Когато открием проблем с бъбреците, често нещата са много напреднали

Световният ден на бъбреците е 10 март. Целта т.г. е да се акцентира върху профилактиката при бъбречните заболявания

 

 

Световният ден на бъбреците е 10 март. Целта т.г. е да се акцентира върху профилактиката при бъбречните заболявания

 

 

Световният ден на бъбреците се отбелязва от 2006г. и е съвместна инициатива на Международното дружество по нефрология /ISN/ и Международната федерация на бъбречните фондации /IFKF/. Част от активностите е кампанията в социалните мрежи „Покажи своите бъбреци“, а целта е да се повиши здравната култура относно бъбречните заболявания. Хаштагът  #showyourkidneys е символ, който напомня за основната функция на бъбреците и тяхното местоположение. „Покажи своите бъбреци“ предизвиква всички да направят своя снимка отзад или отпред като използват юмруците си, за да посочат местоположението на своите бъбреци в тялото си.След това снимките ще бъдат споделяни в социалните мрежи с хаштаг  #showyourkidneys.

По повод деня д-р Явор Семерджиев, началник на урологията в Медицински комплекс „Доверие“, споделя:

-Един на всеки десет възрастни хора по света страда от хронична бъбречна недостатъчност /ХБН/, според данни на Международното дружество по нефрология - ISN. Ако не се лекува тя може да бъде фатална. Ранното откриване на заболяването е от изключителна важност за терапията. Статистиката сочи, че смъртността, свързана с бъбречни заболявания, продължава да расте всяка година и се очаква до 2040г. те да бъдат 5-та водеща причина за смърт. Постоянната и продължаваща хронична бъбречна недостатъчност  е пропуск в знанията и в обществената здравна култура на всички нива в здравеопазването, посочват от IFKF.

Много често пациентите идват случайно с вече установена бъбречна недостатъчност. Без да са имали преди това някакви оплаквания. Разбира се, има заболявания, за които се знае, че са свързани с повишен риск. Например повишеното кръвно налягане, което е масово заболяване, а и захарния диабет, който също причинява тихо и постепенно бъбречно увреждане. И когато се потърси лекарска помощ се установява, че функцията им не е такава, каквато ни се иска да бъде.

Има едно определение за бъбречната недостатъчност - клинико-лабораторен синдром. Това означава, че може да има много оплаквания, различни по вид, някой път и съвсем невинни, но лабораторните изследвания поставят диагнозата бъбречна недостатъчност.

Така напр. в старанието си бъбрекът да свърши своята работа, започва да работи на по-високи обороти. Започва да произвежда повече урина, но тя не е качествена - не може да изчисти добре организма. И тук се появява една от честите заблуди. Когато дойде пациентът, казва “Ама аз нямам проблем, ходя много често до тоалетна, при това по много урина изхвърлям.” Да, но тази урина не е такава, която може да изчисти добре организма. Бъбреците се опитват да свършат работа, произвеждат повече количество урина, но за сметка на качеството. И често това много заблуждава хората.

Диализата се налага, когато дадени вещества в организма са с над реферираните стойности. Тогава е необходимо да се премине към изкуствен бъбрек – това е диализата. По изкуствен начин се отделя урината от организма. Тя прави това, което не могат да свършат нормално бъбреците. Урината, която изхвърлят пациенти на диализа не е качествена и  е задържат вредни вещества в организма. Затова много често се налага и при тях да се правят манипулации по пикочните пътища. Те продължават да страдат от производството на урина и да развиват заболявания, характерни за пациенти, които са с бъбречна недостатъчност. Едно от тях е туморът на бъбречното легенче. Това е изключително лоша диагноза, но за съжаление се среща често.

Съществуват тумори на бъбречната тъкан и тумори на бъбречното легенче. Туморът на бъбречното легенче е тумор на място, където вече се е събрала готовата урина. Той обикновено се проявява по-бързо, защото води до кървене. Има контакт с урината и бързо излиза кръв навън. Хубавото е, че това е сигнал, който ще доведе един човек на преглед при лекар. За съжаление този тумор е бързо прогресиращ. За разлика от него туморът на бъбречната тъкан е в самата бъбречна тъкан. Той се развива там бавно и подмолно, докато не го хванем в даден момент обикновено в късен стадий: напреднал тумор или тумор с наличие на разсейки.

Бъбречната поликистоза се предава генетично - по доминантен начин. Обикновено, когато го има /наследственото заболяване/ при единия родител, в ¾-ти от случаите има шанс да се появи и в следващо поколение. В повечето случаи тези фамилии са известни на лекарите и се следят. Съществува и възможност за ранна генетична диагностика. Тогава заболяването може да бъде хванато още в утробата и да се преустанови развитието на плода. Това е решение на родителите. За съжаление понякога засяга и млади пациенти.

При децата съществува състоянието вродена хидронефроза. Това е вродено запушване на горните пикочни пътища. То може да се установи и с ехография още вътреутробно. Това изследване се прави в България. Фокусирано търсене още по време на бременността. Причината е, че ако бъде открито навреме, може да бъде коригирано веднага след раждането. Да се предприемат необходимите мерки, за да може да се запази бъбречната тъкан. Така ще бъдат спасени бъбреците, а човекът ще живее един нормален живот.

За това е много важно, да се прави годишен профилактичен преглед. Важно е здравната система да гарантира, че хората над определена възраст да могат да отидат профилактично на прегледи, поне веднъж годишно. Използването на образните методи на диагноза ни помага често да хванем навреме тези тумори. Това означава в стадий, в който могат да бъдат премахнати само туморите и да бъде съхранена бъбречната тъкан.

Това е целта на дните за бъбречното здраве през месец март. Един път годишно, с информационна кампания да се напомни, че профилактиката при бъбреците е изключително важна. До последния момент не разбираме, че съществува проблем. Когато го открием, често нещата са много напреднали.