Финансирането на лекарствената помощ изостава от нарастващите нуждите на българските пациенти

Инвестицията в здраве трябва да се приоритизира, защото носи дългосрочен позитивен ефект

 

 

По време на семинар на тема „Рискове и възможности при заплащането на лекарствени продукти от НЗОК“, организиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България /ARPharM/, бяха представени ретроспективен анализ и бъдещи прогнози за състоянието на системата на заплащане на лекарствени продукти от НЗОК и възможностите за нейното оптимизиране, от гледна точка посрещане на нарастващите потребности на населението от лекарствено лечение. Участие в събитието взеха Деян Денев, директор на ARPharM; д-р Славейко Джамбазов, експерт в областта на здравните политики, основател на НТА ООД; доц. Ася Консулова, медицински онколог; Аркади Шарков, макроикономист и експерт в сферата на здравеопазването; адв. Петър Петров, адвокатско дружество „Боянов и Ко“ и д-р Антоанета Тончева, член на УС на Сдружение ОБЩНОСТ МОСТОВЕ.

Добрата новина, представена от експертите е, че достъпът на българските пациенти до иновативни лекарствени терапии, заплащани от НЗОК, се разширява. И българските лекари налагат в медицинската практика съвременни терапевтични подходи за лечение на редица заболявания, даващи възможност за подобрени резултати, измерени в добавени години живот в добро качество и съществени икономически ползи за страната ни.

Д -р Славейко Джамбазов /експерт в областта на здравните политики и основател на НТА ООД/ представи данни за ползите от подобрения достъп до иновативни лекарствени терапии и по-големия брой пациенти, които се възползват от тях. Той акцентира върху приложението на нови класове медикаменти при пациенти с водещи диагнози, за които НЗОК заплаща – с онкологични и редки заболявания, захарен диабет, ревматоиден и псориатичен артрит, псориазис, предсърдно мъждене, венозна тромбоемболия, шизофрения, хепатит С, астма, макулна дегенерация за 2023г. спрямо 2021г. Според анализа, за 126 хиляди пациенти лечението с иновативни терапии, покрити от НЗОК, носи приблизително средно 10 добавени години живот в добро качество на пациент, като общо за всички лекувани пациенти са добавени близо 1 милион и 240 хиляди години. Всичко това има своето отражение върху икономиката на страната – общият принос към брутния вътрешен продукт на България, в резултат на увеличената продължителност на живота и подобреното му качество, за тези пациенти надхвърля 13 милиарда лева. 

Водещият онколог доц. Ася Консулова сподели, че като медицински онколози трябва да се борят за здравето на пациентите, а не със системата. По думите и благодарение на иновативните терапии, през последните години, може да лекуват пациентите много по-добре и по-персонализирано. Тя даде примери от своята практика как приложението на съвременни таргетни и имунотерапии променя значително резултатите от лечението и дава по-добра прогноза за пациентите като прибавя допълнителни години към живота им. Достъпът на пациентите до нови терапевтични решения трябва да продължи да се подобрява, защото дава значително предимство на лекари и пациенти в борбата им с болестта, заяви тя.

Лошата новина, представена от експертите е, че финансирането на лекарствената помощ изостава от нарастващите нуждите на българските пациенти и НЗОК не разполага с нужния ресурс, за да заплати стойността на всички лекарства, предписани от лекарите, отпуснати и приложени на пациентите и отчетени от болници и аптеки към здравната каса. Затова НЗОК с всяка година все повече разчита на постъпления от отстъпки, осигурени от фармацевтичните компании, което увеличава рисковете за системата. Макроикономистът и експерт в сферата на здравеопазването Аркади Шарков изложи данни, според които, бюджетът за лекарства сериозно изостава от общата стойност на заплатените от касата медикаменти и нараства по-бавно от останалите здравноосигурителни плащания, запазвайки дела си в общия бюджет на НЗОК. Разликата между общата стойност на заплатените от НЗОК лекарства и бюджетът на НЗОК се компенсира от отстъпките, предоставяни от фармацевтичните компании, които стават все повече всяка година, надхвърляйки 800 милиона лв. през 2024г.

