Здравеопазването се нуждае от реална реформа на модела на финансиране

Необходимо е консолидация и политическа воля за да се случат промените в начина на управление на системата

 

 

За да се подобри здравеопазването у нас е необходим стратегически подход, институционален диалог и решения, които да гарантират устойчиви инвестиции, обучение и развитие на мотивирани здравни специалисти, внедряване на иновации, мащабна дигитализация и прозрачно публично-частно партньорство между различни заинтересовани страни в страната. Това са част от изводите в доклада „Здравеопазването като инвестиция“, представен от Американска търговска камара в България /АmCham/. Той разглежда основните проблеми и диспропорции в здравеопазването и предлага идеи и  решения  за подобряване на системата.

Анализът в него показва, че за последните 20 години страната ни отбелязва осезаем напредък по отношение увеличаване на средната продължителност на живота, намаляване на детската смъртност и т. н., но и все още значително изостава по редица ключови показатели спрямо средноевропейските, като предотвратима смъртност /България е доста назад в класацията с показател - 427 души на 100 000 жители/, достъп до здравни услуги и медикаменти, намаляващ брой общопрактикуващи лекари /ОПЛ/, неефективност на първичната извънболнична медицинска помощ/ПИМП/, диспропорция между ПИМП и БП, доминираща БП и др.

С нарастване средната продължителност на живота у нас от 71,7 години през 2000г. до 78 г. през 2018г. е налице и повишаване с над три пъти на разходите за здравеопазване от 523 милиона евро през 2003 до 1,637 милиарда евро през 2019г..

Едно от най-високите нива в ЕС е доплащането от страна на пациентите - 39,3%, което поставят страната ни на 4-то място след Кипър,Гърция и Латвия.

Според Руслана Тончева, управляващ директор за България, Северна Македония и Албания, „Джонсън и Джонсън“ /Янсен България/ и съпредседател на комитет „Здравеопазване“ на АmCham, ако не се вземат мерки до 2030г. хората ще започнат да харчат за здравеопазване до 50% от дохода си. Ето защо е необходимо е, без да се вдигат данъци и вноски, да се увеличи общите инвестиции в здравеопазването до 10% от БВП. Също така е необходимо увеличение на публичните инвестициите от страна на държавата, за да се намалят разходите за доплащане на пациента за здравеопазване до по-малко от 20% /близо до средното за ЕС/. Да се създаде специален Фонд за иновации, чрез който да се гарантира ранен достъп до иновативни лекарства за пациентите.

Наложителните структурни проблеми изискват комплексен подход - т.е. налагат решения на национално ниво в дългосрочен план. Известен факт е, че между 250-300 лекари напускат страната ни всяка година. Разпределението на медицински специалисти на 1 000 души население в страната е изключително неравномерно. А ОПЛ намаляват - през 2012г. са били 4 900 души, а през 2018г - 4 200. Съотношението на специалисти към ОПЛ е 5:9, докато в ЕС е 3:1, се посочва в доклада.

Липсата на стратегическа политика за превенция на заболеваемостта води до прекомерни инвестиции в БП. За периода 2010 – 2018г. болничните легла в страната са се увеличили от/над 6,5 легла на 1000 жители до близо 8 легла на 1000. Друг показател, показващ липсата на превенция, е увеличаването на хоспитализациите на 1 000 жители годишно. У нас това число расте в абсолютна стойност. В ЕС тенденцията е обратна - намалява от 170 хоспитализации на 1000 жители годишно през 2009г., до 167 през 2018г.

Разходите за превенция е съществен показател, по който България изостава от нивата на ЕС. Така напр. за превенция се харчат около 34 евро на глава от населението средно на година /т.е. 2,6% от общите разходи за здраве/, докато в ЕС сумата средно е около 89 евро на европеец /3,9% от общите разходи за здраве/. В страната ни инсултите, хипертонията са над 4 пъти,а исхемичната болест на сърцето – над 1,5 пъти повече, спрямо средните нива в ЕС.

В доклада се посочва още, както необходимостта от реформи за оптимизация и ефективно ползване на наличния ресурс /публичните финансови средства. Акцентът е върху болничния сегмент и нуждата от прозрачно проследяване на разходите и извършване на сравнителен анализ сред болниците за начало/, така и нуждата от инвестиции, но с гаранция за дългосрочна възвращаемост. Акцентира се още и върху по-голямата прозрачност на разходите в здравната система и качествената комуникация с обществото.

