представени в авторски версии за две пиана - симфония „Данте“ S. 648 и симфонична поема „Прелюдии“ S. 638. В концерта ще прозвучи също и Българска рапсодия "Вардар" от П. Владигеров за две пиана.
“ДАНТЕ” – 10 май 2021, Софийска филхармония
Камерна зала „България“, от 19 ч.
Ференц Лист /1811-1886/
Симфония „Данте“ за две пиана S. 648
части 1. Ад /Inferno/ 2. Чистилище /Purgatorio/; Magnificat
Симфонична поема „Прелюдии“ – за две пиана S. 638
Изпълняват: Вокален състав „Импресия“, Янко Маринов /пиано/ и Станислав Станчев /пиано/
Концертът е посветен на 210 годишнината от рождението на Ф. Лист и 700 годишнината от смъртта на Данте Алигиери, и е част от проекта „Колоси: Добри Христов, Димитър Ненов и Панчо Владигеров - генеалогия на българското и европейското в музиката им”, осъществяващ се с подкрепата на НФ „Култура“.
---------------
„Симфония към Божествената комедия на Данте“, S. 109, или просто симфония „Данте“, е симфония, написана във висок романтичен стил, основана на странстването на Данте Алигиери през Ад и Чистилище, изобразено в „Божествената комедия“. Премиерата на това величествено произведение в Дрезден през ноември 1857 г. е дирижирана от самия Лист, и е неофициално посветена на неговия приятел, съмишленик и бъдещ зет Рихард Вагнер.
Още в началото на 40-те години на 19 век Лист скицира теми за творбата. Френският поет Жозеф Отран разказва, че през лятото на 1845 г. Лист импровизира за него „страстна и великолепна симфония върху Божествената комедия на Данте“ посреднощ на органа на празната катедрала в Марсилия. По-късно композиторът отправя покана към Отран да си сътрудничи с него за оратория или опера „Данте“, която поетът не успява да последва. През 1847 г. Лист свири някои фрагменти на пиано за възлюблената си полска принцеса Каролинe цу Зайн-Витгенщайн. На този ранен етап намерението на Лист е изпълненията на творбата да бъдат съпроводени с панорама /„слайдшоу“/ от изображения към „Божествената комедия“ от художника Бонавентура Дженели. Той също така планира да използва експериментална вятърна машина, за да пресъздаде адските ветрове в края на първата част „Ад“ /Inferno/. Въпреки че принцеса Каролине e готова да поеме разходите, Лист иска да преосмисли тези амбициозни планове.
Едва през юни 1855 г. Лист подновява работата по симфонията и завършва по-голямата част от нея преди края на следващата година. Така писането на Симфония „Данте“ съвпада с периода на композирането на другия симфоничен шедьовър на Лист - Симфония „Фауст“, която е вдъхновена от драмата „Фауст“ на Йохан Волфганг фон Гьоте.
През октомври 1856 г. Лист посещава Рихард Вагнер в Цюрих и изпълнява симфониите „Фауст“ и „Данте“ на пиано. Вагнер е във възторг, но е критичен към заключението на Симфония „Данте“ във фортисимо, което според него е неподходящо за изобразяване на Рая. В автобиографията си по-късно Вагнер по своя си начин сипе хвалебствия, но и с ирония посочва несъгласията си:
„Ако нещо ме е убедило в неговата майсторска и поетическа творческа мощ, то е оригиналният финал на симфонията „Фауст“, където деликатният аромат на реминисценцията за Гретхен доминира над всичко, без да приковава вниманието с грубо вмешателство. Краят на Симфония „Данте“ ми изглежда точно в тази насока, тъй като деликатно въведеният Magnificat по същия начин само дава представа за блажен, блестящ Рай. Бях много изненадан да чуя как това красиво, омайващо решение, внезапно бе прекъснато по обезпокоителен начин от помпозна плагална каденца, която, както ми се каза, трябвало да представлява Свети Доминик.
"Не!" - възкликнах силно, "не това! Махни го! Без величествена Божественост! Остави ни финия мек блясък!"
Лист се съгласява с Вагнер, обяснявайки, че това е било и неговото първоначално намерение, но е бил убеден от принцеса Каролине да завърши симфонията в бляскава слава. И така, заключителните тактове са пренаписани, но в отпечатаната партитура Лист оставя на диригента възможност да избере изпълнение на финала с пианисимо или с фортисимо.
Първоначалното намерение на Лист е творбата да се състои от три части: Inferno, Purgatorio и Paradiso /Ад, Чистилище и Рай/. Първите две да бъдат чисто инструментални, а финалната - хорова. Вагнер обаче убеждава Лист, че никой земен композитор не може достоверно да изрази райските радости. Така идеята за третата част е изоставена, но Лист добавя възвисяващ хорал Magnificat в края на втората част. Този акт, твърдят някои критици, значително разрушава баланса на произведението, оставяйки слушателя на „Данте“ да гледа нагоре към небесните висини и да чува музиката им отдалеч. Нещо повече: изследователят на Лист - Хъмфри Сърл твърди, че макар Лист да е по̀ в свои територии при изобразяването на адските картини, отколкото при небесните, не би било извън силите му да представи Рая в музика.
Лист прави последните щрихи на симфонията през есента на 1857 г. Премиерата на творбата се провежда в Hoftheater в Дрезден на 7 ноември 1857 г. Изпълнението е истинска катастрофа поради недостатъчни и неадекватни репетиции. Лист, който дирижира лично представлението, бива публично унижен. Независимо от това, той упорства с творбата и дирижира още едно изпълнение в Прага на 11 март 1858 г., заедно със симфоничната си поема „Идеали“ и втория си концерт за пиано. Принцеса Каролине подготвя програма за този концерт, за да помогне на публиката да следва и разбере необичайната форма на симфонията.
Версията за две пиана /S. 648/ е изработена от Лист и издадена през 1859 г.
Подобно на симфония „Фауст“ и на симфоничните поеми „Тасо“, „Прометей“ и „Прелюдии“ /„Les préludes“/, Симфония „Данте“ е смело новаторско произведение, в което има множество оркестрови и хармонични открития: вятърни ефекти, напредничави хармонии, експерименти в ладовете и в хроматиката, камерни музикални интерлюдии /„камерен симфонизъм“/, използване на необичайни музикални форми. Симфонията е и една от първите, които използват прогресивна тоналност /по термина на Dika Newlin/, започвайки и завършвайки съответно в далечни тоналности - ре минор и си мажор. От музикалния език на „Данте“ и „Фауст“ симфонии и на симфоничните поеми на Лист се повлияват Рихард Вагнер, Антон Брукнер, Рихард Щраус, Густав Малер, Арнолд Шьонберг, Клод Дебюси, Морис Равел, Оторино Респиги, П. И. Чайковски, Николай Римски-Корсаков, Александър Скрябин и редица български композитори като Димитър Ненов и Панчо Владигеров и др. Особено ярък пример в тази насока е колосалното органово произведение „Симфонична фантазия“ op. 57 на Макс Регер /сам авторът нарича първата част „Inferno”/, което е вдъхновено и от „Божествена комедия“, и от симфония „Данте“ на Лист.
Текст: Янко Маринов
Концертът е посветен на 210 годишнината от рождението на Ф. Лист и е част от проекта „Колоси: Добри Христов, Димитър Ненов и Панчо Владигеров - генеалогия на българското и европейското в музиката им”, осъществяващ се с подкрепата на НФ „Култура“, програма „Творчески инициативи“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар