сряда, 27 февруари 2013 г.

Какво може служебният кабинет



Правителството падна. За едни трагедия,за други - радост, за трети - очаквано. Впуснахме се в сравнения с минали периоди, анализи за причините, а хората са на улицата. И причината е безспорна: ежедневието е трудно, за някой - безизходно. А в това, в което трябва да се съсредоточим, е не какво правим утре, а какво правим още днес. Всеки загубен ден ще увеличава напрежението.
1Парламентът: Да излезе с ясна позиция какво ще прави до края на мандата си и кога ще се разпусне. Парламентарните групи трябва да се уточнят с президента в какъв график ще върнат мандатите си.
2 Президентът: Първото и най-важно нещо е да определи министър-председателя. За времето, докато парламентът довършва работата си и парламентарните групи си подхвърлят мандата, служебният премиер "и президентът трябва да формират екипа на служебния кабинет. Всеки от нас трябва да се примири, че в служебното правителство вероятно ще попаднат хора, които
Авторът бе министър- председател на служебното правителство от 12 февруари до 21 май 1997 г. той не приема.
Но трябва да дадем шанс на тези хора да работят така, че след изборите да ги пожелаем в следващия кабинет.От опит знам, че за това са необходими 3-4 дни. Хубаво е, служебният премиер в тези 3-4 дни да има възможността да разговаря с членове на МС в оставка, за да бъде подготвен за някои от проблемите, които го очакват. Ако говори с Дянков, бих го посъветвал да прави точно обратното на това, което му препоръчва. Всичко това е хубаво да стане до тази неделя. Дори с цената на извънредни заседания на парламента и денонощна работа на президента и служебния премиер.
Да си представим, че сме един хубав понеделник в началото на март 2013 г. и че вече нямаме безидеен парламент и правителство, което не знае какво да прави. Имаме едно място по-малко за конфликти - парламента, и две нови надежди - служебен кабинет и избори, в които се надяваме, .че с гласа си ще променим нещо.
Какво трябва да донесе понеделникът?
ЗВ първия си работен ден служебното правителство трябва да покаже ясно, че ще търси решение на основната първо причиназа кризата- монополите. Има по-големи проблеми - критичното състояние на държавния резерв, задлъжнялостта в здравеопазването, критичното състояние на общинските бюджети, междуфирмената задлъжня-лост и други.Но от гледна точка на обществените очаквания трябва да се покаже, че се формира ясна политика по отношение на цената, която плащаме за електроенергията. Ключова роля тук трябва да играе регулаторът (чиито членове подадоха остави и б.р.). Той не можа и не може да се справи, затова служебното правителство трябва да изземе част от неговите функции, като, разбира се, намери начин да не влиза в конфликт със законодателя. Съпоставя се потреблението от миналата година с това от тази година, коригира се с температурите за двата периода и с увеличението на цената и се установява разликата.Намират се причините за нея, обясняват се на хората и се търси начин да бъдат отстранени. А причините могат да бъдат:  по-високата цена на електроенергията,определена от държавния регулатор - най-вероятната причина, или злоупотреба в отчитането на консумацията, която подлежи на техническа оценка и корекция.Илюзия е да мислим днес, че едно служебно правителство ще реши проблема с монополите, но в неговите пълномощия и компетенция е безпристрастно да установи причините и да посочи пътя за решаване на проблема.
4 Вторият основен проблем, който правителството бързо трябва да започне да решава, са задълженията на държавата. Чувствителните сфери са здравеопазване и общини. Те трябва да бъдат оперативно финансирани така, че да могат да изпълняват функциите си. Нещо повече, ако могат целево да бъдат финансирани неотложни капиталови разходи на общините, това трябва да бъде направено, за да се осигурят свежи пари в регионалната икономика
5 Отсега е добре да се мисли за стимулиране на потреблението. Хората са гладни, безработни и не купуват. Тук много важно значение има разпределението на привлечените средства от последния облигационен заем. При всички случаи част от него трябва да мине през стимулиране на потреблението. Една възможност - Великденска пенсия. Пенсионерът ще похарчи тези пари, за да купи нещо. Надяваме се, че ще избере българското.Трудно е да се дават рецепти сега, след 4-годишно хаотично управление и пълна неяснота около финансовите ресурси, ако са останали. Но път има - и най-малкото, което може да се направи, е финансова помощ от Брюксел. Такава, каквато неразумно Дянков обеща на гърците за кризата.Всеки сериозен икономист в момента би посочил някакъв път. И който и да започне работа, ако е убеден и знае какво прави, и е истински българин - ще успее. Да си помечтаем за хубавия понеделник в началото на март 2013 г., от който България отново ще тръгне нагоре.

Стефан Софиянски
В. "Труд"

Няма коментари:

Публикуване на коментар