1 на 500 човека в Европа страдат от хипертрофичната кардиомиопатия
хипертрофичната кардиомиопатия „Пулсът на живота“ стартира по инициатива на Фондация „От сърце“ и Bristol Myers Squibb. Целта е българите, попадащи в рисковите групи, да бъдат насърчени да потърсят своевременна консултация с кардиолог, а вече диагностицираните пациенти да бъдат информирани за съвременните терапевтични подходи при лечението на заболяването. Във фокуса на кампанията ще попаднат и институциите, от които зависи да се полагат максимално добри грижи за болните в България.
„Планираме в продължение на една година да реализираме информационна кампания, в която да запознаем българите с хипертрофичната кардиомиопатия – начините на диагностика, проследяване, лечение и живот след поставяне на диагнозата. Планираме да организираме онлайн семинари за пациенти и медицински специалисти, да поискаме срещи с институциите, да създадем информационни материали. Хипертрофичната кардиомиопатия /ХКМ/ е най-честото генетично предавано заболяване в областта на кардиологията, като засяга около 1 на 500 човека в Европа, но за съжаление често се диагностицира късно. Причината е, че липсва проследяване на семействата с установено заболяване, а и тъй като заболяването се изявява с доста неспецифична симптоматика, пациентите и лекарите не могат да разпознаят симптомите навреме. Този вид заболявания са честа причина за развитие на сърдечна недостатъчност, внезапна сърдечна смърт и животозастрашаващи аритмии. Например 22% от хората с хипертрофичната кардиомиопатия имат предсърдно мъждене, което е сред основните причини за инсулт, казва Мая Пламенова, изпълнителен директор на Фондация „От сърце“ при старта на кампанията.
Кардиомиопатиите често намаляват способността на сърцето да изпомпва кръв към тялото, което причинява увреждане на другите органи. Това води и до симптоми като задух, лесна умора, болка в гръдната кост, замаяност, като с времето могат да се влошат. Диагнозата се поставя след консултация с кардиолог, направена ехокардиография, а при необходимост и ядрено-магнитен резонанс на сърце. ХКМ се изявява по-често при мъже, отколкото при жени. Обяснението за този феномен може да е свързано със скрининговите програми, генетиката или хормоналната регулация. Жените се диагностицират в по-напреднала възраст и имат по-лоша прогноза, което предполага, че стратегиите за диагностика трябва да бъдат преразгледани. Най-честата проява на заболяването е през третото десетилетие от живота, но може да присъства на всяка възраст, от новородени до по-възрастни индивиди.
„Здравноосигурените лица над 18-годишна възраст, диагностицирани с „Обструктивна хипертрофична кардиомиопатия“ подлежат на диспансеризация до края на живота си. Диспансерните прегледи се провеждат два пъти годишно при кардиолог, като при всеки преглед специалистът трябва да прави ЕКГ, а ехокардиография – веднъж годишно. Целта на кампанията „Пулсът на живота“ е не само да информира широката общественост за това заболяване, но и да изисква от институциите и по-конкретно от Националната здравноосигурителна каса да предостави на болните най-доброто и съвременно лечение. В много от случаите пациентите се подлагат на катетърна аблация или им поставят пейсмейкър, за да се овладеят последствията от хипертрофичната кардиомиопатия. Това, което искаме ние, е българските пациенти да имат достъп до терапии, които ще забавят прогресията на заболяването и няма да се стигне до по-тежки хирургически интервенции“, поясни още Мая Пламенова.
Повече информация за заболяването и предстоящите инициативи може да намерите на страницата на Фондация „От сърце“ – https://otsurce.com/ и на Фейсбук страницата „От сърце“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар