Един на всеки 5 тийнейджъра има проблем със слуха

 

Прекомерното използване на слушалките към мобилните устройства може да увреди способността ни да чуваме

 

 

Над 400 хиляди човека в България са със  средна до пълна глухота. Всяка година около 65 деца се раждат
с напълно увреден слух. Ако не бъдат взети мерки, тези деца изостават в развитието си.  Един от начините това да бъде преодоляно е поставянето на кохлеарни импланти, които се реимбурсират на 100% от НЗОК.
При малките деца почти 60% от загубата на слуха може да бъде предотвратена чрез мерки като имунизация за профилактика на рубеола и менингит, подобрена грижа за майката и новороденото, както и скрининг и ранно лечение на възпалителни заболявания на средното ухо. „Същевременно колкото по-рано бъде диагностицирана липсата на слух при бебетата и бъдат взети адекватни мерки, толкова по-голям е шансът те да се научат да чуват и говорят“, обяснява проф. Диана Попова, ръководител на най-големия център у нас по кохлеарна имплантология, който се намира в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

При по-големите възрастови групи от ключово значение е контролът на шума и безопасното слушане. Това бе и причината тази година мотото на информационната кампания на СЗО по повод Световния ден на слуха /в началото на месеца-3 март/ да е To hear for life, listen with care!
Установено е, че 40% от посещаващите дискотеки, клубове, спортни събития или музикални концерти са изложени на потенциално увреждащи нива на звука.  Най-тревожно е положението при тийнейджърите и хората до 25-30 годишна възраст, които основно слушат музика през личните си аудио устройства. Смята се, че 50% от тях го правят на нива, които излагат слуха им на риск. Според американско проучване 12% от подрастващите имат слухови проблеми под една или друга форма, а 1 от всеки пет тийнеджъра има признаци на някаква загуба на слуха. „Прекомерното използване на слушалките, чрез които младежите слушат музика от телефона си, може да е опасно за техния слух“, обяснява проф. Попова, която е и ръководител на Катедрата по УНГ болести при МУ – София.  Причината е, че те се поставят навътре в ухото и при тях няма тази въздушна възглавница, както при големите слушалки, която да омекоти звука. По този начин се прескача една част от слуховата структура, на която функцията е да намали паразитните звучи и затова усилваме още повече звука, което пък води до още по-голяма увреда на слуха.

„Наивно е да очакваме от тийнейджърите да се откажат да слушат музика на телефоните си, но има едно просто правило, към което могат да се придържат: Привилото се нарича 80/90. Това означава силата на звука на устройството да е не повече от 80% от максималната и за не повече от 90 минути на ден“, обяснява доц. Тодор Широв, отоневролог в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Слухови увреждания – факти и статистика

ü  Максималното звуково натоварване, което човек не бива да превишава, е до 80 dB /децибела/ не повече от 40 часа седмично. За сравнение: шепотът е около 30 dB, а нормалният разговор - приблизително 60 dB. 80dB е шумът, който се вдига от звънец на вратата, а на 85dB сме подложени по време на тежък трафик, когато се намираме вътре в автомобила.  Ако някой използва клаксон той нараства до 105dB. Сушенето на косата със сешоар пък причинява 100dB. Един от най-силните шумове, на които се излагаме в ежедневието е по време на фойерверки - 150dB.

ü  Според статистически проучвания и модели но СЗО, до 2050  година 1 на всеки 4 човека ще буде със слухови увреждания.

ü  Слуховите увреждания са 2 пъти по-чести при пациенти с диабет.

ü  Хора с нетретирано намаление на слуха са с 2 пъти по-голяма вероятност за депресивни състояния и деменция.

ü  Хора със сърдечносъдови заболявания имат по-голяма вероятност за слухови увреждания /намаление на слуха, шум в ушите/. Това се свързва и с редица други заболявания – диабет, анемия, ментални проблеми, хронични бъбречни заболявания, ревматоиден артрит, сънна апнея.

ü  Леко до средно тежко едностранно намаление на слуха се свърза с когнитивни увреждания и може да е ранен белег на Алцхаймер.

ü  Само около 1/3 от хората с намален слух в световен мащаб използват слухови апарати /2018 год/. 83% от тях са доволни от резултата. През 2020 год. продажбите на слухови апарати са намалели с 18% вследствие на ковид пандемията.

ü  Слуховата загуба е четвъртата по значение причина за инвалидност в световен мащаб.

ü  При мъжете във възрастовата група 20 – 69 години вероятността за слухови увреждания е почти 2 пъти по-голяма, отколкото при жените.

ü  5 от всеки 6 деца се разболяват от ушни инфекции до навършване на 3- годишна възраст, което е предпоставка за слухови увреждания.

ü  Хората с намален слух често имат и шум в ушите /tinnitus/ и това се проявява при 1 от всеки 10 възрастни. Много често тези хора имат и световъртеж и/или нарушено равновесие, както и повишен риск от падане.

ü  Уврежданията на слуха значително нарастват с нарастването на възрастта – 42% от хората над 50 години, до 71% при хората над 70 години.

За България

ü  Хората със средна до пълна глухота са над 400 хиляди души, от тях 40 хиляди са деца.

ü  2-ма от 3-ма души на възраст над 65 години имат тежки слухови проблеми.

ü  До сега у нас са направени над 700 кохлеарни имплантации /данни до 2019 год/. Издръжката на един пациент с кохлеарен имплантат е 75% от издръжката на пациент със слухова протеза.

ü  Първата кохлеарна имплантация в България е направена в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ от проф. Иван Ценев и колектив през 1999 година, тази година се навършват 23 години от първата операция.

ü  Интересен факт е, че децата с кохлеарен имплант са много талантливи. Те имат по-силно развити сетива и други качества, които у добре чуващите хора не се развиват до такава степен. Тези деца развиват умения много добре да рисуват, занимават се с художествена фотография, могат да танцуват много добре, някои са и талантливи пианисти.