Д-р Цветан Райчинов: Ние съумяхме от моделите Бисмарк и Семашко да създадем нов български модел-хибрид, който изобщо не работи

Нацията  загива и то с убийствени темпове. Ние предприемаме действия едва тогава, когато нещо се е случило. Ние измислихме модел, който го няма в света и е неработещ. Но докато НЗОК  е  касичка и политически инструмент на някой, а не е самостоятелна институция и докато основното е как да се спестят пари добро здравеопазване няма как да има 

-Преди време нарекохте в публичното пространство НРД 2012 – недоносче. Сега как бихте го определили?

-НРД 2012 все пак съдържаше от предишния рамков договор по добри параметри макар и не всички да са такива. Но и тогава основният проблем беше 100 млн. лв., които се прехвърлиха от каса към здравно министерство и които КС определи за противоконституционно т.е. незаконни. НРД 2013 практически няма поради това, че един куп дейности, които са задължение на държавата и трябва да се осъществяват по национални програми, особено инвитро и ваксинопрофилактиката, следваше да си останат към МЗ и да се изпълняват с пари от бюджета (от нашите данъци), а не от здравните осигуровки на хората, които са предназначени само и единствено за лечение.Виждате какво се случи обаче и какви огромни затруднения в момента създаде това прехвърляне за тези, които се нуждаят от инвитро. Още не е ясно за ваксините, съвсем не е ясно какво се случва с медицинските изделия, за които доста остро реагираха и пациентските организации. Все още няма яснота тази година договор ли ще има между касата и медицинските изпълнители или нещо друго… Здравната каса говори за анекс, но договора е едногодишен така, че би следвало да си е договор, а не анекс. Но и това не е ясно. От болници, от медицински изпълнители-специалисти и семейни лекари информацията, която тече в момента е че е силно редуцирано всичко процеси, както направления, така и средства за изследвания. По-същия начин и за болниците са спуснати вече не стойностни, парични параметри, а параметри за брой пътеки, това което ние предупреждавахме хиляда пъти. И те са силно редуцирани спрямо предходната година- с близо 1/3 като брой пътеки. Това е реалното приложение на колкото пътеки има толкова болни ще се лекуват. Никой не казва като свършат 10-те пътеки примерно дадени на болницата за инфаркт, какво се случва след това с 11-та. От това което подразбирам най-вероятно болницата ще лекува за собствена сметка. И ако излекува още 10 инфаркта значи тя ще получи нула средства. Това са всичките неща, които се случват в 2013 година. Да не говорим за всичко останало, което се направи като промяна в законодателството…да се вкарват нови неща, което стана без нашата съсловна организация…

-Е това не е ли практически изхвърляне на БЛС извън борда на договорния процес, когато нещата се решават еднолично от НЗОК. Визирам промяната направена от НС в ЗЗО, с която се позволи касата сама да определя цените и обемите на медицинските дейности.

-Това че ни изхвърлиха е най-малкия проблем. Изхвърлят се всички. Един министър бил той и на финансите разпорежда на шефа на здравната каса, който е политическо лице, и той взема нашите пари от вноски, на гражданите на Р. България и ги употребява в интерес на една или друга партия. Съвсем условно говоря, не визирам сегашните управляващи. Това се получава на практика. Това е реалността. И за съжаление освен така наречената финансова стабилност не виждам какво друго те ползват. И каква е ползата на болния човек, като знае, че държавата е финансово много стабилна, поне така се говори, не знам до колко някой го усеща, но той е болен и ще умре. Тази финансова стабилност дали му действа успокояващ докато си умре.

-Да си го кажем, че реално тази година направо ви изхвърлиха зад борда на рамковото договаряне.

-Това е техен проблем. Ние без тях ще се оправим. Тях (управляващите) ги сменят на четири години. лекарят си е лекар. Дипломата му е винаги в джоба. Той винаги може да вземе самолета и да замине, ако му омръзне от некадърни управници. Ей къде е летището. Проблемът е техен. Те това трябва да проумеят. Ние без тях можем. Нагледахме се на управляващи…за които да не давам определения колко са компетентни и колко са способни… Те няма да си намерят лекари нито от Азия, нито от Африка. Така че за лекарите проблемът е най-малък.

-И какво излиза на практика, че освен недоносче е и инвалидче НРД 2012?

-Така е като вземеш 2 млрд. лв. на хората, от джобовете им буквално, и ги вложиш някъде другаде, а не в здраве. И най-изненадващото за мен е, че нито хората, нито журналистите реагират. Грабят ги посред бял ден, а те си мълчат. Явно в България това се приема за нормално-да те ограбят и ти да си мълчиш. Но когато и държавата те граби…

-За тези средства от 2009 г. насам, за които вие ще съдите финансовият министър Симеон Дянков, той  публично огласи, че цитирам „наличностите по банковите сметки на НЗОК, както и наличностите на централния бюджет, участват във фискалния резерв, а сметките на НЗОК в края на бюджетната година не се зануляват, а приключват с наличности, явяващи се като преходен остатък в следващата година.”

-Какъв резерв, за какво? Остават при него - в държавния резерв. Крепят фискалната стабилност и се връщат в държавния бюджет, а не в бюджета на НЗОК. А от бюджета на държавата даваните средства за здравеопазване ежегодно намаляват. И за трите години, за които той говори тези средства от 740 млн. лв. през 2009 г. сега са на 360. значи 400 млн. лв. там са по-малко като са прехвърляни дейностите в касата, без там да са увеличавани парите. Пак повтарям това са пари от нашите здравни вноски. Те не са събрани от данъци или от друг източник, те не са отделени от държавата. Те са от мен, от вас, от всеки един, който редовно се осигурява за здраве. И фактически издръжката на МЗ, както и дейностите му ежегодно намаляват с 300-400 млн. лв., а след това съобщава, че дал за здравеопазване не знам колко си милиарда повече. Което не е и лъжа, а направо си е измама.

-Причините за завеждане на дело са ясни и все пак кога ще стане това?

