Според него здравната каса е облагодетелствала незаконно
пилотните болници, лекари и аптеки, получили безплатно устройствата.Комисията
за защита на конкуренцията (КЗК)
вероятно ще разгледа жалба срещу практиката на
здравната каса да раздава безплатни четци за пръстови отпечатъци на болници,
лекари и аптеки срещу съгласието им да участват в пилотните проекти. Жалбата е
на д-р Георги Тодоров от Русе, който е ръководител на лабораторна практика и
член на контролната комисия на Българския лекарски съюз. Той настоява КЗК да
провери дали болниците, личните лекари и фармацевтите, които са получили
безплатни устройства, защото са се съгласили да участват в пилотните тестове на
системата, не получават по този начин конкурентно предимство. Цената на един
четец е 300 лв. Според жалбата до КЗК на получателите на устройствата пилотно е
обещана и безплатна поддръжка на софтуера за известен период от време.Проверка
3а конкурентно предимствоЛекарят настоява КЗК да провери дали НЗОК и здравното
министерство са нарушили конкурентната среда с облагодетелстването на определен
кръг лечебни заведения, дали казусът не представлява забранено споразумение
между институциите и лечебните заведения, както и дали здравната каса не е
злоупотребила с господстващо положение, тъй като на практика тя е монополист в
сферата на договарянето и заплащането на медицински услуги.Четците за пръстови
отпечатъци са задължителни за болниците, които искат да работят със здравната
каса , от 1 ноември 2016 г., като всяка клиника има минимум едно устройство, с
което регистрира постъпването и изписването на всеки пациент. В момента
устройствата ще се внедряват пилотно при личните лекари и в аптеките. В същото
време Върховният административен съд обяви въвеждането на четците за незаконно на
първа инстанция, тъй като то стана не със законов текст, а с решение на
надзорния съвет на здравната каса и с наредба. В пилотните проекти участваха
над 20 болници, като те започнаха да чекират пробно пациентите от началото на
лятото. От здравната каса съобщиха пред „Капитал", че в болниците от
ноември 2016 г. досега са регистрирани 71 устройства за генериране на уникален
идентификационен номер на здравноосигурени лица. Във връзка с пилотното
внедряване на прототип на система за електронен амбулаторен лист, електронна
рецепта и електронно направление, която е разработена от Министерство на
здравеопазването, министърът на здравеопазването пък е отправил молба за целите
на проекта да бъдат регистрирани между 15 и 20 устройства от болниците.
Информацията, че при 363 болници с договор с НЗОК , са регистрирани само 71
четци, при положение, че в някои столични болници има по няколко, изглежда
странно на фона на това, че всички болници са длъжни да регистрират пациентите
по този начин. С един четец повече Д-р Тодоров изтъква, че безплатното
получаване на четци и софтуер е довело до спестяване на средства за някои
болници, а в същото време всички лечебни заведения са договорни партньори на
здравната каса , изискванията за постъпване и изписване в болница са едни и същи,
а всички клиники са регистрирани по Търговския закон и би трябвало да работят
при едни и същи условия, като нито една от тях няма конкурентно предимство пред
другите. Той допълва, че неплащането на определени суми и обученият персонал
според него представляват сериозно предимство и се съмнява, че НЗОК би могла да
има благосклонно отношение към участвалите в пилотното въвеждане на четците, а
участниците да имат по-голям опит и улеснен достъп до системите й, защото са
придобили опит и грамотност, каквито останалите нямат. „Досега не е обявен
критерият, по който бяха избрани болниците, които получават достъп до пилотния
проект, респективно им е предоставено техническото средство за участие и
софтуерът. Същото се отнася и за общопрактикуващите лекари, които получават
четци, а има данни, че в този процес ще се включат и аптеки", отбелязва в
жалбата си лекарят.
Капитал Daily
Няма коментари:
Публикуване на коментар