Проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център за заразни и паразитни болести: За да cе преодолее заплахата от антибиотична резистентност трябва да въведем национална програма за редукцията и правилната им употребата

СЗО предупреди, че расте смъртността от антимикробна резистентност.

250 хиляди са смъртните случаи годишно заради тази резистентност в ЕС, а в света те са 700 хиляди случаи.

До 2050 г. се очаква смъртността от антимикробна резистентност да бъде по-честа, отколкото от рака.

-Никои успехи в медицината нямаше да бъдат възможни без антибиотиците. Но те трябва да се изписват само когато сме наистина сигурни, че лекуваме или профилактираме бактериална инфекция У нас се наблюдава прекомерна употреба на антибиотици. Спрямо миналата година с 35% повече и по-евтини анитибиотици се изписват в болниците ни. За пример мога да дам увеличената консумацията на антибиотици от групата на цефалоспорини трета генерация. Това води до опасност да се загуби ефективността им и високорезистентни щамове на бактерии, селектирани при болнични инфекции да се развият и да циркулират свободно в обществото . Води още и до опасността инфекциите, както вътреболничните, така и инфекциите след операции, при трансплантирани пациенти, при пациентите с химиотерапия или друга тежка терапия, да не могат да се лекуват. Пневмонията, хваната в болница, е много по-устойчива и по-трудно се лекува. Не познавам по-възрастен мъж, излязъл от урологично отделение, да няма урологична инфекция. Това, което се пише у нас „Изписан с подобрение“, не винаги означава изписан с подобрение. Пациентите се изписват рано, защото пътечките в нашата страна са кратички и вътреболничните инфекции се появяват в обществото. Връща се човекът в болницата и ако до 15 дни развие пневмония, тази пневмония е вътреболнична, причинителите микроби са много високо резистентни, защото са придобити в болницата.

Заради лошото финансово състояние болниците спестява от ръкавици, от дезинфектанти и се дават евтини антибиотици. А това пестене на качествени средства за болнична хигиена и назначаването на евтини антибиотици, водят до вътреболнични инфекции, до повторни рехоспитализации, които имат, както медицински, така и икономически последствия, защото лечението се оскъпява.

Друг фактор за появата на антибиотична резистентност е, че в болниците направо се прилага широкоспектърен антибиотик, без да е направена антибиограма, за да се види кой е причинителят на инфекцията и да се приложи точния антибиотик, на който той е чувствителен.

За да cе преодолее заплахата от антибиотична резистентност у нас е нужно да cе въведе национална програма за правилната им употребата. План за нея, създаден в сътрудничество с водещи експерти на СЗО предложихме на МЗ още пpез 2016 г., но вcе още не е обсъждан и отлежава някъде в нечие чекмедже. Вероятно в средата на 2018 г.ще стане ясно дали може да бъде предвидено финансиране за нея от 2019 г. А това е сериозна пречка за провеждането на системна, ясна и последователна политика в тази област. За съжаление България е единствената европейска страна, в която НЗОК не покрива стойността на антибиотичното лечение в извънболничната помощ.

В последните години много малко нови антибиотици излизат на пазара, поради големите инвестиции за тях. Но ако спрем да лекуваме с антибиотици, средната продължителност на живота ще намалее с 10-15 години Антибиотиците са най-добрите лекарства, но те трябва да се употребяват правилно. Антибиотиците удължават живота, защото подпомагат лечението на почти всичко. Тези дни излезе изследване на британски учени, че ако не се измислят нови антибиотици, през 2050 г. ще умират по 50 млн. души годишно от недобро лечение. Без антибиотик не може, тогава ще се върнем към 40-те години, когато всеки трети човек, болен от пневмония, е умирал.