-Да, това са причините. Това са моите пари. Аз съм си внесъл здравната осигуровка и тя трябва да служи само и единствено за моето лечение и за лечението на друг, който се нуждае от такова, когато аз съм здрав. Когато обаче ги вземе държавата те не отиват нито за моето, нито за вашето или на някой друг за лечението те просто потъват-в държавния резерв и там за какво се използват отговор няма. Той дори не ни отговаря как се набират средствата плащани от държавата и защо те три години стоят 941 млн. лв. Пише някакво писмо, в което казва, че това било на статистически принцип. Това е абсурдно. Няма как да не се знае за всеки един държавен служител, полицай, военен, пенсионер, ученик, студент, затворник, колко са те на брой, какви пари им се полагат, какъв е техния размер, защо е такъв и т. н. Но това ще бъде винаги докато касата е касичка и политически инструмент на някой, а не е самостоятелна институция. Засега тя изобщо не е. Тя не е независима финансова институция обслужваща интересите на пациентите. Такова нещо нямаме в момента. Ние съумяхме от модела Бисмарк, който в Германия работи от негово време до сега и почти не е променян и от руския модел Семашко, от двата модела, които нямат нищо общо помежду си, да направим съвсем нов български модел, да създадем хибрид, който пък изобщо да не работи.

И това е нашата българска заслуга може би – как да създадеш модел, да събереш от хората пари, като си ги убедил, че те ще се ползват за тяхното здравеопазване, но след това парите да ги даваш за него, а за нещо друго и когато видиш какво си сътворил да кажеш „ами това е и за това са виновни лекарите, които не направиха реформа…лекарите са некадърни и те са виновни за това, което се случва”…Това е доста хора напоследък се опитват да внушат вината на лекарите.

-Но това създава пропаст между лекари и пациенти, която ги оставя на два различни бряга?

-Така е, но мисля че пациентите слава богу все повече разбират, че това е опит да им се внуши недоверие в лекарите.

-Кой има интерес от всичко това?

-Пак същите. Защото когато пациентът го е страх той не ходи при лекар. Не харчи пари и съответно те се пестят от здравеопазването. И в същото време се прогонват добрите и кадърни лекари от страната. Държавата напускат и младите лекари, а тук остават по-възрастните и тези, които са достатъчно уморени и от работа и от всичко останало. Това е, това е целта най-вече да се внуши на хората-„не ходете на лекар” само, че не им се казва защото това са разходи и струва пари, а „защото лекарите са опасни”…

-Много са факторите, които при по-възрастните лекари явно повлияват за тяхното следдипломно обучение. Но ето сега за младите има по европейска програма места за специализация за 1000 души, а записаните са едва 50-100 млади лекари. На какво се дължи този парадокс?

-В момента са признати извън ОМ като специалност за ОПЛ педиатрия, вътрешни болести и мисля АГ. Но рано или късно когато европейските директиви влязат и задействат навсякъде трябва да имат специалност, ако имат и ОМ още по-добре, за да могат да практикуват. Те трябва да разберат, че това е само в тяхна полза. А по отношение на младите лекари вижте те неистово желаят да се обучават. Само, че условията, които се поставиха са такива, че от 1000 възможни кандидата се оказа, че изключително малка бройка отговаря на тях, тъй като тази програма е по трудова заетост. И кандидата-младия лекар трябва да има трудов договор някъде. След това да е пуснат от това някъде в неплатен отпуск. Да е отишъл някъде да специализира и тогава вече да кандидатства и да има право на тези пари. Което не знам на каква точно логика почива. А в същото време не се отварят места за тези специалисти. Така че те и да искат просто няма как да отговарят на условията точно, защото се прави с европейски средства, но мисля, че през министерството на труда и социалните грижи.

-Пак параграф 22-има пари, но няма как да се вземат, нали така?

-Така е. И за съжаление и аз повярвах, че това е една стъпка, която е перспективна и ще даде възможност на повече млади хора да специализират, но се оказва, че не е точно така.

-И тази година твърде песимистично я започнахте с изказването си, че нищо добро не ни очаква в здравеопазването. И все пак какво може да се случи, какво да очакваме?

-Единственото което може да очакваме е то дано да не се влоши. Само това може да очакваме. Добро наистина нищо. Няма нищо подобрено-напротив. За съжаление моите притеснения са, че ще се влоши здравеопазването, с тези ограничения и рестрикции, най-вече за болниците. Аз не мога да разбера касата сега пък защо пести? За кого ги пести средствата? За да може сигурно в края на годината да върне половината от парите в бюджета. Да угоди на някой си. И да измрат малко повечко българи. Ние и без това вече сме под 7 млн. души. Нацията си загива и то с убийствени темпове.

-Японският финансов министър призова възрастните, към края на живота си да се откажат от медицински грижи и да умрат, за да не тежат на системата…

-Той поне открито го каза. А при нас е – ще си ги уморим, няма какво да им обясняваме.

-Но да се върнем към това, че ще съдите Дянков, здравната каса и ще сезирате европейската комисия и европарламента. Кога всичко това ще е факт?

-Ще съдим държавата, защото Дянков е достатъчно умен, за да не си слага подписа върху такива неща. Исковете се подготвят в момента. За европейската комисия е готово и ще бъде изпратено тези дни. А мотивите, както вече казах са, че 2 млрд. лв. от здравни вноски са отклонени в неизвестна посока и на тях се крепи фискалния резерв, че финансовата стабилност не е точно тази, която е представена пред Европа, защото е с 2 млрд. лв. повече, които са пари взети от гражданите. Мисля, че това е повече от достатъчно. И че дефицита ни бил нисък. Ако прибавим към него тия 2 млрд. лв. той пак ще бъде сигурно по-добър от Гърция, Португалия, Испания. И аз имам чувството, че това се прави за да се покаже какви сме велики, колко нисък дефицит имаме. Но дали ще бъде той плюс/минус 0.3, ще е 1.1 или 2.2, когато 300 хил. души изчезнаха за по-малко от година и сме вече от 7200 под 6900 млн. души, тези параметри без значение, когато нацията загива. Те са абсолютно без значение и за хората и за страната… Без народ, ако няма жив българин, сигурно ще имаме най-добрите показатели. Няма да имаме приходи, няма да имаме разходи, всичко ще е на нула и ще сме перфектни, ако никой не е българин.