Той показа датата, която нарече „денят на лекарствената неосигуреност“, на която бюджетът на НЗОК за лекарства свършва всяка година. Ако през 2021г тя е 30 октомври, през тази година това се е случило на 13 септември, а през 2025г. вероятно ще свърши още през август. Денят се измества все по-рано всяка година, което създава сериозни рискове за системата.

Като обобщение на ситуацията Шарков сподели, че плащанията за здравеопазване неминуемо ще нарастват с всяка следваща година. Това е резултат от различни фактори, най-важните от които са застаряващото население, при което е налице повече от едно заболяване, и навлизането на нови технологии. „Инвестицията в здраве трябва да се приоритизира, защото носи дългосрочен позитивен ефект“, подчерта той, като отправи няколко предложения, които да работят в посока избягване на риска от невъзможност за покриване на нуждите на българите от здравна грижа. Сред тези предложения са: създаване на механизъм за наблюдение и анализ на здравните потребности на населението; устойчиво и предвидимо увеличение на плащанията за здравеопазване, в това число и за лекарства, с най-малко 15% на годишна база, чрез повишаване на осигурителната тежест, увеличение на акцизите, нов акциз за вредни храни и напитки; преразглеждане на механизмите за контрол на здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, защото настоящият води до излизане на лекарствени продукти от българския пазар, и др.

Според българското законодателство, фармацевтичните компании трябва да възстановят на НЗОК цялата разлика, независимо от нейния размер, между стойността на предписаните от лекарите, отпуснати/приложени на пациенти и заплатени от НЗОК лекарствени продукти, и бюджета за лекарства за съответната календарна година. През април 2024г. обаче Върховният административен съд отмени Механизма за устойчивост и предвидимост на бюджета на НЗОК за лекарства за 2021г. Адвокат Петър Петров обясни аргументите на решението на ВАС, които възразяват срещу пълното изземане на прихода от продажба на съответните количества лекарствени продукти, формирали ръст, възлагане на задължение за безплатна доставка и дори налагане на отрицателна цена. Адв. Петров разясни и потенциалния ефект от решението върху действащата система за отстъпки.

Д-р Антоанета Тончева, пациентски застъпник и активист, посочи, че ползите от достъпа до иновативни терапии са очевадни, като даде гледната точка на пациентите, за които именно достъпът до иновативни и животоспасяващи терапии е най-важен. Тя сподели опита и трудностите, които пациентите срещат, когато не могат да достигнат навреме до точната терапия и последствията, които това оказва не само върху самия пациент, но и върху цялото му семейство. Наблегна на факта, че общата задача на всички е да се  постави пациентите във фокуса на здравната система и да не задължават хората да си продават имуществото, за да могат се лекуват, както и да няма фармацевтични компании, които да се изтеглят от пазара.

В обобщение директорът на ARPharM Деян Денев подчерта, че поради нарастващия размер на отстъпките през последните години, съществува сериозен риск НЗОК да не може да се разплати с договорните си партньори /аптеки и болници/. Предизвикателството и трудностите идват и от факта, че фармацевтичните компании доставят лекарства в България на едни от най-ниските цени на производител в Европа, а отстъпките и компенсациите към НЗОК от тези цени нарастват с всяка изминала година. Тази увеличаваща се непредвидимост води до по-голям риск за системата на заплащане на лекарства от НЗОК и българските пациенти.

Като финал, той апелира към запазване и подобряване на достъпа до фармацевтична иновация, защото видимо помагат на пациентите да живеят по-дълго и по-добре, осигуряване на устойчиво финансиране от страна на НЗОК, отговарящо на нарастващите потребности от лекарствено лечение, и промяна на модела на договаряне на отстъпки.