Аристотел: Приятелството и любопитството са изворите на щастието и мъдростта

Древногръцкият мислител Аристотел е смятан за един от най-големите гении на своето време. Роден е през 384 г. пр. Хр. в Стагира, на полуостров Халкидики. Наричат го „баща на науките“, защото е сред малкото личности в човешката история, изследвали почти всяка тема на съвремието си. Имал е славата на „онзи, който знае всичко“. Той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията пише за естетика, етика, икономика, метафизика, обществознание, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с образователни методи, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са енциклопедия на древногръцкото познание, а с трудовете си обогатява всеки дял от философията. 

Мъдрецът определя човека като политическо животно – „когато човек е оставен без обществото около себе си, то той не може да бъде пълноценен“.

Началото на познанието, според него, е почудата – „ако един човек е готов да потърси отговорите на всичко, което го вълнува, тогава той е готов да се научи на истинска мъдрост. За да съумеете истински да навлезете във философията, нужно е първо да се научите на любопитство.“
„Приятелството e най-необходимото нещо в живота, - казва Аристотел. - Никой не би се съгласил да живее без приятели, дори да има всичко останало. Приятелството е една душа в две тела.“
„Аристотел и стремежът към познанието“от София Петрова е осмото заглавие от поредицата „Философия за всеки“ на издателство „Милениум“. Томчето събира 44 притчи от великия мъдрец и неговите безсмъртни сентенции.
В поредицата "Философия за всеки" са и заглавията:"Сократ и изкуството на диалога", "Соломон и мъдростта на вековете", "Диоген и силата на цинизма", "Сенека и разумното щастие", "Сидхарта и пътят към нирвана", "Конфуций и търсенето на пътя", "Кант и свободният избор“.