-Тъжна картинка. И все пак председателя на здравната комисия д-р Даниела Давидкова твърди, че докато пирамидата на здравеопазването не се обърне, нещата няма как правилно да се подредят. Според вас как могат да се оправят нещата?

-Бих попитал друго, но те са четвърта година на власт, кой да им го направи или както казва вицепремиера Дянков, който е ресорен по здравеопазването, лекарите не са направили здравната реформа. Ами да ни я даде. Да ни даде един указ правителството, че БЛС и лекарите ще правят реформата, за една година ние ще сме готови. Те за четири години не направиха абсолютно нищо. Нито една точка от здравната програма не е изпълнена. Нито една. Нека да я припомним, да я отворят хората, да видим какво е казано в нея. Какво е казала и д-р Дариткова, когато е ставала депутат и какви ангажименти е поела към избирателите. Да каже колко от тях е изпълнила. Така, че и хляба и ножа и сиренето са у тях, а те питат защо някой не борави с тези неща. И то при положение, че всичко е у тях те казват няма да ги дадем. Ние сме дали достатъчно и мисля, че повече от разумни предложения, когато все пак работехме съвместно и имаше разбирателства през 2011/2 година. Ние работехме добре и с касата и със здравното министерство, независимо от смяната на министри, защото нашата политика винаги е била една и съща, и с пациентски организации и т.н.

-Момент, виждам някакво противоречие обаче в казаното. Хем работите добре, а пък ви игнорират? Диалог има или няма все пак?

-Когато решиха управляващите да действат сами, това беше 2009/10 година, тогава здравеопазването се срина за по-малко от 6 месеца и това беше тотален срив. Добре, че малко от малко ни послушаха тогава за някои неща, за да възстановим равновесието и да имаме малко по-спокойни 2011/2 година, въпреки всичките кражби на средства.

Тогава резултат имаше и наистина се направиха доста неща, които с в полза на пациента.

И сега отново през 2013 година същите номера, които вече са играни. И не слушат това което ние им казваме, защо нещо не трябва да стане, защо е неразумно да стане, защо ще е грешка и ще навреди и на хората и на тях самите като управляващи и след това пак търсят вината у нас. И ни размахват листчета. И ни обясняват как дали 3 млрд. лв. повече. Откъде ги извадиха тези пари. 3 млрд. лв. по-малка със сигурност.

Не може да има диалог, когато едната страна не го иска. Когато започнаха тези истории с прехвърлянето на средствата и дейностите тогава ние обявихме, че не приемаме това и не може да се съгласим с него, диалогът отстрана на институциите спря.

-Е добре де проблемът с „изчезването” на здравните вноски е от 2009 година?

-Здравните вноски, да. Тогава ако си спомняте ние подписахме едно споразумение, на другия ден Дянков го наруши взимайки 340 млн. лв. и ние прекратихме и тогава диалога. Проблеми в него има непрекъснато, но все пак в последните две години имаше някакъв ред и предвидимост в системата. Сега отново няма. Сега никой не знае какво ще стане утре. Какво ще реши касата и нейния управител и по точно какво ще му разпоредят да реши. В момента са така нещата. И ние нямаме идея какво ще измислят, какво ще се случи, какво ще последва и за нас и за хората.

-Оттук нататък какво смятате да предприемете така, че нещата малко от малко да се поставят на правилния коловоз?

-Ах, рецепти много. Системата наистина иска реформа, подобряване на връзките. Хиляда пъти ние повтаряме, за което казах, че изобщо не ни чуват и не им се ще да ни чуят, защото е свързано със средства, че реформата трябва да почне от СМП. Защото преди каквото и друго да правим ние трябва да имаме една перфектна спешна помощ, за да може да гарантираме на хората достъп. Тогава може да се говори и за затваряне на малки болници, които дотогава са единствен начин на хората за достъп до медицинската помощ. За подготовката на кадрите, по наредбата за следдипломно обучение и специализация на лекарите, имаме предложения. Ние сме предложили предостатъчно неща. И ако те станат имаме шанс да имаме добро здравеопазване. Но докато основното е как да се спестят пари здравеопазване няма как да има. Само преди дни идваха европейски величия, които обясняваха на нашите управляващи, че всеки лев вложен в здравеопазването връща три лева в икономиката. Това не вярвам скоро да го разберат или ако го разбират то не им харесва, защото парите за здравеопазване трябва се вложат в него, а не да се крадат. Проблемът е точно това.

-Все пак какво трябва да се случи, за да се възстанови диалогът, редът и нещо да тръгне в това здравеопазване?

-Не виждам в близко време нещо да бъде възможно да се случи. Трябва сигурно съвсем да затъне, за да тръгне наново. Това е практика в България. Ние предприемаме действия едва тогава, когато нещо се е случило. Когато се самоубият 5 души с психични проблеми, тогава решаваме, че ще говорим за психиатрия и за лечението на такива болни. Явно трябва да се срутят съвсем нещата, за да тръгнат да се оправят. Дотогава прояви на разум, на вслушване в добрите идеи няма.

-За страната ни кой е най-добрия модел на здравеопазване?

-Няма по-добра измислена от здравноосигурителната система, която работи в по-голямата част от европейската система. Но в никой случай с една каса, защото всеки монопол е вреден. Но вече у нас не е възможно да има две здравни каси, тъй като доброволните здравноосигурителни фондове бяха ликвидирани м. г. и превърнати в застрахователни дружества. Застраховането в никакъв случай не може да отговори на нуждите на осигурявания или да замени здравната каса. Така че и това вече е друг проблем. Затова казвам, че ние измислихме модел, който го няма в света. Просто такъв модел няма. Няма и модел, в който да се отделят 4% от БВП за здравеопазване. Няма такава държава. Няма в която съотношението публични към частни средства да е 40 към 60, както е у нас. Такова нещо просто не съществува. 

