През 2021 г. новите технически и организационни мерки в компаниите ще се запазят

Новият, пост-Ковид трудов ред, се очаква да бъде актуализиран и да отговаря на реалността в Европа на 21 век - да е в помощ, а не в тежест на работодателите и техните служители

 

 

Пандемията привлече фокуса към общественото здраве. Обществото и конкретно бизнеса, не бяха подготвени да се изправят пред подобен здравен, социален и икономически проблем. Covid-19 открои значимостта на експертите по здраве и безопасност и тяхната роля в бизнеса. Хората разбраха, често сблъсквайки се и челно с проблема, че здравето и безопасността на работещите е приоритет и то не само за тях самите, а и за техните семейства, близки, приятели. 

Много компании направиха преоценка на ефективността на процесите, невъзможността да се прекъснат наложителната дигитализация. Особено голяма е важността на информационната сигурност и опазването на личните данни на работещите в новата обстановка, на осъзнатостта на мениджърите и ангажираността на хората и екипите.

„Българският работодател по същество не се отличава от този, в която и да е друга европейска държава, а вече на всички ни стана ясно, че Брюксел диктува новия, да се надяваме постпандемичен ред. – категорична е Мария Титопулу, доктор по социална медицина и зам. управител на компанията ЛОТ-КОНСУЛТ - Разликата е в това, че сме най-бедната държава в Европа и че вероятно политиците ни можеше да направят много повече, за да помогнат на бизнеса и хората да оцелеят. Искрено се надявам през окото на пандемията българският работодател да е видял слабите си процеси, за да ги подобри, да е идентифицирал областите, дейностите, пазарите, които му носят най-голям ефект, да е осъзнал, че здравето на служителите му е и негова тема и отговорност и това не просто случайно е написано в Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Споменавайки закона, искам да отбележа и нарасналата значимост /най-често практическа/ на фактора превенция и на ранното диагностициране на заболяванията на работещите.“

По отношение на „новата реалност“ д-р Титопулу прогнозира, че възприетите технически и организационни мерки в компаниите ще се запазят и за в бъдеще. Според нея, социалното дистанциране ще бъде предизвикателство и в работния ни, и в социалния ни живот и това ще доведе до реорганизация на работата на много обществени сектори /образование, търговия, транспорт и др./. „Надявам се хигиената да остане все така от първостепенна важност за хората и да не срещаме мръсни тоалетни помещения, без сапун или топла вода.“ – допълва тя.

В своя обзор д-р Мария Титопулу коментира думите на националния секретар на КНСБ Величка Микова, която в навечерието на Коледа обяви пред БНР стартирането на проект, в който са заложени и нови правила за дистанционната работа по време на пандемията - „Вече сме в самия край на 2020г., цели 10 (!) месеца след обявяване на извънредното епидемиологично положение в страната, а едва сега се планира свикване на извънредно заседание на Тристранният съвет относно проект за промени в Кодекса на труда.“ Още в началото на ноември експерти по здраве и безопасност сигнализираха за спешната необходимост от такава промяна. Те настояха актуализациите да са не само в нормативната база, а в даването на методическа помощ, на становища, указания и на всичко, свързано с решаването на конкретни казуси, включително и при работата от разстояние.

Очакванията са, че ваксината ще ограничи разпространението на заболеваемостта. Също така експертите и работодателите очакват да бъде актуализиран новия, пост-Ковид трудов ред, така че да отговаря на реалността в Европа на 21 век и да е в помощ, а не в тежест на работодателите и техните служители. Едно от тези нововъведения може да е електронното здравно досие, с което да се осигури непрекъснатост на връзката и информацията, предавана между личните лекари, службата по трудова медицина, здравните заведения и фармацевтите. Това от своя страна ще  ограничи бумащината в ЗБУТ и ще повиши културата по безопасност в обществото.

Прогнозите са, че през 2021г. работодателите все по-активно ще полагат грижи за застрашените групи работещи с цел запазване на тяхната работоспособност. Ще се обръща много по-голямо внимание и на работещите дистанционно. Практиката ще налага все повече дигитализация на работното място, ефективно обучение, вкл. и за справяне със стреса, придобиване на специфични компетенции и умения, безхартиени дейности, установяване на баланс между професионалния и личния живот.

„В микроикономически аспект очаквам дейностите по организация на бизнеса, процесите, процедурите,

работното време да продължат да се подлагат на анализ и усъвършенстване и истинско предизвикателство ще е новата реалност и форми на работа /между другото тях ги анализираме още от 2013-2014г./ да бъдат облечени в законова форма, т.е. практиката да е в синхрон със закона. – споделя с своя анализ д-р Титопулу - Вероятно никой не се съмнява, че ни очаква трудна 2021г., през която трябва да намерим сили и оптимизъм и да продължим да се справяме с новата ситуация, поддържайки духа и здравето си на добро ниво.“