В документа са залегнали пет идеи за средносрочни подобрения в здравеопазването, а именно:

-Превенция /ваксинационни програми, в т.ч. не само за коронавирус/, ранен скрининг и иновативна медицина. Необходима е Национална стратегия за борба с рака и създаване на Национален регистър за раковите заболявания. Стъпвайки върху добри практики от програми от други европейски държави изчисленията показват, че възможните ползи от HPV-ваксинация могат да допринесат от увеличение от поне 110 мил. лв. в БВП. Ако се инициира национална кампания за скрининг на дебелото черво, това би могло да доведе до намаляване на 16% от случаите на рак и до 26% намаление на смъртността от това заболяване. Въвеждането на иновативни медикаменти и профилактика на диабет могат да допринесат до 250 мил. лв. потенциални спестявания.

-Инициативи за дигитализация. Необходимо е създаване на Пътна карта за дигитализация на здравеопазването с ясна визия, приоритети и стъпки до 2025г.; да се финализира пълното прилагане на електронна рецепта; да се преразгледа законодателната база, с цел осигуряване на възможност за професионално и публично финансирано предоставяне на услуги за телемедицина; да се хармонизират публичните бази данни за взаимосвързаност на данни и регистри. С други думи във фокуса на доклада са и ползите от навлизането на телемедицина, електронен здравен картон на пациента, електронно направление, електронна рецепта и възможността за холистичен анализ за здравното състояние на населението.

-Промяна от ИТ-здравеопазване към истинско дигитално здравеопазване. В доклада са посочени 4 стълба на дигиталното здравеопазване - стратегия, законодателна основа, ИТ инфраструктура и системна интеграция.

Стратегията трябва да включва целия спектър на определяне на посоката и нужните ресурси от идентифициране на здравните нужди, през определяне на пълния спектър на дигитално здравеопазване, в т.ч. източници на данни и анализи, както и чрез диалог с ключови заинтересовани страни да се проектира цялостната дигитална пътна карта до 2030г. Законодателната основа изисква преразглеждане на действащата правна рамка, въвеждане на електронно досие, нормативни промени с права и отговорности, както и определяне на ИТ рамката, защита на данните и права на собственост върху тях.ИТ инфраструктура включва цялостна техническа инфраструктура, както и бази с данни и хранилища с данни, софтуерни основи и стандарти на базата данни, както и криптиране и анонимизирането им. Системната интеграция е необходима, за да осигури взаимосвързаността на различните елементи на обширната електронна здравна система. Тя трябва да осигури комуникация между различни системи и бази данни, да създаде уникални идентификационни номера за осигуряване на съвпадение на данните и споделено участие и отговорност на опериращите с нея.

-Нужда от реална реформа на модела на финансиране на системата. В документа са очертани четири основни начина, през които да се реформира модела на финансиране на здравната система у нас: систематична промяна, създаване на иновативни фондове, по-ефективно преразпределение в посока „здраве“ от събраните данъци и акцизи и приоритетно насочване на инвестиции в здравеопазване от европейските фондове и механизми. По-конкретно систематичната промяна, според експертите, включва възможността от преразглеждане на модела на НЗОК и промяна на цялостния модел на финансиране у нас, като се почерпят добри практики от здравните системи на Франция, Германия, Швейцария и др. Създаването на иновативни фондове биха способствали за по-ефективното акумулиране на средства за лечение чрез иновативна медицина. Подобни механизми има създадени и работят в Италия, Шотландия и Уелс.

-Ефективно използване на европейските фондове. В доклада европейските фондове са отделени в специална тема, защото те предлагат краткосрочни или средносрочни финансови решения за структурни реформи в здравната ни система и ще бъдат в полза на националния бюджет. Докладът призовава правителство и здравни партньори да направят така, че с част от средствата от Многогодишната финансова рамка 2021-2027 да се реализират серия от здравни проекти /систематични промени, дигитализация и др./. NextGenerationEU поставя приоритет върху здравеопазването. Затова в последващите корекции на Плана за възстановяване и устойчивост България трябва да заяви корекция, която да е насочена към здравеопазването у нас. Като част от МФР, EU4Health е друг механизъм в рамките на пакета стимули за MFF 2021-27, осигуряващ 5,1 млрд. евро към страните-членки на ЕС. Според доклада тези средства могат да се използват за: по-добра готовност и засилване на способностите за бърза реакция; превенция на заболяванията и насърчаване на здравето при застаряващо население; дигитална трансформация на здравни системи, както и за достъп до здравни грижи за уязвими групи.

Иновативно финансиране - съсредоточаване върху преразпределение на финансиране от съществуващите данъци и акцизи от продукти, засягащи здравето /тютюн, алкохол/ за преки инвестиции в здравеопазването. Също така е нужно да се приоритизират и насочат инвестиции в здраве, като част от фондовете на ЕС /Механизъм за възстановяване и устойчивост и EU4Health/.