-----

Д-р Цветан Райчинов през 1986 г. завършва Медицинска академия в София, където след това специализира акушерство и гинекология. От 1999 г. е управител на Диагностично-консултативен център І в Русе. До октомври 2007 г. е зам. председател на Българския лекарски съюз (БЛС), откъдето подава оставка. През януари 2009 г. е избран отново за зам. председател на БЛС. От началото на август 2009 г., след като председателят на БЛС Божидар Нанев заема длъжността министър на здравеопазването, е избран за временно изпълняващ длъжността председател. Д-р Райчинов е избран за председател на БЛС на извънреден събор същата година.

 

НЗОК спестява на гърба на осигурените, уж за да спре корупцията

Според новата методика за медицинските изделия решението за лечението на един пациент вече е в ръцете на чиновниците

Наскоро едно семейство описа в медиите историята на сина си - 7-годишно момче, родено със спина бифида (увреждане на гръбначния стълб), което се нуждае от специална операция за укрепването му. На тази възраст децата растат и се налага постоянна смяна на импланта, докато растежът му спре, т.е. ежегодни операции до навършването на 13-14 години.

Жената получила оферта от турска болница, където срещу 100 000 лв. биха сложили на детето имплант, който ще расте с него. Тя моли за помощ Фонда за лечение на деца в чужбина, но оттам отказват с мотива, че операцията може да се извърши и у нас, макар и не по иновативния метод. И отпускат 12 000 лв. за импланти. Грубата сметка показва, че докато растежът на момчето спре, то ще трябва да изтърпи още 6-7 операции по 12 000 лв. Излиза, че държавата пак ще даде същите пари, но детето ще бъде подложено на още страдания и увреждания от серията операции. Отделно касата ще плати разходите по хоспитализацията му, ще трябват пари за по-тежка рехабилитация и т.н.

Тази история е едно от многото доказателства колко са прави лекарите да твърдят, че подготвената нова методика, по която НЗОК смята да заплаща медицинските изделия в болничната помощ през т.г., всъщност ще излезе "през носа" на бюджета й. Според нея касата ще заплаща само най-евтиното изделие от дадена група. И всеки здравноосигурен, ако иска по-качествено, трябва да си го заплати изцяло. Става въпрос за хиляди левове, понякога и за десетки хиляди. Но не е все едно например дали се слага изкуствена става на 40-годишен активно работещ мъж или на 65-годишен пенсионер. Единият ще я натоварва много повече и има нужда от по-издръжлив имплант от по-ново поколение, който обикновено е по-скъп. Вероятността да се наложи смяна на евтината става е много по-голяма. Това означава заплащане на нова, още разходи за болнично лечение, по-дълго получаване на обезщетения за болнични, може и допълнителна инвалидизация, т.е. и пенсия за инвалидност.

Тук дори няма смисъл да се дискутира въпросът доколко морално е

да се подлагат на допълнителни страдания

пациентите. По-важното е, че се нарушава законът за здравното осигуряване, който гарантира на всички здравноосигурени да ползват определен пакет от услуги. По новия ред касата лишава от здравноосигурителни права осигурен, който е внасял осигуровки върху максималния доход от 2000 лв. и има финансова възможност да си осигури по-скъпото и по-качествено лечение, но той няма да получи и стотинка за нещо, за което тя би трябвало да му се плати.

Излиза, че едни чиновници в касата са решили как да се лекуват пациентите, без дори да са им виждали очите, което вероятно ще доведе до произвеждане на инвалиди на конвейер от болниците. И тогава спестените пари от касата ще трябва да се платят от НОИ за инвалидни пенсии.

Шефът на НЗОК Пламен Цеков е убеден, че промяната е в полза на пациентите. Според него така лекарите ще спрат да ги изнудват да си купуват по-скъпи медицински изделия от определени фирми, срещу което да получават комисионни. Аргументът е, че пациентите и без това не знаят нито какво точно им слагат, нито дали това е най-доброто за тях, и плащат за всичко, което им предложат лекарите. През 2012 г. при своя проверка от НАП установиха, че някои доктори са си поделили милиони, задето са осигурявали клиентела на търговци на импланти.

Няма спор, че това е изключително порочна практика, но е работа на контролните органи в държавата, в здравното министерство и в НЗОК да я установяват и да вземат мерки, законодателни, санкциониращи и т.н., за да бъде тя спряна. Не може, за да се спести работа на чиновниците, чиито пари идват от данъците на хората, а пък на тези в касата - от здравните им осигуровки, да се наказват пациентите. Напротив - очаква се касата да осигурява максимална защита на зравноосигурителните права на българите, особено след като е получила правото монополно да управлява милиардите левове, събрани от задължителните им вноски.

Всъщност единственият ефект от решението НЗОК да плаща само най-евтиното изделие е, че в безсилието си да упражни адекватен контрол върху нарушените права на гражданите, държавата просто се освобождава от този ангажимент.

Корумпираните лекари ще си останат

такива. И ще продължат да предлагат на пациентите по-хубави и по-скъпи импланти. А пациентите, които наистина не знаят кое е най-добро за тях, ще теглят кредити и ще задлъжняват, за да си осигурят все пак по-добро лечение. Т.е. наказаните пак ще са само те.

Всъщност това е другият ефект, търсен от касата - че повечето пациенти ще се откажат от евтините импланти и ще платят по-скъпите от джоба си. А тя ще спести пари от осигуровките на хората. Сигурно точно на тези пари се разчита, за да се финансират щедро обещаните от управляващите нови дейности и медицински изделия със същия финансов ресурс като през 2012 г. На практика обаче НЗОК няма да плаща за повече неща, просто няма да плаща за почти нищо.

Въпросът е, че аритметиката на касата е с ограничена полза само за касата, не за осигурените, а и последствията от този подход се прехвърлят на НОИ. Например, ако НЗОК извади 30 000 лв., за да плати импланта на майка на две малки деца, страдаща от аневризъм на мозъка, това ще спаси живота й. Така НОИ няма да плаща с години пенсии на сирачетата й - поне по 100 лв. на дете, толкова е социалната пенсия в момента. Да се платят 33 600 лв. за кохлеарен имплантант, без да се осигурят резервни части и възможност за ремонт, което излиза поне 10 000 лв., означава парите да се хвърлят на вятъра, тъй като пълната инвалидизация се отлага само с няколко години.

