Европейски доклад припокрива изводите на „Заедно за повече здраве“ за необходимостта от повече и по-ефективни инвестиции в здравната система на България:
- Средните публични разходи на глава от населението в страните от Централна и Източна Европа са до 5 пъти по-ниски от тези в петте най-развити държави в ЕС.
- Недостатъчните инвестиции в здравеопазването, в комбинация с неефективността на разпределението на наличните ресурси, са важни фактори за различията в достъпа до здравеопазване и иновативни лекарствени продукти между страните.
- Инвестициите в здравеопазване могат да намалят бъдещия натиск върху разходите, както и да създадат икономически ползи и генериране на спестявания в дългосрочен план.
здравеопазване между Източна и Западна Европа?“. Организатор на събитието бе Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации /EFPIA/.
В семинара участваха д-р Станимир Хасърджиев, Национална пациентска организация /НПО/, България; д-р Йоханес Любкинг, главен съветник - Координация на европейския семестър, Европейска комисия; Ник Мидоус, директор в PwC и Юджийн Ван Ренсбург, ръководител на пазарното развитие и търговските операции за Европа, Близкия изток и Африка, Astellas Pharma
По време на събитието бе представен доклад, разработен от EFPIA и PwC, с фокус върху реформите, които са необходими в страните от Централна и Източна Европа, за посрещането на бъдещите предизвикателства в здравеопазването и изграждането на дългосрочна финансова устойчивост.
Според анализа, публичните разходи за здравеопазване в страните от Централна и Източна Европа нарастват с течение на времето, но с по-бавни темпове от растежа на БВП, като днес средните публични разходи на глава от населението са до 5 пъти по-ниски от тези в петте най-развити държави в ЕС. Изводът е, че недостатъчните инвестиции в здравеопазването, в комбинация с неефективността на разпределението на наличните ресурси, са важни фактори за различията между страните в достъпа до здравеопазване и до иновативни лекарствени продукти. Така например, пациентите в Централна и Източна Европа получават достъп до два пъти по-малко иновативни терапии в сравнение с живеещите в Западна Европа, след като чакат много по-дълго за тях. По данни за периода 2016 – 2019г. в България са налични само 32% от новите лекарствени продукти, разрешени от Европейската агенция по лекарствата /EMA/. Страната ни плаща и 3 пъти по-малко за лекарствени продукти на глава от населението, сравнено с петте най-развити държави в ЕС. Забавеният достъп до терапия /с 247 дни/ допринася за по-лошите здравни резултати, които продължава да регистрира България, въпреки някои видими подобрения през последните години. Така например продължителността на живот у нас е все още със 7 години по-ниска, а предотвратимата смъртност е три пъти по-висока.
Прогнозите за България са, че застаряващото население, заедно с нарастващото разпространение на хронични заболявания, ще окажат натиск върху разходите за здравеопазване в бъдеще, застрашавайки устойчивостта на здравната система и икономическия растеж. Според анализаторите, българската здравна система има нужда от допълнителни инвестиции за посрещане на бъдещите предизвикателства пред здравеопазването, както и за запазване на финансовата си устойчивост. Очакванията са инвестициите в здравеопазване да намалят бъдещия натиск върху разходите, както и да създадат икономически ползи. Обяснението - по-високите и ефективни инвестиции в здравеопазване ще окажат положително въздействие върху здравните резултати, което от своя страна ще увеличи икономическите ползи и свързаните с тях данъчни приходи, и ще генерира спестявания в дългосрочен план.
Изводите и препоръките в доклад, разработен от EFPIA и PwC, се припокриват с тези на инициативата „Заедно за повече здраве“ за необходимостта от повече и по-ефективни инвестиции в здравната система на България, с цел постигане на по-добри дългосрочни резултати.
Вече трета поредна година „Заедно за повече здраве“ обединява усилията на Български лекарски съюз,
Няма коментари:
Публикуване на коментар