80% от компаниите в България не поддържат отношения с научно-изследователски структури

Компаниите отделят на година за научно-изследователска и развойна дейност

2 пъти по-малко пари, отколкото за реклама 

На проведената на 27 май т.г. кръгла маса „Наука и бизнес“ участие в която взеха представители на водещите компании в България, на висшите учебни заведения и работодателските компании бяха представени резултатите от представително проучване на Министерството на образованието и науката (МОН) на тема: „Изследване и анализ на нивото на подготвеност на представители на академичните и научни институции и бизнеса за съвместна високотехнологична и иновативна научно-изследователска дейност”.

Проучването е реализирано от МОН в изпълнение на проект „Наука и бизнес” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

По думите на Иван Кръстев, Зам.-министър на образованието и науката, само с общи усилия може да се посрещнат и решат адекватно и по най-ефективния начин съществуващите в момента проблеми при съвместната работа на науката и бизнеса в страната.

„Държавата ще продължи да подкрепя подобни инициативи.Доказателство за това намерение е, че се предвижда програмата „Наука и бизнес” да бъде продължена и през следващия програмен период”, каза той.

Данните от изследването сочат, че над 80% от фирмите заявяват, че не поддържат отношения с научно-изследователски структури. Причината е в липсата на такава потребност –контактът на бизнеса с научните среди е провокиран не от желание за бъдеща експанзия или развитие, а от възникнал проблем. В повечето случаи основата за контактите е личното познанство и неформалните канали.

Други тревожни резултати показват, че повечето фирми в България не се занимават с иновативни дейности или правят това в незначителна степен, а пазарното мислене не е присъщо на академичните кадри, което е една от причините за слабата приложимост на научните им продукти.

Трети основен проблем, констатиран от проучването е липсата на централен орган, който да управлява ефективно иновациите и научните изследвания. Дефицитът от управленска политика по отношение на иновациите и нисък административен капацитет за управление на националната иновационна система налагат ново структуриране на държавната администрация.