Световната практика показва, че бюджетът може да спечели само като даде

повече пари за превенция

Българка, омъжена в Швейцария, се шокирала, когато от здравната каса й платили стотици швейцарски франка, за да си сложи ортопедична седалка на новата кола. Предупредили я, че ако не го направи, при бъдещи гръбначни проблеми не може да разчита на никакво безплатно лечение и социална закрила.

Друга българка, на която й предстои раждане в Германия, разказва как от здравната каса, в която е осигурен само съпругът й, срещу семейния пакет ще получи 100 евро за първоначални разходи на бебето си. Но само ако преди това е ползвала целия пакет за превенция - ходила е редовно на прегледи, посетила е училище за бременни, направила е всички изследвания, вземала е всички медикаменти и т.н.

Българските управници обаче явно са още много далеч от английската мъдрост: "Не сме толкова богати, за да купуваме евтино!"

 Дина Христова

В."Сега"

 

Прогнозата на Симеон Дянков: 2013-а ще бъде по-лека година

2013-а година ще бъде по-лека в сравнение с 2012-а и предходните три години, разпалено обясни на бизнеса в Стара Загора финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков. 

Министърът аргументира очакванията си с успокояването на кризата в ЕС. Една по една държавите с проблеми започвали да ги разрешават. До седмици се очаквала промяна в Кипър, където със сигурност десницата щяла да спечели изборите. От Гърция идвали макар и плахи положителни сигнали. „На този фон очаквам завръщането на капиталите в ЕС, а оттам и в България", обясни той и напомни, че като служител в Световната банка е командвал целия екип за справяне с кризите. Като изключително важно окачестви Дянков решението да се въведе общ банков надзор, което ще стартира през април 2014 г. В анализ за ситуацията у нас Симеон Дянков обрисува изключително оптимистична картина. В три от секторите на икономиката имало несъмнен растеж: селско стопанство, строителство и туризъм. По все още непълни данни растежът в тях е съответно 12, 8-12 и 5,5 на сто в сравнение с 2011 г. Притокът на летуващи спасил и строителния бранш. Все повече чужденци започвали да купуват пустеещите от години вече апартаменти по крайбрежието. Вече се обмисляло строителството на тунела под връх Шипка да започне в средата на годината, а не да се чака следващият програмен период. Един-единствен провал призна Симеон Дянков - несправянето с проблемите в здравеопазването. Където все пак имало сериозен успех - въвеждането на пълната забрана за тютюнопушене на обществени места. Това щяло да доведе до трайни положителни за здравето на нацията промени.

В. "Преса"

Без настроение съм: депресия или тъга

Според нови проучвания между 10 и 15% от населението страда от депресия поне веднъж през живота си. В САЩ вече говорят не само за абсентизъм, т.е. отсъствие от работа поради депресия или други поводи, но и за "презентизъм", т.е. формално присъствие на работното място поради недиагностицирани, нелекувани депресивни симптоми. Влошената концентрация, понижената работоспособност, затрудненията в обработването на информация, пониженото самочувствие и мъката при вземане на решения, са понякога първите симптоми на тежка депресия, която "караме на крак", защото няма как да отсъстваме от работа. Само че в САЩ са изчислили, че загубите от такъв тип подпрагово страдание и работа се равняват на близо 40 млрд. долара годишно. Според сметките на Световната здравна организация пък към 2030 г. униполярното депресивно разстройство, или по-известно на хората като "депресия" ще бъде водещата причина за разходи за здравеопазването.

Рискът от самоубийства нараства до 20 пъти сред пациентите с депресия. Превенцията е изключително трудна, но поне диагностиката трябва да се подобри. Една от сериозните пречки пред подобен подход е наличието на стигма. Хората се срамуват от психичните разстройства, а лекарски специалности извън психиатрията се отнасят с пренебрежение, страх и негативизъм към депресията. В резултат на това личните лекари не разпознават симптомите, а дори и когато някой пациент се оплаче от подобни признаци, гледат да минимализират значението им. "Това ти е от стреса. Почини си, ще ти мине." Проблемът е, че само почивка в повечето случаи не върши работа.

Как да се ориентираме дали сме депресивни, тъжни или само в лошо настроение.

Тъга

Това е състояние, в което се чувстваме неудовлетворени, разочаровани, уморени и потиснати. Често социални фактори могат да ни натъжат. Безпаричието, липсата на съпричастност, както и редица други психологически моменти определят нашата реакция, която може да има елементи от класическата депресия, но често е по-краткотрайна. Много характерен белег на тъгата е, че когато някои от социалните, психологически проблеми се решат, тъгата изчезва. Някои психолози смятат, че тъгата е здравословен процес, при който се адаптираме към дадено преживяно разочарование, загуба, траур или промяна. Проблемът е, че всеки един от изброените социопсихологически моменти може да доведе до отключване на клинична депресия.

Депресия

Като повечето психиатрични разстройства, депресията протича с трусове в няколко сфери: нарушения на емоциите, мислите, поведението; както и физиологични нарушения.

Проблеми с емоциите

Лошо настроение, загуба на интерес към дейности, които са били приятни; понякога е налице липса на каквито и да било чувства. То се изживява най-често спрямо собствените деца. Хората се оплакват, че не могат да изпитват радост или емоции от контакта с най-близките си. Проблеми с мислите Често имаме прилив на негативни мисли за самите нас, понижено самочувствие, песимизъм, мисли за края на света, за липса на бъдеще. Твърде характерно е усещането за вина. Много често всички тези мисли са автоматични. Понякога са направо абсурдни, нямат никаква връзка с действителността и в психиатрията се наричат налудни. Проблеми с вегетативната нервна система Сърцебиене, изпотяване, треперене, безсъние, повишен апетит, загуба на тегло или напълняване; усилване на хронична болка; изтръпвания, болки в мускулите по цялото тяло; панически атаки и др.

