъв етап от живота си. Сред честите психически разстройства са тревожните разстройства (най-честата причина за тях е острия или хроничен стрес) - депресиите, злоупотребите с алкохол и/или наркотични, които засягат съответно - 8,4%, 4.5% и 4,7% от населението.

Причините за честите психични разстройва са мултифакторни - реакция на стрес, генетична предиспозиция, телесно заболяване, физиологични стресове и т. н..

По данни от 2017 г. 1,8% от тревожните разстройства са паническите, 4,4% са специфичните фобии (напр. от паяци, змии, летене), постравматичните (преживяване на  животозастрашаващо събитие като земетресение, пожар, катастрофи) са 2,8%, а 1,2% - социалната фобия.

Две проучвания на НЦОЗА (от 2007 и 2017г) показват, че само 20% от хората с такива симптоми търсят лекарска помощ, от тях едва 5% се обръщат към психиатър.

30% от хората с депресии търсят медицинска помощ от психиатри, а останалите се лекуват при ОПЛ, невролози, интернисти, ендокринолози и др.

У нас медицинска помощ се търси най-често след преживяна паническа атака.Ефектът от лечението се проявява на 20 ден от приема на медикаментите.Лечението е продължително, а спирането им трябва да се извършва под психиатричен лекарски контрол.   

--------

-Депресията представлява повтаряемост на определени симптоми за период от/над две седмици, а именно понижено настроение, чувство за вина, липса на енергия, постоянна умора, нарушения на съня, понижено самочувствие, загуба на апетит, отслабване, болки в гърба, липса на интерес от живота, песимизъм, мисли и/или план за самоубийство. Тези признаци продължават 2 или повече седмици. Двете най-чести причини за депресията, които не са афективни разстройства са скръбта при загуба и постродилната депресия.

-За да се постави диагнозата - мания е необходимо за над 7 дни да се наблюдават симптоми като - повишено настроение, прекалена двигателна и физическа активност, намалена нужда от сън, скачаща мисъл, ускорена реч, намалени социални задръжки, усилена и целенасочена дейност, висока самооценка, идеята за повишени възможности и собствена значимост.

-При паническа атака пристъпът продължава от 3 до 20 мин., а усещането е като при инфаркт. Симптомите са световъртеж, сърцебиене, чувство за задушаване, болки в гърдите, страх от смъртта и загуба на контрол, страх от полудяване и траен страх от нова атака.

-Биполярно афективно разстройство се проявява с тежка психична болест, която включва редуване на депресивен с маниен епизод.

-Дистимията е хронично потиснато настроение близо и над 2 години, което по тежест не отговаря на критериите за депресия.

-Агорофобията е страх към места, на които има стълпотворение от хора или ситуации, като публични изяви.

За маниен епизод се говори при наличието на 5-те фактора – ускорена реч, скачане на мисълта, намалена нужда от сън, повишена самоувереност/самооценка и снижена концентрация.

Депресивният синдром се определя от следните също 5 симптома – потиснато настроение, безсъние, чувство за вина, снижена концентрация и суицидни мисли.