Проф. Николай Габровски, зам. председател на БЛС и началник клиника по неврохирургия в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, в хода на дискусията посочи, че основните проблеми в доклада са ясно дефинирани и разгледани в дълбочина т.е. най-болните места в системата са диагностицирани. Той  призна, че са наясно с диспропорциите в борничните легла / три пъти по-повече от средното за ЕС/, които задълбочават проблемите между до-и болничната помощ.  Според него разумните,  иновативни, авангардни идеи трябва да бъдат приложени, но за целта е необходим политически консенсус. Той припомни, че в здравеопазването е направено много, постигнати са високи резултати, но е наложително надграждане.

Проф. Асена Сербезова, председател на Българския
фармацевтичен съюз /БФС/ подчерта, че в доклада е направен задълбочен анализ на българското здравеопазване, констатациите не изненадват никого, а предлаганите решения са въз основа на добрите световни практики.

Тя акцентира, че са необходими дългосрочна стратегия и план, повече инвестиции, за чието правилно разпределение/изразходване ще допринесе дигитализацията на процесите /нетрябва да е частична/. Съобщи, че в момента 42 млн.лв. от публичните средства отиват за заплащане на медикаменти по здравна каса под 3 лв., които средства могат да бъдат използвани по-целесъобразно.

По думите и при решаването на структурните проблеми трябва да са налице дългосрочност, предвидимост и ефективност.

Според Деян Денев, изп. директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България /ARPharM/, за първи път големия бизнес застава до сектора и казва, ако искате да инвестираме трябва да има промени в здравеопазването. Трябва на здравеопазването да се гледа като на инвестиция. Трябва да се инвестира в превенцията, за да се разболяват хората възможно най-късно, да живеят по-дълго и да добавят към годините живот т. е. да могат да работят активно по-дълго време. И всяка компания, която планира да е в страната през следващите години трябва да отчете демографския проблем. Защото без той да бъде адресиран през здравната система , за която и да е компания ще е трудно да се развива в страната.

Петър Т. Иванов, гл.  изп. директор на АmCham, подчерта, че с този доклад дават заявка да се включи в публичния дебат за промяна в здравеопазването, което е приоритет както за държавата, така и за всеки български гражданин. Защото здравеопазването е част от националната сигурност и е в основата за развитие на конкурентоспособността на България и за подобрение на икономическия климат у нас.

Според него инвестициите в здравеопазването не трябва да се разглеждат фрагментирано, както и да се възприемат само и единствено като финанси и като разход. Трябва да се приложи холистичен подход към здравната система, за която всички да имат интерес да се грижат.

-Нашият принос към темата съдържа както препоръки за подобрения, така и призив е за общи действия и комуникация между всички институции и заинтересовани страни. Благодарение на анализа в доклада, ние поканихме стратегически институции, партньори и заинтересовани страни за диалог и за приобщаване към изводите и предложенията в него. Следваща крачка са общи действия и политическа воля за реализацията им, каза той.

Лука Чичов, съпредседател на комитет „Здравеопазване“ на АmCham и генерален мениджър на IQVIA Bulgaria, допълни, че доклада очертава недостатъците и напредъка, които ще са в основа на стратегически решения и инвестиции за реформа в сектор „Здравеопазване“. Общ фокус и цел на всички е повишаването на ефективността на здравните услуги с цел повече ползите за гражданите и по-качествен и продължителен живот, подчерта той.

Този общностен проект цели и приобщаване на други партньори и заинтересовани страни със своята безпристрастност и над-корпоративен подход, за да може съвместно да започне да се решава трудното уравнение в здравеопазването, което включва пациенти, здравни специалисти, правителство и данъкоплатци, допълни Тончева.

Четири стратегически области трябва да се структурират и да се реализират поетапно чрез държавна здравна политика. Това са инвестиции в превенция и скрининг; стабилизиране динамиката на работната сила; подобряване на извънболничната помощ и въвеждане на дигитално здравеопазване.

Участниците във форума бяха единодушни –това е точният подход за бъдещи политики и решения, кореспондиращи с нарастващите нужди на пациентите. Те бяха категорични,че България се нужда от реална реформа на модела на финансиране на системата и реализация на публично-частни партньорства /институции, академични среди и бизнес/, които да инвестират в медицинско образование, но само ако действат всички заедно политиците ще ги чуят. А за да се случат промените в начина на управление на системата е необходимо освен консолидация и политическа воля.

Докладът получи подкрепата на AbbVie, Amgen, Astellas Pharma, Jansen /Johnson & Johnson/, Merck, MSD Bulgaria, Pfizer, Roche и Siemens Healthcare.