Проблеми с поведението

В тежката депресия хората стават вяли. Нямат сили, желание и мотивация не само да ходят на работа, но и изобщо да излизат. Това може да доведе до отказване от хранене и опасност за живота. Друг път болните могат да се окажат тревожни, да нервничат, да не могат да си намерят място. И двете крайности са признаци на тежка депресия и налагат спешно лечение. Най-крайната форма е агресията към самия себе си, опитите за самоубийство или т.нар. разширено меланхол-но самоубийство, при което пациентът, лекуван или не, първо се опитва да "отърве от мъките на реалността" най-близките си или "да отмъсти" на най-върлите си врагове и после да сложи край на собствения си живот.

Лечение

Тези сериозни, фатални усложнения налагат сериозно отношение и лечение на депресията. То е чрез лекарства и психотерапия.

Медикаментите са антидепресанти - възстановяващи баланса на серотонина, норадреналина и допамина в мозъка; стабилизатори на настроението, сред които някои лекарства против епилептични припадъци; антипсихотици - лекарства, които премахват налудните идеи и гонят тревожността.

В крайните ситуации, при тотален отказ от храна или психотична депресия особено в късна възраст, когато страдащите от депресия са завладени от налудни идеи, най-ефективното лечение си остава електроконвулсивна терапия. Тя се назначава от психиатър и се извършва от психиатър, с участието на анестезиолог под обща упойка.

Психотерапевтичният подход използва повече от 500 вида различни методики, чиято продължителност зависи от тежестта на депресията и преценката на психотерапевта.

Класификация

Депресиите могат да бъдат част от синдром при тежки хронични, телесни заболявания; могат да предизвикат сами по себе си телесни симптоми; а могат да бъдат и самостоятелни,психиатрични заболявания като:

✓ Униполярна депресия - периодични пристъпи, епизоди, които се повтарят в живота на човек и невинаги се отключват от конкретен стрес.

✓ Сезонна депресия - през зимата, дължаща се на краткия ден.

✓ Постпартална депресия -тежка подтиснатост при родилки след раждане.

✓ Биполярна депресия - тип биполярно разстройство, при което се редува мания с депресия. При нея антидепресантите нямат толкова голямо значение, колкото стабилизаторите на настроението и антипсихотиците.

Разликата и диагнозата се поставя от психиатри.

Д-р Веселин Тенев

В. "24 часа" 

Доц. Стоян Миланов е новият директор на „Пирогов“

Това съобщи д-р Минчо Вичев, зам. министър на здравеопазването и председател на Комисията по избор на нов ръководител на здравното заведение.

Доц. Миланов е бил и единственият кандидат за поста като убедил комисията да го изберат с тригодишната си концепция за развитие на лечебното заведение.

„Концепцията беше твърде добре написана, актуална, а не преписана от някъде, както обикновено се случва. Това, което мен лично ме изненада, тъй като той е отскоро на това място и няма административен опит, е, че той имаше ясна идея как следва да продължат нещата в „Пирогов“. Неговото желание е да създаде нова организация с 8 структурни звена, които в общи линии ще повтарят това, което е в момента, но надявам се, преструктурирането да бъде отправна точка за по-добрата организация в „Пирогов.
Според мен и според него и комисията основното е въвеждане на информационна система в болницата. Нивото на информацията, която излиза от структурите на „Пирогов“, е нулево, имам предвид медико-статистическата и финансовата информация“ , заяви д-р Вичев.

Той съобщи, че за първи път днес е научил, че в спешното отделение няма скенер. А има такъв, който е на втория етаж.Според него не е логично най-спешните пациенти да се качват по етажите.
-------

МБАЛСМ " Пирогов" ще бъде разделен на 8 специализирани болнични комплекса. Това е записано в концепцията на новия директор  за развитието на института, през следващите 3 години. Целта е да се повиши качеството и да се завиши контролът върху разходите.

До месец ще бъдат обявени конкурси за осем началници, които ще имат ранг на директори на болници и мандат от една година. 
Предстои да бъде  изграден авангарден спешен комплекс с операционна и нов скенер.

Новият директор на Изпълнителната агенция по трансплантация е д-р Мариана Симеонова

Здравният министър Десислава Атанасова съобщи, че смяната на доц.Силви Кирилов е наложена, тъй като резултатите от работата на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) са незадоволителни, не отговарят на нейните критерии, на обществените очаквания и на пациентите, нуждаещи се от трансплантации.
Тя припомни, че броят на извършените трансплантации в България е изключително малък и през миналата година са осъществени едва 4 трансплантации, а тази година в рамките на една донорска ситуация трансплантациите са три.
Атанасова изрази увереност, че с отличния си професионален опит новият директор на ИАТ ще разработи мерки, с които агенцията да постигне очакваните резултати като подобри значително работата си.

Д-р Мариана Симеонова подчерта, че една от първите й задачи на новия пост е заедно с екипа си да анализира ситуацията, да дефинира проблемите и да предложи на МЗ конкретни мерки за оптимизиране работата на съществуващите бази и трансплантационни структури. 

„Налага се изводът, че пропуските са в областта на координацията и организацията на работата между донорските бази и ИАТ“, заяви  д-р Симеонова. Тя добави, че в работата си ще акцентира също и върху обучението на координаторите чрез осигуряване на възможности за специализация и запознаване с най-добрите европейски практики в областта на трансплантациите. 

--------

Д-р Мариана Симеонова е по специалност анестезиологреаниматор. През 1997 г. придобива специалност „Анестезиология и реанимация“. Има придобита квалификация по здравен мениджмънт. През 2011 г. е завършва магистратура по „Международни икономически отношения“. Преминала е обучения във водещи клиники в Израел, Холандия, Русия. Работила е и в болница в Кувейт. От 1992г. до сега е лекар в Департамента по анестезиология, реанимация и интензивно лечение на ВМА.Владее английски и руски език.

 

Дъжд от оставки, или изкуството да гасиш пожар

От 2009 г. в кабинета „Борисов" са били сменени, преместени или са се оттеглили по собствено желание 12 министри. И въпреки това политическата отговорност остава крайно размита. Един малък епизод от срещата на премиера с учените в началото на седмицата дава обяснение защо това е така. физикът Христо Лафчиев сподели в телевизионно интервю за искреното учудване на министър-председателя, когато му съобщил „новината", че откакто са на власт, ГЕРБ са намалили парите за наука с 40 процента. „Абе, ние не даваме ли повече пари за наука? И някой се обади, че заедно с образованието... и веднага започна да смесва нещата...", разказва Лафчиев и продължава: „В този момент той (Бойко Борисов - бел. ред.) разбра, че е бил подвеждан сериозно... "

Но какво всъщност представлява политическата отговорност? И кой трябва да я носи - „лошите", които подвеждат, или онзи, който е бил подведен - независимо дали поради незнание, безхаберие или некомпетентност?

С отстраняването на Сергей Игнатов по-малко от половин година преди изборите премиерът демонстрира, че може да поиска сметка от шумно провинилите се. Съмненията, които логично се появяват, са дали той е готов да мери със същия аршин и останалите членове на правителството. Защото, ако наистина имаше принципност, поне четирима членове на кабинета трябваше отдавна да са предварили съдбата на министъра на образованието. Това са Симеон Дянков, Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Десислава Атанасова. Вместо това Борисов се е заобиколил със строен кръг от любимци в лицето на финансовия, вътрешния и земеделския министър. Които знаят, че са несменяеми независимо от това какъв гаф допуснат или какъв скандал забъркат.

Уволненията на този кабинет могат да се разделят в три основни групи: за назидание, за гасене на пожари и по неизвестни причини. Министър Игнатов, Ангел Семерджиев от ДКЕВР и шефът на научния фонд Христо Петров спадат към втората. Скандалът с финансирането на научните проекти започна преди три месеца, а тепърва предстоеше и среща на учените с председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Съдбата на шефа на енергийния регулатор пък беше предопределена заради забавени промени в енергийни наредби, заради които България отива на съд. Макар неговата персонална вина да бе съмнителна...

Тъй или инак, ако нещата не бяха излезли извън контрол, ценните ръководни кадри едва ли щяха да бъдат пожертвани по този начин. Премиерът и Игнатов се снишиха, изчаквайки да видят дали номерът ще мине

Е, този път не можа да мине. А Борисов знае добре, че понякога просто трябва да насочиш силна струя към пламъците, независимо че ще си намокриш гащите. Инак всичко може да изгори.

Първата оставка на министър от кабинета също беше с цел да се потуши пожар. Когато Румяна Желева се оттегли от поста си на външен министър след провала си на изслушването за еврокомисар, министър-председателят остави впечатлението, че не е бил оказван натиск за нейното решение. „Няма причина да я оттегля от поста външен министър", настояваше Борисов, когато разбра, че тя е помолила да бъде освободена.

Дали самата Желева беше решила да изгаси пламъците на недоволството след критиките към нея, или беше партийно-приятелски „побутната", така и не можа да се разбере. Оттеглянето й и досега си остава най-шумното. В този смисъл летвата на излагациите, след които следват оставки, беше вдигната доста високо още от самото начало.

Следващият „провинил се" - здравният министър Божидар Нанев, който беше отстранен заради съмнения за сключване на неизгодни договори (наскоро той бе оправдан от втора съдебна инстанция), спада към групата на отишлите си за назидание

По повод ареста му през март 2010 г. премиерът заяви, че ще е безкомпромисен към всеки, който ощетява държавата, независимо дали е сегашен или предишен министър. Нещо повече - той призна, че самият той е настоял за проверката на ДАНС.

Толкова принципен ли е подходът на Борисов и към земеделския му министър обаче? След „Дюнигейт" неговият статут е непроменен. Независимо дали става въпрос за бушон, или за някой близък до сърцето на премиера, едно е да разсъждаваш в началото на мандата и съвсем друго - в неговия край. И едва ли нещо друго освен срамът, че ще трябва за пети път да си търси министър на здравеопазването, спасява Десислава Атанасова. Щото нейното уволнение вече би било пагубно за репутацията на правителството, независимо че не управлява ресора си добре. А и не умее да замазва добре гафовете си - нещо, в което любимците на премиера се превърнаха във факири. Но ако министерството, намиращо се срещу софийската църква „Св. Неделя", бъде обхванато от огън от вида на този, обхванал фонд „Научни изследвания", за него също ще се приложат спешни мерки. Последните три години и половина доказват, че това става само след като медиите или конкретната засегната страна положат усилия тлеещият пушек да се види от всички.

Досега смени в правителствата толкова близо до изборите са правели само по изключение. Седмици преди вота през 2009 г. от кабинета „Станишев" се оттегли бившият заместник вътрешен министър Раиф Мустафа заради подозрения, че е посредничил при предаването на откуп. В правителството на Симеон Сакскобургготски във втората половина на мандата бяха жертвани вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева и министърът на земеделието Мехмед Дикме. Както и енергийният министър.

Но за него причината бе разпад в парламентарното мнозинство. Докато първите двама бяха жертвани демонстративно за опита за приватизация на „Булгартабак".

От всички оттеглили се или оттеглени членове на кабинета „Борисов"

най-джентълменската оставка бе тази на Божидар Димитров. Конкретният повод бяха обществените очаквания, че в кабинета няма да има хора с досиета от комунистическите служби. Историкът обаче често разгневяваше премиера с острия си език. В една от своите некоординирани изяви той заплаши Турция, че България няма да я допусне в ЕС, ако не изплати компенсации за тракийските бежанци. След това нарече Мартин Димитров „политически лилипут", а малко по-късно в отговор на журналистически въпрос за откритите в Созопол мощи на св. Йоан

Предтеча изпусна репликата „шибан народ". Професорът се оттегли от правителството и се върна във вечния си конак - директор на НИМ. Това положение удовлетвори всички -той остана в кръга на управляващите, но може да си говори пред медиите каквото си поиска, без това да им носи политически вреди. И Димитров го прави с удоволствие.

В друга категория - тази на уволнените по неизвестни причини - е Трайчо Трайков. Така и не беше изяснено в какво най-много бившият енергиен министър се бе провинил. Дали в това, че се беше пекъл под жарките лъчи на катарското слънце, дали заради проваления бизнес форум в емирството (за чиято организация отговаряше външно министерство), заради преговорите за „Южен поток", или просто заради систематично непослушание към шефа.

Борисов умее да използва политическата отговорност на принципа на пръчката в отношенията си с министрите. Още се помни най-острото му публично влизане с бутонките в краката на Симеон Дянков в края на 2011 година. Тогава премиерът беше вбесен от телевизионните признания на финансовия министър за трудните му отношения със земеделския министър Найденов и от откровението му, че „имаше и друг министър, който се опитваше да избягва с аргументи, че не е сега време за реформи, той вече не е министър -Сашо Цветков". Тогава той бързо раздаде справедливост - похвали достиженията на земеделското министерство и смъмри грешките на Дянков, предупреждавайки го, че той ще си отиде преди Мирослав Найденов. „Нося пасивите за неговата работа, цялата парламентарна група носи пасивите, които те ни причиняват... И аз нито веднъж не съм си позволил да кажа публично това, което съм казвал на него." Класически строг, но по народному справедлив началник...

Най-нестандартно беше оттеглянето на Росен Плевнелиев от МРРБ.

Противно на българските партийни традиции, той сдаде властта веднага след като се включи в предизборната борба за президент. (Нещо, което не направи партньорката му Маргарита Попова - тя си остана министър на правосъдието кажи-речи до вицепрезидентската се клетва.) Борисов обясни иновативния си мени-джърски подход с това, че Плевнелиев реже мостовете зад себе си, за да е сигурно, че ще върви само напред. Ако обаче беше стъпил накриво и не беше спечелил президентския пост, сигурно ситуацията щеше да е доста конфузна.

В кабинета има ясно оформили се два кръга -на любимците и на останалите, които могат да бъдат лесно пожертвани. Впрочем, какво толкова, ако и на някого от фаворитите се наложи да се раздели с поста си? След почти четири години и след безчет поводи за уволнение политическата отговорност си е политическа отговорност, а гасенето на пожари си е гасене на пожари.

Хронология на промените

• 19 ноември 2009 г. - Сергей Игнатов замени Йорданка Фандъкова в Министерството на образованието, след като предшественичката му спечели изборите за кмет на София.

• 20 януари 2010 г. - Николай Младенов напусна Министерството на отбраната, за да заеме поста на външен министър след оставката на Румяна Желева.

• 20 януари 2010 г. - Аню Ангелов е новият министър на отбраната.

• 7 април 2010 г. - Ана Мария Борисова поема Министерството на здравеопазването, а Божидар Нанев се оттегля след обвинения в сключване на неизгодни договори.

• 6 октомври 2010 г. - Стефан Константинов е новият министър на здравеопазването.

• 18 декември 2010 г. - Божидар Димитров напуска поста на министър без портфейл с ресор българите в чужбина.

• 18 май 2011 г. - Ивайло Московски сменя Александър Цветков като министър на транспорта.

• 7 септември 2011 г. - Лиляна Павлова става регионален министър.

• 30 ноември 2011 г. - Диана Ковачева наследява Маргарита Попова в правосъдно-то министерство.

• 15 март 2012 г. - Десислава Атанасова е назначена за четвъртия министър на здравеопазването.

• 15 март 2012 г. - Делян Добрев сменя Трайчо Трайков в икономическото министерство.

• 30 януари 2013 г. - Става известно името на новия образователен министър - Стефан Воденичаров.

Димитър Ганев

В. "Банкер"

Дянков, ами ако не те пуснат?

Дойде време и Дянков да заговори за мемоари. Щял да пише книги, ако не бъдат преизбрани управляващите начело с Борисов. Това ще прави обаче не у нас, а в чужбина, където бил "доста уважаван". Кой ще чете тези "счетоводни трилъри" е отделен въпрос. Най-вероятно ще ги разпространяват служебно сред членовете на ГЕРБ. Ала кой ли вече вярва на "родния Балцерович"?

За каква финансова дисциплина говори господинът, след като се налага със законодателни промени депутатите да му отнемат възможността да преразпределя вече приетия от Народното събрание бюджет? И нека каже само през последните 3 години колко пъти и под чие давление е нарушавал бюджетната дисциплина? Да не говорим за пренасочените средства от здравната каса. Или за парите от пенсионните фондове. Впрочем, ако държеше на думата си, Дянков отдавна трябваше да е хвърлил оставка като доказателство за несправяне с работата си. Още с издънения и актуализиран бюджет през първата година от мандата му.

Но не би. Господинът мечтае за втори мандат. А присъствието му тук било само заради Борисов. Що за държавна политика провежда и ще провежда човек, който се чувства временно пребиваващ и с готовност веднага да се изнесе, след като изгуби властта?!

"Сега поне се върши нещо" - ето го един от любимите рефрени на днешната авантюристична власт. Да, върши се - фалират стотици малки и средни фирми, а чадърът над монополите ги прави по-безскрупулни отвсякога. Частните изпълнители са на колене, принудени да затъват в борчове и да се молят за парите си заради задържане и неплащане на държавните и общински задължения, и то за свършена вече работа. Възрастни хора изнемогват от глад и болести, безработни се самоубиват от недоимък и дългове към разни институции, младите бягат навън... В същото време корупцията цъфти, а бездарни чиновници и "калинки" най-нагло си раздават бонуси.

Дълъг е списъкът от "заслуги" на Дянков. Същият този Дянков, който вече не крие, че амбициите са му някъде другаде, не и в България. По-важно е обаче дали ще му бъде разрешено да се оттегли така лесно от потъващия кораб. Защото да провалиш икономически една държава, се оказва твърде лесно занимание. А за това трябва да се носи и отговорност.

 Валентин Георгиев

В. "Дума"